Жените преди 100 години: Коя е българската Коко Шанел?

Връщаме лентата назад с почти 100 години, за да разгледаме как са изглеждали столичните дами в началото и средата на XX в.

Безспорно е, че след Освобождението не само улиците на българските градове започват да се променят с бързи темпове, но и модата. Европейските тенденции в обличането, а и обзавеждането на дома, бързо навлизат сред българите в младата монархия.

Русе е един от водещите градове, в които започват да се шият облекла. Във Велико Търново пък Параскева Илиева, родена през 1889 г. в старопрестолния град, в последствие се прочува като една от най-изтъкнатите и добри български дизайнерки.

Завършва стопанското училище „Мария Попова“ в Търново.

Там добрите преподаватели я научават да изработва кройки, да прави ръчни, специални и машинни шевове, да изработва трудните рязани бродерии. През 1908 г. се жени за Ганчо Илиев – прочут търновски обущар, собственик на известното ателие „Червен ботуш“.

Нейните тоалети стават популярни не само в родния град, но и в останалите краища на държавата, включително в София, където друга млада и талантлива жена започва да пробива своя път в света на модата.

Пъша Илиева, както още я наричат в Търново, контактува професионално с най-реномираната софийска модна дизайнерка Пелагия Видинска – авторка на облекла за висшето женско общество в столицата през 20-те, 30-те и 40-те години на ХХ век.

Пелагия – българската Коко Шанел на столичните кокони

Видинска е родена през 1896 година. Завършва е гимназия в Солун и е говорила два чужди езика – френски и немски. Баща й Тодор Кръстев е фелдфебел (старшина) в Пловдив. Известно време бил с полка си във Видин и започват да му викат Видинлията, а по-късно Видински. Пелагия Видинска е от ранна възраст заинтересувана от модата. Нейната кариера се развива в периода между двете световни войни.

Сбъдва мечтата си и отваря първите си ателиета на различни места в София. 

Най-известното ателие е на красивата ул. Леге, където имало дори малък подиум. Дрехите й са толкова харесвани, че през 20-те и 30-те години тя създава колекция за царското семейство, в която тя вкарва мотиви от народните носии.

Дълги години Пелагия прави тоалетите на самата царица Йоана. Не една или две са жените, включително и извън София, които си поръчват тоалетите от ателието на Видинска.

Въпреки силното европейско влияние, по новите и модерни за времето си столични улици и булеварди, все още през 20-те и 30-те години са забелязвани и жени, които са предпочитали да носят традиционни носии.

Пелагия шие и тоалетите на първата мис България – Люба Йоцова, избрана през 1929 г.

Благодарение на упоритата си работа Пелагия печели заслужено прозвището „българската Коко Шанел“.

След политическите промени в България на 9 септември 1944 г. Пелагия става главен майстор на шивашкото ателие на Народния театър.

Модната индустрия се развива бързо, а жените взимат идеите си за нови рокли от едни от първите модни български списания, посветени за дамската аудитория като: „Мода и домакинство“, „Мода“, „Моден крояч“, „Моден журнал“, „Моден журнал за обувки“ и разбира се „Вестник за жената“.