Валерия Велева: Загубихме надеждата, че можем да живеем по-добре

Властта е стремеж на човека за себеизява. Тогава, когато в политиката властта е подчинена на служене на хората, тогава говорим за власт като най-висшата еманация на отношението между управлявани и управляващи.

Това каза в предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус" политическият наблюдател и издател на сайта "Епицентър“ Валерия Велева преди представянето на книгите й: сборникът от интервюта "Рани от власт“ и сборникът от статии и коментари "Ах, тази власт!“

"Аз имам особено усещане, чувство към историчност и затова в тези книги съм събрала частици от този наш преход в тези 35 години. Това е мозайка от Прехода, мозайка от моменти на Прехода. Ако тези книги спомагат да се разбере по-добре историята на Прехода, значи си е струвало труда, който съм положила.“

Книгите проследяват българската политическа действителност от падането на Тодор Живков до днешно време, като двете книги съдържат знакови интервюта от началото на Прехода до днес, посочи тя. "Това е една картина на този Преход, в който преживяхме толкова драматични моменти, толкова драматични обрати. Въпросите, които винаги са ме вълнували: какво постигнахме с толкова много усилия, с толкова много жертви, с толкова много компромиси, дали днес държавата е по-добра отколкото беше, дали днес живеем по-добре и дали като общество се развиваме по-добре – това са темите, които са засегнати в книгите.“

Валерия Велева споделя, че подборът на статии и интервюта за книгите е бил много труден, тъй като от близо 4000 интервюта е трябвало да подбере 50, а от хилядите статии – само 127, които да влязат в книгите. "В тези книги има детайли, които аз съм хванала, търсила и съм публикувала благодарение на разговорите ми с живите участници в тези събития,“ сподели още тя, като посочи, че примерно в "Рани от власт“ е последното интервю на последния шеф на УБО, ген. Милушев, който завежда Тодор Живков до залата на Пленума и го отвежда, когато той вече е свален от власт. В "Ах, тази власт“ може да се прочете разказа за откриването на сърцето на цар Борис III през 1991 година в двореца "Врана“, задавайки си въпроса: "Какво правим с историята и как тези, които идват, се отнасят към пътешествениците си?“