Те ти, булка, Спасовден! Жената днес може да изневерява

Култура
07:40 - 28 Май 2020
11345
Те ти, булка, Спасовден! Жената днес може да изневерява

Българската православна църква почита днес църковния празник Възнесение Господне, наричан още Спасовден. Той е подвижен, отбелязва се винаги в четвъртък, на 40-ия ден след Възкресение Христово - Великден. Според Новия завет 40 дни след възкресението си Исус Христос останал на Земята, за да проповядва своето учение и да беседва с апостолите, движейки се между тях като богочовек.

Четиридесет дни след Възкресението Господ Исус се явявал многократно на учениците си. Разяснявал им Светото писание, потвърждавал обещанието си за идването на Утешителя Дух Свети. Всички ученици се убедили, че Исус наистина е възкръснал. На четиридесетия ден от Възкресението им се явил за последен път, беседвал с тях и ги извел от града на Елеонската планина, която е на около два километра от Йерусалим.

Като се изкачили на планината, Христос вдигнал ръце да ги благослови. Още докато ги благославял, се отделил от земята и, подет от облак, се издигнал бавно към небето при своя небесен Отец. Апостолите се поклонили на Възнасящия се Господ и не могли да откъснат поглед от чудната гледка.

В народния календар седемте четвъртъци след Великден се почитат против градушка, а последният от тях - Спасовден, е свързан с култа към мъртвите. Според поверието на този ден се прибират душите на всички покойници, които са на свобода от Велики четвъртък.

Според българските народни вярвания на 40-ия ден от Великден идват и самодиви. Те берат и се кичат с цъфналия в нощта срещу Спасовден росен. С него могат да се лекуват болните. Ето защо в навечерието на празника болни и недъгави хора отиват да преспят на росеновите ливади.

Народните вярвания гласят още, че ако на Спасовден вали дъжд - годината ще е богата, а реколтата - обилна. 

Имен ден празнуват: Спас, Спаска, Спасена, Спасения, Спасими. Освен всички именици на този ден празнуват и хлебарите, шофьорите, строителите, хотелиерите и др.

Народните вярвания гласят още, че в нощта срещу Спасовден може да се излекува безплодие. Тъй като в патриархалното общество продължаването на рода е най-важният дълг, стоящ пред човек, на този ден прелюбодеянието е позволено с цел регулиране на популацията в довъзрожденското общество. Защото не винаги причината за безплодието е в жената.Жената, която няма деца трябва да преспи тогава под растението росен, което се смята за самодивско цвете. Но не сама, а с придружител, с когото няма кръвна връзка. Преди това двамата поставят върху червен месал спасова пита, варена кокошка и бъклица вино. Хапват, пийват и т.н.

Около полунощ те трябва да легнат под росена и да мълчат. Малко преди първи петли, около 2 часа през нощта, трябва да оставят храната там и да хукнат към селото, без да се обръщат назад. Смята се, че безплодието остава под росена. Ако жената зачене в нощта преди Спасовден се смятало, че това е станало по магичен начин и не се тълкувало като прелюбодеяние. Никой, дори съпругът, няма право да пита жената какво се е случило през нощта под самодивското цвете.

Всъщност това е един деликатен начин за регулиране на популацията в довъзрожденското общество. Защото не винаги причината за безплодието е в жената. Много разкази се свързват с този ден. Повечето от тях водят до идеята, че на Спасовден може да се изневери и се свързват с мераклията мъж, който няма търпение и затова казва „Те ти, булка Спасовден!“.

Крилатият израз „Те ти, булка, Спасовден!“ е придобил значение в българския фолклор, както и в ежедневния език. Обикновено той се използва, когато нещо се е случило внезапно и изненадващо, когато човек най-малко очаква.