Седмицата: Парламентарните веселушки светнаха като крушки

Първо си избодоха очите, после изписаха – разписаха Вежди. Така изглежда „голямата“ новина на изминалата седмица. Ама само изглежда, и то на принципа „кьорав карти не играе“. Друга е новината, дето я подеха изключително обединено всички до дупка разединени „парламентарни сили“ – тия кьорчовците с избодените очи, дето единствената им работа е пак да си изпишат своите си вежди в нестихващата предизборно-изборна обстановка, че следизборна кьоравият им взор не види.

Новината е, че „циркът“ е заменен с „детска градина“. Вече не се обиждат един друг и вкупом на „егати циркът“, а на „абе това е детска градина“. И то не понеже преди време достойни циркови артисти излязоха с декларация, че „цирк“ е висше изкуство, а не е обидна дума, та да я лепят един на друг и вкупом политпартийците. Няма да помогне обаче и ако от детските градини излязат на протест с чукане на лъжичките по паничките да се възмутят, че и „детската градина“ я овъртолват в боклука си.

Цялата работа е във взаимстваните атрибути от забавачката – и куклите и парцалките, но най-вече именно лъжичките в паничките. За кусане иде реч и за гледане, че и мешане в чуждата паничка, когато си безсилен – и кьорав, и кьопав, да сервираш нещо мааалко по-общо като значимост. Примерно една по-държавническа кремсупа да извъртиш като си пасираш комплексите – партийните, но и персоналните. А не все тая бобена чорба да джуркаш, в която никое бобено зърно не увира в името на общата все пак манджа, дето все не става за преглъщане, а само за духане.

Но кремсупата изобщо я няма в парламентарното меню. Или ако все пак решат да си миксират мераците, то първо си гледат на боб – кое бобено зърно да изхвърлят, че не им е по вкуса – личнопартийния. И накрая, както винаги напоследък в това предизборно-изборно време, готвенето им приключва по модела: с мръсната вода от коритото да изхвърлят и новороденото. Ако изобщо нещо са родили, де. Иначе кирлива вода – бол.

То по-оптимистично погледнато, кво пък толкова като се обиждат на „детска градина“. Тя, детската градина, си е все пак подредена работа. Те и парламентаристите точно така си го представят и парламента. Не, не работата в него, а другото: идват сутрин – докарват ги с кола, влизат и започват игрите, после папкат, спинкат, че са се уморили да не слушкат, и си тръгват. Така де, в детската градина нищо не се произвежда, освен игри.

Както се пее в една истинска детска песничка – уж не парламентарна: „От детската градина по-хубав дом не знам, през цялата година най-хубаво е там“. Къде ти обаче „през цялата година“ да изкарат в парламентарната детска градина. Минат-не минат месец-два и си катурват кътчето за игри, опиянени от една страна от собственото си политпартпартийно великанство, а от друга – напълнили са яко гащите и искат избирателят пак да им ги смени. Ама с по-големи, та да могат повечко да се наиграят, а не веднага да им проличи „пълнежът“.

Проблемът е, че нашенските дечица-депутати са „друга бира“, както се казва в преносен смисъл. Като в същото време съвсем не преносно постоянно ги гони махмурлук – тоя предизборно-изборният. Та затова тяхната песничка в тяхната детска градина е от тия пиянските. Като например: „Вчера в детската градина ток натръшка двама-трима, и дечица веселушки светят като крушки“.

Така си е, какво друго, ако не късо съединение им е изпържило мозъка и на новите стари парламентарни сили. Та пак започнаха да мятат боба кой е статукво и кой не е. То не че „статукво“ е мръсна дума, ама като „цирк“, а сега и „детска градина“, и нея от близо две години я овъртолиха в коритото с мръсната вода. Също така пак си делят куклите и парцалките и пак си бъркат по паничките.

Играта на играчките в парламента, като начало тая на жмичка при избирането на председател на НС, със сигурност е за да си постелят креватчетата за по-после. За тогава, когато няма да изберат редовно правителство, та всеки да се мушне под юрганчето си и да сочи другия, че той се е напишкал – най-малкото. Че нали решиха поне за пред хората да не се обиждат, та затова уж няма да използват термини като „кой ми с*а в гащите“.

Въпреки тази „мила“ уговорка обаче, това голямото в гащите си е все от същото – напълно приоритетно. Няма други приоритети, да не говорим за нямането на какви да са, на някакви си механизми, все пак, за взимане на решения в полза на връзването на държавните гащи. А и на кого му пука в парламентарната детска градина, в тоя не цирк, а зверилник, маймунарник от нечленоразделни един с друг т.нар. парламентаристи.

Само да не обидим някой зоопарк или пък спомените си за култовата дискотека на открито „Маймунарника“ навремето в Парка на „свободата“. Да не обидим и станалото толкова известно улично куче, дето чакаше на жълтите павета мирно и тихо и новите-стари депутати мирно и тихо да минат по червения килим и да влязат в Народното събрание без червени разделителни линии, като поне за известно време „изпуснат кокала“.

Или пък истинските парламентаристи в някой друг свят да не обидим, че то „парламентарист“ от „парламент“ иде, разбира се – от говорене, от разговор, съвещание. А не от „нечленоразделен“ – издаването на звуци, които не се възприемат, няма и как да се възприемат, като смислена реч. Пък било то и политическа реч на светнатите веселушки от парламентарната трибуна на детската им градина.