Седмицата: Весел Мандат и Честити Нови избори!

Време е! Обратното броене до началото на новата година вече се свежда до някакви си седмици. Онази новата, дето политпартийният й дар е предварително известен, почти като „Хроника(та) на една предизвестена смърт“ по Маркес. През изминалата седмица, тази дето отвори последния месец на годината, се стигна целокупно политпартийно до извода, че в момента България е поставена на изчакване, разбирай – на трупчета, както се казва за нещо което не върви и трудно до невъзможност ще тръгне отново. „Изчакването“ било парламентарните сили в поредния слаб парламент най-после да решат дали да отидат на нови предсрочни избори или да съставят „някакво правителство“, както вече й се вика не на служебната, а на редовната власт.

Демек, цялата тая „чакалня“ дето (им) я организира президентът Румен Радев с разтягането на мандатите като локуми, е за да си решат тия „сили“ какво е по-изгодно за тях, не за „трупчетата“ на България. И се получи някак си точно като с романа на Габриел Гарсия Маркес: „Хроника на една предизвестена смърт“ да е битов роман, но не точно, да е и криминален роман, но не точно, също да е и психологически роман, но не точно, и социален роман, но не точно. Да е точно всичките тези неща едновременно. Само дето в „хрониката на нашенската предизвестена предизборно-изборна смърт“ има една „малка“ подробност: нито е световна, нито е чутовна – прославена, велика. Само дето е с близко звучене: като за световно с шут след шут се умъртвяваме политпартийно, а от там и властово, и всякак си.

И ето тук се вклинява обратното броене. Така си е – все пак в момента, освен в предизборно-изборна обстановка (остава само и по конституция да бъде постоянно заложена), сме и в предпразнично-празнична. Което по нашенски ще рече, че ще си речем: да минат празниците – пък тогава ще го теглим гайлето. То и не случайно, дори и раздаването на мандатите за съставяне на правителство от президента Радев си има съвсем празничен календар. Започва днес – 20 дни преди Коледа, и е планирано да завърши някъде по Йорданов-Ивановден. Като това „ранно“ начало (почти три седмици преди съвсем празничните дни) е за да се изсмуче дори и всяка минута, която дава конституцията за разтягане на мандатополагането, по-известно като разиграване на рулетка и въртене на въртележка.

Защо така ни се стовари всичко това този път толкова празнично ли? Ами понеже на „избороиграчите“ вече нищо друго не им остана, освен да ни пращат издумканите си празни обещания и във вид на честитки – поздравителни картички я „на хартия“, я „машинно“.

А какво ще се случи след празниците – то се разбра още веднага след изборите на 2 октомври, нищо че следизборно-предизборно-изборното положение все по-неразбираемо става. Тогава дали от подновената служебна власт или пък от „някаквото редовно правителство“ ще ни дойдат пак честитки. Като тия от КАТ или за неплатени други „сметки“. Но за предсрочни избори, разбира се – било „служебни“ след около 3 месеца, било „нередовни“, когато „редовната“ власт пак се окаже, че се е отбила за малко от утъпкания си изборен път.

Така със сигурност, каквото и да сме сънували и бленували по празниците, пак ще сме на същия път. Ама насред зима, без пъртина. То всъщност дори и според съновника всичко си идва по местата с тия честитки. Картичка ако сънуваш че пишеш, купуваш или изпращаш, значи стари неразрешени проблеми ще напомнят за себе си. Ако получаваш картичка, наяве ще разчистваш стари сметки.

Така че, колкото и да си викаме „Весела Коледа и Честита Нова година!“, положението с честитките вече не е това, което беше. Сега и на сън да ни бутнат, поздравът все си е „Весел Мандат и Честити Нови избори!“. Освен ако все пак 6-7-8-те все политически джуджета спрат да си пращат сметките като честитки. И се обединят около някой все пак редовен Дядо Коледа, който поне да събере в чувала си „даровете“, дето ни ги надробиха „джуджевидните парламенти“ и „служебните премиер-президенти“.