Стефан Софиянски пред Lupa.bg: Не е страшно, изход има. Работил съм при 200% инфлация и 1/12 от бюджета
Не е голям проблем да вземем пари от МВФ, но трябва да забравим за еврото за 2-3 години, заяви бившият служебен премиер
Стефан Софиянски е бивш кмет на София и ексслужебен премиер през 1997 г. В правителството на Филип Димитров, Софиянски е председател на Комитета по пощи и далекосъобщения (1991–1993 г.). През 1993 г. става зам.-председател на СДС и през ноември 1995 г. е избран за кмет на София.
Преди 24 години, на 12 февруари, след оставката на кабинета на Жан Виденов, довел страната до национална катастрофа, е назначен начело на служебен кабинет от президента Петър Стоянов. Първото решение на служебния кабинет на Стефан Софиянски е за въвеждане на валутен борд в България.
През 1999 г. е преизбран за кмет на столицата. Непосредствено преди президентските избори през 2001 г. Стефан Софиянски напуска СДС и застава начело на основаната от него партия Съюз на свободните демократи.
Потърсихме бившия служебен премиер след бурята, която предизвика докладът и изявленията на финансовия министър Росица Велкова и последвалите реакции от страна на политиците, както и предположенията, че ситуацията в страната може да взриви борда и да промени курса лев-евро.
- Г-н Софиянски, стресна ли Ви първата прогноза на финансовия министър Росица Велкова за фалит на държавата, която подплаши народа?
- Всъщност тя е права.
- Смятате, че твърденията й са верни, а не безпочвени и некомпетентни, както заявиха даже от БНБ?
- Абсолютно. Тя каза нещата много умерено, но някои ги преекспонираха повече. Но изход от ситуацията има, има и решение. Въпросът е да има кой да работи.
- Наистина ли има реална опасност за валутния борд и смяна на курса на лева към еврото?
- Не, не, категорично не. Трудна е ситуацията, но мога да кажа, че нещата могат да са още по-зле. Винаги има изход от една подобна ситуация. Просто трябва да има работещо правителство с по-дългосрочен кръгозор.
В момента хората, които са ангажирани в този кабинет, правят каквото могат. В никакъв случай не бих ги обвинил за положението, в което се намираме. Но просто техният хоризонт е къс и те не могат да предприемат дългосрочни действия.
- Добре. Кажете коя е истинската заплаха пред икономиката ни в момента, какъв е проблемът? След изявленията на Велкова, бившият финансов министър Асен Василев от ПП обвини служебния кабинет в некомпетентност и че НАП не са събрали ДДС, затова се стига до намерения за извънредните мерки...
- Не е нужно изобщо да се влиза в тия детайли. Не е толкова страшно и това, че не е приет бюджетът. Аз съм работил в инфлация от 200 процента, с една 12-та от бюджета. Нищо страшно няма, трябва да сме спокойни. Страшното е единствено това, че няма кой да работи. Става дума за работа с големи букви. Какъвто и да си - премиер, министър, трябва да работиш. И когато имаш къс хоризонт, ти не предприемаш дългосрочни действия.
В случая Велкова прави бюджета, но не знае ще се приеме, или няма да се приеме. Ако се приеме тоя бюджет, перспективите ще бъдат добри. Даже не е въпросът в приемането, а как се упражнява, как работиш с този бюджет.
- Г-н Софиянски, защо толкова ни плашат с Международния валутен фонд? Толкова ли е страшно да се вземе заем оттам, защо всички така се стряскат от такава перспектива? В край на краищата не ни е за първи път.
- Не, не е такъв проблем. Когато овладяхме инфлацията през 1997-а година, овладяхме я, защото успяхме да направим 2 големи приватизационни сделки.
А правителството на Виденов, където Румен Гечев беше главен икономист, бяха довели минималният резерв до 330 милиона лв., при което левът започна да се срива. Когато аз влязох в Министерския съвет, направихме две бързи добри приватизации – като едната беше с циментов завод в Девня, за около 200 милиона.
Когато с МВФ постигнахме споразумение, че в България ще има валутен борд, получихме 650 милиона от МВФ, имахме 200 млн. от Девня и получихме над милиард и нещо резерв, всичко тръгна - левът се стабилизира и тогава получихме възможността да кажем – един лев е една марка.
Така че ситуацията в момента не е толкова трагична, колкото тогава – имаме резерв, имаме валутен борд, заемите от МВФ са благоприятни. Да, не е добре да стигаме дотам, но не е фатално.
Щом вече партнирали с МВФ и то е било успешно, можем пак да прибегнем до тях. Това са благоприятни пари, не са лоши пари. Но истината е много проста – на нас ни трябва да можем да усвоим средствата по Плана за възстановяване и развитие. Ние трябва да го развържем този гордиев възел. Започнем ли да усвояваме оттам – ще имаме пари за икономиката, ще увеличим бюджета с инвестиционни разходи и ще стабилизираме всичко.
Първият който трпябваше да приеме този план за развитие, беше правителството на Борисов. След това 6 правителства не могат да се справят с тоя въпрос – как да не се ядосваш? Не могат да отидат в Брюксел и да приемат един план за развитие.
- Пренаписваха Плана, поправяха, започваха отначало, сега напредват...
- И още го няма Планът. А освен че трябва да го приемат, трябва да се артикулира, да се каже – ще получим 7 милиарда, от тях толкова ще отидат за селско стопанство. Хора, работете в тия проекти. От тези пари еди-колко си ще отидат в алтернативна електроенергия – хора, работете върху тези проекти и така България ще тръгне. Наистина не мога да разбера как 6 правителства не направиха това.
- Но дали и през април ще има правителство? Да не се окаже, че 7-мо правителство не може да завърши Плана.
- Аз пак ще повторя – изход има, ситуацията не е толкова страшна. Само че веднага трябва да забравим този политически кръг, че ще въвеждаме еврото. Трябва да го забравим за момента и да мислим за него след 2-3 години, най-малко.
- А ако еврото бъде въведено преждевременно, какви рискове носи тази промяна?
- Първо – няма шанс. Второ - ще бъде тежък удар върху хората и върху икономиката. Аз съм твърдо за еврото. Навремето, когато решихме да привържем лева за марката, Иван Костов ми каза: „Искаш марката, понеже имаш връзки с Германия.” Не, ние привързахме лева за марката, защото знаехме, че марката ще е в основата на еврото. И преходът беше лесен.
- Тогава много бързо се овладя хиперинфлацията, а времето беше наистина драматично. През 1997-ма година цените се сменяха по два пъти на ден, а хората изхарчваха заплатите си за 2 дни...
- Овладя се, защото работехме. Сега никой не работи. И разбира се, всички приказват, никой не работи. Сега хората от кабинета се стараят да направят бюджета, но всички се страхуват от късия хоризонт, който имат. На всичкото отгоре, не се задава нищо сериозно.
- Каква е Вашата прогноза? След изборите на 2 април ще имаме ли правителство?
- Давам една много сериозна прогноза - ако първият мандат, независимо чий е той, не направи кабинет – кабинет няма да има.
Но не е толкова страшно, колкото се заиграват политиците да обясняват. Изход има, не е страшно да се вземе заем от МВФ, като по-добре е да не се вземе, просто нека всички да се съсредоточат върху едно – да се приеме Планът за развитие и да започне да се усвоява максимално бързо. Защото това са парите, за които не си работил, те са външни пари, влизат при теб без лихва. За да може да се усвоява по-бързо, трябва да започнем да възстановяваме и развиваме нашата икономика, затова Планът се нарича така.
Колкото по-бързо започнем да усвояваме тези пари и ги насочим към икономиката, ние ще можем да напреднем. Резерви да живуркаме като днес, имаме, но за България проблемът не е избор. Бойко ни закова на последно място в Европа – по бедност, по корупция, по всичко. Нашата цел трябва да бъде да се откачим от последното място и да имаме европейски, дай Боже международен авторитет. Затова всичко да се фокусира върху Плана, но не само да получим парите, а да ги усвоим по начин, по който държавата ни ще тръгне нагоре.
- Всъщност коя е причината бордът у нас да е стабилен и да няма риск за него?
- Никакъв проблем няма. Спазваме критериите, имаме резерв. Националната банка, защото тя държи валутния борд – се управлява правилно и добре. Тя няма да допусне излизане на валутния борд. Проблемът е друг – че страните вървят напред, а ние стоим на едно място. Бидейки във валутен борд, хората печелят повече евро и са по-добре. А ние печелим по-малко лева и сме по-зле.
Но като рамка, БНБ се държи изключително добре и тя ще задържи борда. Няма да излезем по никакъв начин, нека не правим апокалиптични прогнози.
Нашият, българският проблем не е, че сме бедни. Ние можем да издържим да сме бедни. Толкова сме свикнали да сме бедни, че няма проблем да потънем и повече. Но българският проблем, откакто сме в ЕС е, че нямаме развитие и нито един политик не говори за това.