„Завинаги твой, Винсент“ разкрива „загадката Ван Гог“

Кореспонденцията на един от най-обичаните в света художници Винсент ван Гог излиза отново на български в луксозно издание и с нов подбор. Безценният том „Завинаги твой, Винсент“ събира най-значимите му писма до Тео – неговия по-малък брат. В този епистоларен шедьовър възприеманият от мнозина за луд гений художник се разкрива чрез собствения си глас като дълбоко чувствителен и раним човек, смел мечтател и състрадателен хуманитарист.

Първият и единствен превод у нас на писмата е на Никола Георгиев от 1967 година. Издателство „Кръг“ използва текста, който е редактиран и датиран изцяло наново според последните проучвания на десетки специалисти от Музея „Ван Гог” в Амстердам. Тъй като преводът е направен по двутомника Als Mensch unter Menschen от 1959 г. на издателство „Хеншелферлаг-Берлин”, се наложи много от писмата да бъдат преподредени, за да бъде хронологията им по-точна.

Новото издание е придружено и от просторен уводен текст, посветен на живота и творчеството на Ван Гог. Текстът е обогатен и от подробни бележки под линия, които осветляват неясни досега моменти от писмата и хора, с които е свързана съдбата на Ван Гог. Цялото художествено оформление на „Завинаги твой, Винсент“ включва и част от рисунките на прочутия нидерландец и е дело на младата художничка Весела Карапетрова.

От краткия 37-годишен живот на Ван Гог са запазени 820 писма, от които 659 са адресирани до неговия по-малък брат. Това забележително наследство проследява пътя на художника през четири европейски страни към най-висшата цел, изискваща могъщо усърдие – себедоказването. Особата на Ван Гог е обвита в митове и легенди. До днес биографи, учени и лекари се опитват да разгадаят неговата душевност и неговата болест, която в крайна сметка го довежда до самоубийство. Истината е, че част от отговора на „загадката Ван Гог“ дава самият той в писмата си.

Бавно и постепенно чрез мъдро и пламенно слово той се показва пред читателя като съзерцателна и дълбокомислеща натура. Сборникът хвърля светлина върху нереализираните религиозни търсения на художника преди да реши да се посвети на изкуството. Сам Ван Гог описва болезнените си любовни разочарования, оставили неизлечим отпечатък в ранната му възраст, разбиранията си за жените и семейния живот. Писмата му са бурен мемоар за сблъсъка на неукротимия човешки дух с консервативното общество и начинът, по който то го смачква.

Кореспонденцията разкрива творческия процес на Винсент, както подписва картините си, аскетичния му начин на живот и самобичуването, на което се подлага, когато не е удовлетворен своята работа. На Тео художникът споделя мнения за други артисти, особено за Пол Гоген, ключова фигура в последните му дни, когато Ван Гог е разяждан от психически сривове. Тези пристъпи са обект на много тълкувания, но най-точното им описание прави самият художник в писмата до брат си.

Писмата на Ван Гог са спечелили много овации за своите литературни качества през годините от първото си издаване през 1914-1915 година насам. Интересът към тях не стихва и те са публикувани в много издания с различен подбор. Освен всичко, епистоларното творчество на художника потапя читателя в бавното живеене от края на XIX век, време съвсем различно от днес.

„Завинаги твой, Винсент“ е том съкровище, за всеки, заинтригуван от личността Ван Гог, от изкуството, но и от човешкото в неговия най-висш подвиг – живеенето въпреки всичко.