Седмицата: Смирете се, бе… Ама не!
Като да се смирихме през изминалата седмица, удивени как Господ „избра“ земният път на духовния ни водач патриарх Неофит да приключи тъкмо сега - символно. В тия дни, в тази седмица на всеопрощението, на Прошката, дето не иде отникъде, а е между нас – от всеки за всеки. Като да се смирихме от това всеопрощаващото и символно, и съвсем директно още приживе години наред, „завещание“ на Дядо Неофит - да се помиряваме, да се смиряваме, като умеем да водим диалог и да се обичаме един друг. И то не само в определения ден за Прошка, като да е влаченето на китка на 8 март.
И зачакахме! Бууум - прошката, смирението, простичкото човеколюбие, да ни падне от Небето. Като печалба от тотото, без обаче и един човеколюбив „фиш“ да сме пуснали. То и за тоз механизъм се е изказала т.нар. народна мъдрост – Господ дава, ама в кошара не вкарва.
И хоп, само няколко часа преди календарно да изтече „денят на Прошката“ и по-малко от 24 часа, откакто земно се простихме с патриарха ни, държавната кошара се взриви с цялата й (не)прощаваща никому политпартийност. Тъкмо поради факта, че същата тази целокупна политпартийност смята, че баш Господ им е длъжен баш те да са в кошарата.
По-накратко казано (според Сътворението) Божествената разглобена Сглобка шест дни пак се сглобява, дори се опрощава, а на седмия не седна поне малко да си отпочине, а си разби кошарата с трясък. За което „паството“ научи под светкавично включените в късната доба светлини на прожекторите – в две отделни пресконференции на ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ. Само за да си прехвърлят „ламкането, хамкането“ не на яйцето, на халвата от традицията на Сирни заговезни за смирение и здраве, а на запъртъците си и дрис-халвата, дето не спират безуспешно да ги мътят и дробят.
И така часове преди връчването на първия проучвателен мандат за съставяне уж на ново правителство на Сглобката в името на смирението поне откъм нови и нови кухи предсрочни избори, смиряването приключи. А управляващата (не)коалиция издрънча още по на кухо. От ГЕРБ-СДС посочиха, че не се е получила равнопоставеността във властта. А от ПП-ДБ, че нещо се е препънало подписването на споразумението за тая власт. Което просто означава, че преговорите между двете части на (не)сглобяването нищо не са договорили – нито персоналния състав на новото правителството в старата ротация, нито документа, който най-после трябваше да официализира това уж споделено управление.
Та така ето какво е положението със смирението. ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ всъщност го постигнаха това заветно 50:50. Което уж трябваше да е помежду им във властта. А след (не)прошката им в неделя, го разделиха с миряните(си) – гласоподаватели. Сега като погледнем синонимите на „смирение“ за тях остава политпартийното канско спокойствие – без смиреност, отстъпчивост, кротост, скромност. А на избирателите пак им се пада примирение, послушание, покорство, изпълнителност.
Но пък остана един синоним на „смирение“ извън подялбата – „търпение“. Под формата на (не)търпимост – която примерно пак да си я измерим по жълтите павета, докато държавата ни пак остане в позата 100:100 ни крачка напред.
