Асен Василев в навечерието на изборите: Най-голямото проклятие за България са пропуснатите възможности

Да, свестни хора има във всички партии. Въпросът е дали имат воля за промяна, казва съпредседателят на ПП

Актуално интервю
12:00 - 31 Март 2023
6177
Асен Василев в навечерието на изборите: Най-голямото проклятие за България са пропуснатите възможности

Опонентите се страхуват от желязното му изражение и неизчерпаемата памет за факти и числа, особено когато става въпрос за финанси и бюджети. Някои го наричат ляв, други го виждат като технократ, а трети смятат, че е достоен наследник на най-изтъкнатите икономисти от началото на прехода, измъкнали България от кризите през 90-те. Съпредседателят на Продължаваме промяната Асен Василев отдавна няма нужда от представяне. Но броени часове преди последните предсрочни парламентарни избори поканихме на разговор* тъкмо него, за да разберат читателите ни в подробности каква е визията му за бъдещето на страната и управлението в този ключов момент.

Василев е роден на 9 септември 1977 г. в Хасково, възпитаник е на Харвардския университет, където завършва „Икономика”. Съосновател и директор е на „Центъра за икономически стратегии и конкурентоспособност“. Преподавател е в Програмата за икономически растеж и развитие, филиал с Алма матер и с Центъра за стратегии и конкурентоспособност на „Харвард Бизнес Скул“. През 2013 г. е министър на икономиката, енергетиката и туризма в служебното правителство на Марин Райков, На 19 септември 2021 г. заедно с Петков представи новия политически проект „Продължаваме промяната“, a само 2 месеца по-късно той спечели изборите за НС и така Василев стана вицепремиер и финансов министър в правителството „Петков“ на 13 декември 2021 г. За вота на 2 април той е водач на листата на коалицията ПП-ДБ в 29 МИР – Хасково.

- Г-н Василев, Вие контрабандист на хранителни стоки от Украйна ли сте?

- Не!

- Как така? Бойко Борисов Ви обвини, че именно Вие сте разрешили безконтролен внос на храни от там?

- От 2016 г. Украйна има споразумение с Европейския съюз, по което може да внася стока на цялата му територия. Мисля, че именно г-н Борисов управляваше България през 2016 г.

- А вярно ли е, че има ограничение за предприятията в Украйна с право да генерират внос в ЕС на храни?

- Да, стоката трябва да отговаря на всички изисквания, въведени от ЕС. Този граничен контрол се прави, когато тези стоки влизат на територията на ЕС – предимно на границите на Украйна с Полша и Румъния. Ако не отговарят на стандартите или се усъмни в спазването на изискванията, разбира се, Българската агенция по безопасност на храните у нас също може да изиска допълнителни проверки на входа и да сигнализира, че не се прави ефективен граничен контрол. Фактите са такива.

- Кое, г-н Василев, е най-голямото проклятие за България според Вас в последните 33 години т.нар. преход?

- Пропуснатите възможности. България имаше на няколко пъти огромен шанс да тръгне сериозно напред, а не го направи. Това никак не са теоретични съждения, защото го видяхме практически именно в последната една година.

Защото въпреки войната, въпреки енергийната криза, въпреки инфлацията, в България се случиха неща, които й позволиха да отиде в челните класации при това положителните. Страната бележи най-висок ръст на износа, втория най-висок ръст на промишленото производство, най-висок ръст на заплатите в целия ЕС. Българският БВП на глава от населението – колко стоки и услуги произвежда страната, се вдигна с 2 процентни пункта спрямо средноевропейския и вече се намираме на 60% от него.

- Но оставаме на дъното на класацията?

- Така е, но наваксваме. Да, с малко е, но наваксваме. Може само с 2% да е ръстът, но е ръст за 1 година. А тази една година беше много трудна. Видя се, че когато няма кой да изнудва фирмите, когато те имат достъп до енергия като газ, който е по-евтин, отколкото е борсовата цена на синьото гориво в Европа, т.е., конкурентите им в ЕС ползват по-скъпа енергия, както и когато имат достъп до най-евтината цена на електроенергията, пак по-конкурентни от тези в Европа, се видя, че те не само могат да направят ръст от почти 4% на икономиката, но и да ни направят първи в класацията по ръст на заплатите.

И именно това е единственият начин да заживеем като европейци – трябва да имаме европейски доходи. За целта нашите заплати действително трябват да растат най-бързо от цяла Европа, при това в продължение не просто на 1 или 2 години, а поне 5, а може би дори 10 години, за да стигнем до средноевропейските нива.

- Това означава 2000 евро?

- Примерно, да.

-  Можете ли да назовете конкретните виновници за тези пропуснати възможности за страната?

- Има конкретни виновници за това, да. И ако погледнем назад – ще видим много неща, за които все още говорим и трябваше вече да са се случили, а не са. Дори да вземем само един проект като този за Националната детска болница, започнат през 2004 г… Почти 20 години по-късно все още имаме един скелет, който не отговаря на никакви стандарти.

Ние дори нямаме проект за болница, който да е обществено обсъден, одобрен и харесан от медицинското съсловие, камо ли да я имаме тази болница налице. Сигурен съм, че във всеки български град има нещо, за което се говори в последните 2 или 3 десетилетия и то все още не се е осъществило. В тези седем месеца, в които управлявахме, се опитахме да побутнем напред поне някаква част от тези проекти, доколкото бе възможно. Но е факт, че първо времето беше кратко, а и беше по-трудно с оглед на ситуацията около нас. Не казвам, че това може да ни послужи за някакъв вид извинение, но опитът бе направен. И се видя, че всъщност когато българската икономика работи, когато се вдигат доходите, започват определени процеси и няколко неща започват да се случват.

Първо, има повече постъпления в хазната и може да се прави истинска социална политика, която да намали ножицата между бедни и богати. Това е ключово, защото с влизането ни в ЕС, у нас тази ножица се отвори допълнително. Защото всички знаем как парите от Европа стигаха до малко и определени фирми и хора. Когато започне да се преодолява ножица, започва стимулиране на вътрешното потребление, което пък оттам стимулира и самата икономика.

Освен това, виждаме, като ходим из страната, виждаме една България не на 2, а на 20 скорости. Мечтата на немалка част от по-малките градове е да достигнат доходите на София. А не европейските. Единственият начин тези им мечти да се осъществят, е да се говори с местната власт, с местния бизнес за това какво е необходимо да се случи.

Давам Ви пример: По програмата за развитие на селските райони се изляха у нас огромни количества европейски средства в предишния програмен период.

- Включващи и къщи за тъщи.

- Точно така. Защо се получи така? Защото Европа не ни каза за какво да харчим тези огромни средства. Някой в София реши на кое село, да речем, във Великотърновско, какво му е нужно, за да се развие. И по този начин ние се оказахме с едни села без хора, на за сметка на това със стадиони.

И затова моят прост въпрос към хората, с които си говорим сега, по време на кампанията, е: „Ако дойдем във Вашето село и Ви кажем, че имаме 1 милион лева за него – какво ще съдържа списък с необходимите Ви неща за него така, че то да стане по-добро място, да запазим населението му, да дойдат нови хора да живеят в него?“ Знаете ли какво отговарят хората? Започват, например, с необходимостта от още една помпа, за да имат вода през цялото време, а да не страдат от режим, продължават с искане да се изгради канализация, улично осветление, стигат до искане за създаване на фелдшерски кабинет…

И се оказва, че желанието да имат местен стадион е доста, доста по-назад в списъка. А че къща за тъща изобщо не съществува като концепция.

- Тази опасност някой да преразпределя средства за регионите от София не ни ли грози и сега по Плана за възстановяване и устойчивост?

- Това, което направихме с проектите за общините в края на миналия редовен кабинет, където имаше 500 милиона лева по фонд за общински проекти – пуснахме едно писмо към всички общини и им казахме, че на база на населението могат да ползват до определена сума от този фонд. Като проектите трябва да имат, например, разрешително за строеж, за да може директно да тръгне да се работи, или да са проект за проектиране, с идеята при следващото обособяване на фонд за общините пак като този да започне и строителството.

И казахме на кметовете сами да си класират проектите на база на необходимото в общината. Какво излезе? Някои кметове казаха, че имат нужда от нов път, други – от допълнителни средства за ВиК мрежата. А имаше и такива, които заявиха, че трябвало да асфалтират две улици покрай един хотел.

Но всичко това зависи от кмета и от хората в общината. Допълнително – на всички депутати в парламента от съответните региони пратихме списъците с проектите, за да преценят и те дали действително предложенията са били най-смислените за конкретните общини, за да има време да се променят или да се редактират в съвместна комуникация и с местната власт, и с гражданското общество. Ето това е начинът да се случат нещата и по ПВУ.

- Без да искаме, стигаме и до темата за местните избори, докато говорим за регионите? Опасявате ли се, че в случай, че отново се озовете в състояние да сте управляващи, евентуални гафове на централната власт може да костват на ПП представянето на вота за местна власт? А от него зависи управлението на регионите за 4 месеца…

- Честно казано, не. Защото поне аз това, което видях в краткия период на управление от 7 месеца, е, че има кметове и кметове и че няма особено значение от коя политическа партия са те.

- Нима?

- Да. Защото има кметове, които мислят за техния град и хората си ги харесват. Но има и кметове – от същата политическа партия, но на друго място, които никой не ги одобрява, защото единственото, което правят и за което са мислели, е как да напълнят на едни фирми гушите. Истината е, че местните избори са силно мажоритарни и избирателите гледат това дали конкретният човек, кандидат за поста, ще им свърши работа за града или селото. И ако този човек не става, значи няма да гласуват за него.

А нашият подход в предишния кабинет категорично не беше да делим кметовете на „наши“ и „ваши“. Когато пуснахме тези писма по фонда, го направихме към всички общини в страната. Мисля че от 220 подали своите проектни списъци, 200 кметове получиха средства за тях от фонда.

Идеята не е да делим градончалниците на партиен принцип. Въпросът е в това кмет да има възможност да поиска от държавата изпълнението на проект, от който общината му има нужда, а държавата, на базата на някакъв обективен критерий, в случая – на база населението на тази община, има ангажимента да му отпусне тези средства.

- Това означава ли, че Продължаваме промяната няма да предлага на всяка цена кандидати за местната власт за всички 265 общини?

- В Продължаваме промяната работим с Демократична България и други местни организации почти навсякъде, за да издигнем кандидат. Но ако има кмет, когото хората много харесват и е силно припозната от обществеността фигура, защото върши работа, за нас няма никакъв проблем да кажем, че бихме го подкрепили. Не искаме задължително да инсталираме наши хора на кметските места. Но искаме да се подкрепят хора, които не бъркат в кацата и няма да крадат от общия ресурс. И които имат желанието да развиват съответната община.

- Тези пропуснати възможности, за които говорим като големия минус за страната, могат ли скоро да се наваксат и как го виждате на фона на кратките управления на изпълнителната власт и спиралата от избори?

- Могат да бъдат наваксани сравнително бързо. Защото в момента по новите програмни периоди и по ПВУ, и по европейските програми, към България се насочва огромен финансов ресурс – между 10 и 15 милиарда лева годишно. За един четиригодишен период на управление говорим за над 50 милиарда лева.

Това, което ние заложихме в споразумението за партньорство, точно за да не става, както казахте, с тези различия между регионите, е тези 50 милиарда да се разделят на 2 – по 25 милиарда за Северна и 25 милиарда за Южна България. В предишния програмен период едва 30% от всички средства стигнаха до регионите на север от Стара планина.

- И това доста си пролича.

- Определено. Изключително важно е в партньорство с местната власт да се направят проекти, които ще помогнат в съответните региони, а не отново да се строят къщи за тъщи и празни, заключени стадиони по селата.

- Говорим за много сериозни суми, а в същото време служебната власт в лицето на бивш член на Вашия политически кабинет – финансовият министър Росица Велкова, твърди, че пари няма и държавата е пред фалит? Е, пред фалит ли е?

- Не. Държавата има много средства. Даже Росица Велкова сама се опроверга след интервюто, което даде една вечер с подобно твърдение, още на следващата сутрин, като каза само няколко часа по-късно, че пари има и дефицитът в бюджета няма да надхвърли 3 процента.

- Според Вас някой й напомни, че държавата се намира в добро финансово състояние, или някой я предупреди, че насаждането на страх – нейно дело, е противоречащо на здравия разум и е наказуемо?

- Може би е имало опит да се наложи политически натиск върху нея да говори именно политически, а не финансово аргументирано за ситуацията в страната. И веднага се видя, че това не води до нищо друго, освен до всяване на паника и до абсолютно безпочвени притеснения у обществеността.

Видя се не само, че пари има, но и че тази година пак излизаме на 3% дефицит, при това като са обезпечени всички заложени мерки още от миналата година. Възможно е да е имало и желание от нейна страна да се прикрие фактът, че НАП не събира достатъчно постъпления от ДДС.

- А защо НАП твърди, че събира не просто достатъчно, а дори и повече от миналата година?

- Това е толкова естествено, при условие, че има инфлация и 4% ръст на икономиката. При 16% инфлация и 4% ръст на икономиката, НАП трябва да събира 20% повече приходи от ДДС. Хайде, нека не са 20 дори, нека са 18% повече, защото все пак имаме облекчени ДДС ставки за хляба и за още няколко продукта, което изяжда около 1-2 процента от въпросното увеличение на приходите.

За януари данните на Министерството на финансите, с които именно г-жа Велкова борави, НАП не просто не беше събрала повече ДДС, а беше събрала 17% процента по-малко спрямо януари 2022 г. Сега казаха, че като излязат данните към 17 март, излиза, че са събрали с около 9% повече.

Само че първо, съгласете се, 9% не са 18%, а наполовина, и второ, между 17 март и 30 март вървят възстановяванията на ДДС. Неслучайно отчетите се правят в края на месеца, а не в средата. Всъщност ще се окаже накрая, че вместо да сме събрали с 18-20% повече ДДС, сме събрали 5-6 до 7% повече ДДС.

- Казвате, че някой се опитва да открадне маржа?

- Дали не се събира това ДДС по обективни причини като това, че някой някъде не си върши работата, както трябва, дали става въпрос за разпъването на чадъри над определени сектори или фирми… Трябва да се влезе в оперативен детайл, за да се отговори на този въпрос. Но това, което искам да напомня, е, че влязох като служебен министър на финансите през май 2021 г. Тогава сменихме ръководството на НАП още в първата седмица. И между май и декември 2021 г. НАП събра осем милиарда повече данъци, отколкото бяха заложени в плана на ГЕРБ. НАП събра 18% повече от заложеното на годишна база.

През 2022 г. бюджетът бе планиран именно с тези средства и затова имаше пари и за социална програма, и за инвестиционна програма, и за дефицит от 3 на сто. През 2023 г. това, което виждаме, е, че изведнъж тази събираемост започва да намалява. И ако бюджетът се планира така, защото НАП няма да може да си събере парите, е нормално да не може да се върже сметката.

И е нормално да се наруши правилото за 3% дефицит. И няма защо да ходим да плашим фирмите и да им обясняваме: „Направили сте повече печалби, ние сега ще ви ги приберем през данък „свръхпечалба“, вместо НАП просто да си събере ДДС-то от фирмите, които не го плащат.

- Това означава, че НАП в момента не работи по начина, по който Вие смятате, че трябва да го прави?

- И не работи по начина, по който се доказа, че може да го прави в продължение на почти година и половина.

- Бихте ли върнали в такъв случай бившия директор на Агенцията Румен Спецов?

- Бих върнал ръководството на НАП, което да събира данъците. Това бих направил.

- Чувате ли се с него?

- Откакто съм излязъл от правителството, не сме се чували.

- Имаше намеци как и той бил избягал в Дубай?

- Доколкото аз знам, той и преди живееше там, а съпругата му работи в Дубай.

- Там обаче безспорно се превърна в мека за живот на част от българския ъндърграунд. Докога, г-н Василев, България ще се занимава с хора не с имена, а с прякори, които определят част от политиките й и как да тръгне напред страната, докато не се раздели с тези прякори?

- Със сигурност трябва да се разделим с тях. Няма как икономическият и политическият живот да се ръководят от хора с прякори и да очакваме, че ще имаме нормална европейска държавата. А махането им минава през работеща прокуратура. Част от тази реформа е заложена и в Плана за възстановяване и устойчивост с отчетност на главния прокурор, с назначаването на магистрат, който да го разследва. Разбира се, част от съдебната реформа ще трябва да мине и през конституционна реформа. Нека обаче да започнем да правим поне онова, което не изисква промени в основния закон.

Докато службите и прокуратурата не започнат да си вършат работата и не започнат да внасят качествени обвинения в съда, при това навреме, ще бъде много трудно да се възстанови нормалната справедливост в страната. А без нея и без работещо правосъдие, каквото и да правим в икономически план, то няма да даде искания и пълен резултат. Защото хората трябва да са сигурни, че в някой момент няма да се появи някой, да дойде и да им открадне фирмата.

Спомняте си сагата „Осемте джуджета“ – това си беше директна кражба на един бизнес. А това, което в момента се случва, е, че се прекратява делото.

- Почти сигурна съм, че немалка част от ГЕРБ изповядва Вашето мнение, че трябва да се разделим с несправедливостта, с прякорите, че е нужна съдебна реформа. Вие съгласни ли сте?

- Вижте,  съгласие за реформите, поне на думи, има. Но когато дойде моментът за гласуването им в залата или за внасянето на част от законите за гласуването в зала, виждаме, че делата при ГЕРБ и ДПС не съответстват на думите. Да, ГЕРБ казват, че са „за“ еврото, но не искат да се пипа Кодексът за застраховането… Ето, това е най-притеснителното – че на думи и ГЕРБ иска живеем всички в правова държава, а на практика, когато дойде времето за гласуване, виждаме другото й поведение.

- И се появиха отново твърде много обстоятелства, с които следизборно ще трябва да се борите – едновременно и да провеждате реформите, и да се справяте с пропагандната машина отвън и вътре, и да обезвреждате мините, заложени от служебната власт. Кое по-напред?

- Истината е, че миналия път, когато влязохме във властта, макар и само за 7 месеца, се сблъскахме с много подобни проблеми. Плюс война.

- Но тя не е приключила?

- Да, така е. Но избухването на войната, всички сътресения около това, с които трябваше да се справим – всичко това бяха много тежки фактори за нас. А аз бях човекът в правителството, който бе натоварен със задачата да оформи изходите от най-черните възможни сценарии, за да може държавата да е подготвена. От типа – какво да правим, ако ни спрат газа, което се случи, какво става, ако се затвори Босфорът, какво да предприемем, ако се случи Чернобил-2 (с АЕЦ „Запорожие“ – б.р.). Трябваше да помислим за целия този спектър от потенциални проблеми. Сега вече и Европа, и България са малко по-подготвени за това, че да, война има.
Вижте, натрупаните проблеми безспорно са много. Но верният път е да се атакуват директно. И най-дългият път започва с една стъпка, само с една крачка напред.

- И коя е тя сега?

- Според мен започва с ясен ангажимент за присъединяването на България към еврозоната и Шенгенското пространство. Защото влизането там гарантира, че наборът от реформи, необходими за България, ще се случат, че европейските регулации на пазара, които в момента гледаме  с едно око, ще станат истински и пълни. А не на последно място – и че най-накрая ще започне цялостната реформа на правосъдната система.

- Защо го е страх българина от еврото? Кое й е страшното на тази банкнота?

- Защото има кой да плаши хората.

- Но те вече са виждали еврото, пътували са достатъчно в Европа…

- Да, но се насаждат страхове, че едва ли не ще паднат наполовина спестяванията и доходите, а цените ще останат, каквито ги знаем, но в евро. Всякакви глупости се говорят. Видя се обаче истината с Хърватия. Тя въведе еврото, а нищо не се случи. Нито по-голяма инфлация видяха, нито преживяха сътресения, напротив, хората там са доволни. Почти 60% одобряват въвеждането на единната валута там.

- А у нас обективно кога може да стане след отлагането, на което вече сме свидетели?

- Ако бяхме поискали доклада,  обективно трябваше да се готвим за приемането на валутата от 1 януари 2024 г.

- А защо не го поискахме? Защото пише много страшни неща в него?

- Не. Защото щяха да лъснат желанията на някои политически и икономически кръгове, повлияли на служебния кабинет да работи за отлагане.

- Нека ги назовем, г-н Василев.

- Това са кръговете, които биха пострадали от това да има европейски регулатори на пазара у нас. Давам пример – ако Вие представлявате застрахователна компания и не си изпълнявате международните договорености и влезе да ви проверява европейски регулатор, той ще Ви накара да започнете да ги изпълнявате.

Ако сте банка, която не отговаря на всички изисквания против прането на пари, когато влезе европейски регулатор да наблюдава дали всичко се спазва, изведнъж ще трябва да започнете да отговаряте на тези изисквания.

Ако имате много пари в кеш, в лева, чийто произход не можете да докажете и разполагате с една година да ги обърнете в евро, няма да ви хареса да приемаме еврото и да се наложи регулацията за вас…. Немалки са групите хора със сериозни интереси нещата да си останат такива, каквито са.

- Обяснете за читателите – има ли опасност от промяна на фиксирания курс към еврото?

- Не. Това е заложено и в решение на Народното събрание, и в документите, подадени към Европейската централна банка.

- А смятате ли, че референдумът на ‚Възраждане“ „за“ или „против“ еврото у нас може да се осъществи?

- Не смятам. А и нека Ви кажа – това, което наблюдавахме в идните дни след като финансовият министър излезе с онези данни за фалит на държавата и промяна на курса, е, че опашки пред будките за събиране на подписи за това допитване така и не се извиха.

- Как виждате борбата с пропагандата от ‚Възраждане“ и подобни формации?

- Само с информация и нормални разговори с гражданите и с даването на конкретни примери. Като това да им обясним какво ни дава на нас членството в Еврозоната? Да им кажем, че първо курсът няма повече да зависи от решенията на български чиновници, че в момента се губят над 1 милиард лева на българските фирми от превалутиране при внос и износ. А това все пак са пари, които могат да отидат за заплати, за купуването на нови машини, за всичко друго, но не и да отиват за комисиони при превалутиране.

Това е директна щета за българската икономика. Другото, което ще стане, е, че с влизането в Еврозоната ще паднат и лихвените проценти. Гражданите също го виждат, защото знаят, че кредитите в евро са много по-евтини от кредитите в лева. И де факто, онези със заеми в евро, вече се намират в Еврозоната.

Добре е и доходите им обаче да са в евро, а не да зависи от някой в Министерството на финансите или в Народното събрание какъв ще е курсът на лева спрямо еврото.

- Както и че за да отидат на почивка в Гърция, няма да се налага да чакат нито на опашка за граничен контрол, нито пред чейнджбюрото…

- Да. И няма да се налага да плащат комисионите на това чейнджбюро. А на исторически-носталгично настроените бих напомнил още, че еврото е българско. Ако вземете една банкнота, където и да е в Европа, ще видите, че на нея пише „евро“ на чист български език.

Държави като Франция, които работеха с франкове в продължение на над 200 години, се отказаха от валутата си.

- Ще Ви контрират с датската крона обаче.

- Само че датската крона не е фиксирана към еврото и Дания може да произвежда собствена монетарна политика. Последният път, в който България се опита да го направи, стигнахме до хиперинфлацията през 1996 г. и оттогава сме фиксирани за еврото и ние нямаме лостовете да произвеждаме независима монетарна политика.

- Кое е посланието, което бихте отправили и към 18-годишния, и към 98-ия годишния, за да ги накарате да гласуват?

- Посланието, което имам, се заключава в това: че изборът никога не е бил толкова ясен. От една страна, ни се предлага да се върнем обратно към стабилната бедност, в която живяхме 30 години. А от друга страна, както се видя в последните 2 години – да живеем с нормални доходи и в нормален европейски живот. По кой път ще тръгнем, зависи изцяло от това хората да излязат и да гласуват на 2 април.

- Колко тура избори още?

- Ако и сега не излезем да гласуваме, най-вероятно ще си останем в първата хипотеза за бъдеще – стабилната бедност и държавата да продължи да се топи, докато си говорим колко са големи проблемите.

- И въпреки всичко това, и въпреки коалицията, отдавна бленувана от мнозина, която се случи, все още сте подложени на критика, че не сте достатъчно добри. Ако не сте Вие, то кои са?

- Честно казано, лично аз вярвам, че човек или търси решение и начин нещата да се случат, или търси махна и оправдания. Аз търся решения.

- Но надали Демократична България и нейните лидери са единствените лидери, с които Продължаваме промяната може да говори за тези решения? Или бъркам?

- Във всички партии има свестни хора. Но трябва да има ясно изразена воля на избирателите по кой път да поемем. Защото се намираме на кръстопът. И част от причината да се люшкаме напред-назад е, че немалка група от хора, за които говорихме и покрай Еврозоната, иска да си стоим в стабилната бедност. Защо? Защото печелят лично от нея. Малък брой фирми, малък брой хора взимат огромни пари от държавата. А има друга група хора, като нас, като ПП, която иска да тръгнем напред и най-накрая да наваксаме пропуските.

- Към коя група числите Румен Радев?

- Според мен президентът иска да се намираме в патова ситуация. За да продължи той да управлява еднолично. Той не иска нито една от двете групи да има превес над другата.

- Може ли да се окаже това най-голямата опасност?

- Истината е, че управлението, което той предлага с последните 2 служебни кабинета, ни бута назад, бута ни към стабилната бедност. И дали ще е управление на хартиената коалиция, или ще е управление на президента – особено голяма разлика аз не виждам. Ако няма ясно изразена воля на избирателите за това, че им е писнало от стабилната бедност и искат да се движат напред, ще бъде много трудно държавата някак сама без тях да поеме този път.

- Продължаваме промяната никога не бе отроче на „Дондуков“ 2, нали?

- Не, не беше.

 Снимки: Продължаваме промяната

*Интервюто е публикувано в последния брой на в. "Уикенд"