Тъмната лейди на интелектуалците и болестта като метафора

Философските есета „Болестта като метафора” и „СПИН и неговите метафори” на американската писателка Сюзан Зонтаг (1933 – 2004) излязоха на български език в ново издание. Изследванията са знакови за творчеството на Тъмната лейди на интелектуалците, както я нарича американският вестник „Ню Йорк Таймс”. Заслугата за новата им среща с българските читатели е на издателство „Лист”, което публикува преводите на Христина Кочемидова („Болестта като метафора“) и Юлиян Антонов („СПИН и неговите метафори“) в общо издание. Преди година в каталога му влезе друго  есе на Зонтаг – „За фотографията“, също част от златния фонд на световната есеистика.

Новото издание отдава дължимото на фината и точна интерпретация на преводачите на философския и аналитичен стил на Зонтаг. Корицата на тома е дело на Милена Вълнарова.

В „Болестта като метафора“ (1978) Зонтаг разглежда начина, по който обществото натоварва болестите – особено рак – с метафорично значение, превръщайки ги в знаци на морална слабост или дори наказание. Тя изследва езика, с който говорим за страданието, и показва как метафорите могат да доведат до стигматизация и отчуждение на болните.

В последвалото есе „СПИН и неговите метафори“ (1989), написано в разгара на СПИН кризата, Сюзан Зонтаг продължава интелектуалното си разследване на стигмата около болестта – този път в контекста на новата глобална пандемия. Със същата яснота и решителност тя разобличава обществените предразсъдъци и опита болестта да бъде обяснена чрез вина, сексуалност или културна „другост“.

И двете есета се четат с неотслабваща сила и днес – особено в контекста на съвременните дискусии за пандемии, здравна комуникация и социални неравенства.

Самата Сюзан Зонтаг се сблъсква три пъти с рака. През 1976-а чува смразяващата диагноза „рак на гърдата”. Лекарите ѝ дават две години живот и я съветват да ги прекара в пътешествия и забавления. Тя не се вслушва в тези напътствия, а решава да се бори – намира експериментално лечение в Париж и то проработва. 22 години по-късно идва нов сблъсък с болестта – този път диагнозата е рядка форма на рак на матката. Зонтаг оцелява отново. Последният рунд с коварната болест е през 2004 г., когато е поразена от рак на кръвта. Писателката отказва да мисли за смъртта и води битката си до последно. 

Сюзан Зонтаг е писателка, есеистка, културен критик, режисьор и политически активист. Родена в Ню Йорк, завършва Чикагския университет, а по-късно учи философия, литература и теология в Харвард, Оксфорд и Сорбоната. През 60-те години започва да публикува есета, които я утвърждават като водеща фигура в американската и световната културна сцена. Автор на прочутите „Срещу интерпретацията“, „За фотографията“, „Бележки за „Камп“ и редица романи и разкази. Нейната работа съчетава аналитична строгост с морална чувствителност, а темите ѝ – от изкуство и болест до война и памет – остават актуални и днес.