Седмицата: Румен Радев (си) скри топките в БСП
Скрихме им топката! Ей тоя лаф ни е много любим в постоянната ни нужда да си почешем всичките сърбежи – тия дето са ни от собствената постоянна краста, но ги лекуваме „исторически“. Словосъчетанието, фразата от жаргона, от т.нар. разговорна реч, иде да рече „показвам превъзходство над някого в дадена област“. А показването по нашенски традиционно е чрез гордо размахване някому на среден пръст, с който пръст да се начешем навсякъде, докато си набутваме скритата топка в гащите, та да е ясно, че „имаме топки“.
Това се случва и със заветния трети мандат за съставяне на редовно правителство след четвъртите нередовни избори в предверието на петите (засега). Президентът и „почетен служебен премиер“ Румен Радев им скри топката на всичките парламентарни шутове, дето си бият шута от парламент на парламент през няколко месеца вече трета година. Мота ги, мота ги по тъча на конституцията повече от три месеца след последните (засега) извънредни избори на 2 октомври. Давайки им уж шанс да си намерят топката – тая облата, не четвъртитата дето си я навират един на друг непрестанно.
Накрая пак им би дузпата и си прибра топката за следващия мач със служебна победа. Целият предизборен мач в уж действащ парламент, в който всичко е предварително свирено в полза „пак от същото“, приключи. Спукаха (си) топките на първите два мандата взаимно първите две политически сили. И всички взеха да подмятат като шикалка третия мандат с кое от кое по топчести – бомбастични предложения на кого да го даде „изборът на Радев“ и как да се надуе тая шикалка до размерите на „някаква“ топка, та да има „някакво“ правителство.
И хоп, Румен Радев им прекрати шикалкавенето. Навря си собствените шикалки при Корнелия Нинова. Що не, за пред хората – в случая за пред електората на лидерката на БСП, може пък и този път да изглежда, че президентът (им) им раздава шоколадови бонбони, а не спаружени шикалки, дето като ги разклатиш, дрънчат. Уж има нещо вътре, ама дрънчи – на кухо дрънка.
И всичко си се подреди – скрихме си пак топката по обичайния механизъм. Радев си извади от юмрука нужния среден пръст – даде мандата пак на БСП, въпреки че всичките парламентарни топковци твърдяха, че точно това е предврително бита топка. Показа им го пръста президентът и им скри топката – скри си топките в БСП.
Да, всичко се подреди в президентската тупкаща тъпкаща наред игра. Ето, сбъдна се например политическата формула от преди няколко дни на вицепрезидентката им (на Радев и на БСП) Илияна Йотова, че сред основните аргументи у кого ще отиде третият мандат, „трябва да бъде и приемствеността с успешните политики на служебния кабинет“. То дори и в БСП след тази заявка решиха, че по никой начин няма те да са избраните, след като каква ти приемственост, като са най-върлите критици на сегашната служебна власт. И хоп, пак на тях им връчиха мандата, анти оскара, от филмотеката на президента Радев. Всъщност изцяло по „схемата Йотова“. Няма по-сигурен начин да се продължи политиката на служебния кабинет, от вече факта, че мандатът е у БСП. Щото няма да има мандат – пак ще си има служебна власт. Първо до следващите избори, после след следващите избори, докато се раздават следващите мандати. Каква по-голяма приемственост от тази, дето вече се подсигурява поне до есента, при положение, че то още зимата не е дошла т.г., а после има и пролет, и лято.
И така, добре са му всичките топки на Румен Радев, дето служебно си ги крие където си поиска, и пак служебно си ги вади, за да бие на някого дузпата. То сега може тъкмо на Корнелия Нинова съвсем да й се бие дузпата и като лидер на БСП, след електоратът й види като пак не може да усвои мандата, дето добрият президент Румен Радев й го дарява в стил „Добрият Дядо Коледа“. То Коледа мина, но пък подаръкът пристига тъкмо на рождения ден на Корнелия.
Е, може пък да има и обратен вариант при това непрестанно криене на топката в иначе уж толкова важния мач за редовна власт в държавата на шикалките. Не, не – не че политпартийците ще имат топки за тая власт и срещу президентското службогонство. „Моженето“ е в самия Румен Радев – той да си прецака топките от това непрестанно криене насам-натам.
Понеже все някак си почва да личи, че в Радевия мач резултат няма. И сега ако пак няма редовна власт, някак си съвсем личи, че пък може би всъщност раздавачът на мандат е виновен. Поне според оная поговорка за стомничката – един път, два пъти, при третото ходене с нея за вода – се счупва. А Румен Радев дава третия мандат все на БСП вече за четвърти път – предишните три неуспешни.
И други разни стомни му се чупят на президента – политпремиер. Като тия, с които закърми разни политпроекти, а после все взеха да се чупят. Като напълно изтрещялата дамаджана на ИТН, като без промяна все кухата манерка ПП, като малкото изначално празно шишенце на БВ. А сега взе да се носи вода от разни пресъхнали кладенци за някакъв нов проект, в който е забъркан „служебният“ Атанас Пеканов. В същото време и другият инструментариум на Румен Радев му се напука. Като например чегъртането на ГЕРБ, подкопаването с думи без дела на ДПС, довършването и на левицата като десницата.
Но в крайна сметка тъкмо тия „служебни“ шутове във всички страни, с които президентът Румен Радев вини политпартийността, че не иска да поеме отговорността и затова той е „принуден“ да я поема, са заплаха за неговите големи топки. Големи, големи – колко пък и да са големи, като ги помпаш като балони, накрая все като балон се пукат.
