Седмицата: Пра(з)с! И червеният ластик на гащите се скъса

В „голям праз“ сме и през изминалата седмица все така голям си остава. То според кулинарните спецове добрият праз е именно голяма работа - твърд и прав. Нашият праз обаче не е заровен в градината, а в жаргона дето „голям праз“ означава „ми к‘во толкоз – по-книжовно речено „е, и какво от това“. Та именно: какво от това, че всичките парламентарни „сили“ като не пълно, а като абсолютно мнозинство повтарят, че трябвало да има редовно правителство, ама голям праз, ако накрая се отиде още през зимата на следващи нередовни избори.

И прас (вече със „с“ – не със „з“) ластикът на гащите им се скъса, докато от парламент на парламент – 4 скоростни като влака-стрела за година и половина, си окопават все праза в собствените им градинки. То като се скъса точно този ластик пътищата не са много – един е, падат ти гащите надолу. В случая обаче, дори и с отвсякъде лъснали дирници, политпартийната класа се (си) държи на този ластик. Не бил скъсан, най ми бил тънка разделителна линия, на която да си крепят електоралните нагласи, че нали изобщо не излизаме от предизборно-изборната ситуация.

Тези линии станаха като окопи, нищо че така „исторически“ го засилиха термина „тънка червена линия“, та да мязат на ония храбреци в червени униформи – 500 британски пехотинци по време на Кримската война. Дето устояли на 2000 руски кавалеристи, като застанали в една тънка червена линия от която не помръднали.

Ама нашите в момента политпартийни линии как мърдат само! Ха насам – ха натам, под съпровода всеки на собствената си духова музика. Именно – разхождат се в дълбоко изкопаните си траншеи и се гърмят един друг с несъгласието на линиите си. Дълбаят си пропастите чрез политическия смисъл на тия „червени линии“: първо, още преди да започнат разговорите, преговорите, казваш от какво няма да отстъпиш. Като в нашите условия в момента никой няма намерение да отстъпи от каквото и да било, че ще си развали предизборно-изборния имидж, дето му трябва постоянно. „Голям праз“, че това политическо хоро води до „голям прас“ на държавата.

Ластици за разтягане вече няма, то и локумите свършиха. Като докато им падаха гащите, паднаха и маските. В цялото това лъсване и на предници, и на дирници поне се разбра обаче защо и у нас тия разделителни линии също са червени. Пак е заради униформите! Кой както и да е уж облечен политически, се преоблече в червено. Даже вече изсъхна като неполиван праз лозунгът на уж десните „харвардци“ Кирчо и Асенчо „леви цели с десни инструменти“. Всички, а най вече те - „продължаващите промяната“ Петков и Василев, дето не започна, са у лево. Режат си левашки ластика на гащите с още по-левашки инструменти. По-добре се кастрят и от самата официално „лява“ лидерка на БСП Корнелия Нинова.

Направо си я кастрират чисто новата партия Кирил и Асен, докато броят гласове. Леви гласове, на които няма как да не разчитат заради тия си „десни“, ама оказали се съвсем леви инструменти. Ей ги на, само един пример: По време на управлението на четворната коалиция на ПП на практика се изпълняваше програмата на БСП. Като и досега и няма край на шир и надлъж и за по-нататък, „десните инструментаджии“ стават и лягат с левите си „постижения“: от тук до края на света увеличение на пенсиите, безплатни детски градини, данъчни облекчения за „млади семейства“ и данъчни секири за тия дето са си „позволили“ да им плащат „нечуваните“ 3000 лева, че и повече заплата.

Така обаче е и с всички останали, не само с простоКирчовците. Никой не смее да прекрачи червената линия – да мине от дашното на гласове у нас ляво, поне малко по в дясно. Ей така, за баланс! Понеже няма как само да взимаш от едни, за да даваш на други. А като вече няма какво да взимаш, да теглиш на държавно ниво кредит след кредит, та да плащаш сега на баба, а внуците и правнуците й да го плащат това „плащане“. Апропо, това вече сме го играли – строителството на комунизма.

И се видя, вижда се и сега, че дори и червеният (по-здрав от стомана) ластик няма как да издържи от толкова много социално маскирани безгащници. Докато държавата остава без всякакъв инструмент да е държава.