Бившият зам.-министър на външните работи Милен Керемедчиев пред Lupa.bg: Путин няма никакъв интерес от отравянето на Навални

Милен Керемедчиев е роден през 1968 г. във Варна. Дипломира се в Университета за национално и световно стопанство, следва и в Кувейт. Заемал е постовете заместник-министър на икономиката и на външните работи. Бил е координатор на Пакта за стабилност за Югоизточна Европа, генерален консул на България в Дубай, както и изпълнителен директор на „Български пощи“. В момента е консултант и се занимава с частен бизнес. Lupa.bg потърси известния дипломат, за да коментира кой има интерес от отравянето на руския опозиционен лидер Алексей Навални, както и дали е възможно украинският сценарий да се повтори в Беларус.

- Г-н Керемедчиев, защо смятате, че руският президент Владимир Путин няма интерес от отравянето на опозиционния лидер и негов критик Алексей Навални?

- Смятам, че покрай спадащия рейтинг на Путин едно вътрешно напрежение и обединение на опозицията при евентуално убийство на Навални щеше да доведе до сериозни вътрешно-политически проблеми. От друга страна, руският президент в момента не се нуждае от конфронтация със западноевропейските държави, особено с Германия. Както е известно Берлин води тежки преговори със САЩ за продължаване на проекта „Северен поток-2“. Газопроводът е необходим и за Германия, и за Русия.

Съединените щати и президентската кампания в САЩ за момента са се концентрирали най-вече върху Китай. Основният враг и опонент, така да се каже, и на двамата кандидат-президенти не е Русия, както беше преди 4 години, когато Москва беше обвинявана за намеса във вътрешните работи на Съединените щати и за манипулация на изборите и т.н. Сега всички стрели са насочени към Китай и всяко едно от изказванията и действията на действащия в момента президент Доналд Тръмп са насочени предимно към Китай.

Русия доста умело се е скрила от полезрението и е в доста комфортна позиция. Така че изваждането на случая „Навални“ повече ще навреди на Путин, отколкото ще му помогне. Но на такива случаи, в които действат близки до службите или близки до някои от местните губернатори структури, не сме свидетели за първи път. Да припомним случая „Политковская“. Преди да бъде разстреляна, по абсолютно същия начин журналистката бе отровена в самолет. Пак имаше субстанция, сложена в нейния чай и тя съответно изпадна в кома, но оживя. И тогава имаше съмнения, че зад тези действия стоят чеченските служби.

Смея да твърдя, че опитът за отравяне на Алексей Навални едва ли идва със санкцията на Путин. Вижда се как руският президент действа с по-голяма част от своите политически опоненти – слага ги в затвора, арестува ги за определено време, след това ги освобождават, после пак ги вкарват в затвора и т.н., т.е. Путин използва повече психологически елемент, отколкото физическото им отстраняване. Защото ако бъдат убити те ще бъдат превърнати повече в мъченици и в знамена на опозицията, а Русия ще бъде изправена пред много сериозен конфликт с всички западни държави.

Отравянето на Навални по-скоро е дело на структури, близки до руските спецслужби, но е извършено без санкцията на Кремъл, смята Милен Керемедчиев

- Как гледате на версията, която се лансира в някои руски медии, че отравянето на Навални е дело на западни тайни служби, за да бъде пришито на Кремъл, а целта е удар по международния имидж на Путин?

- Гледам изцяло като на повей от времето на Студената война, защото това са точно такива прийоми. В момента, в който Русия бива обвинявана в определени действия, тя веднага задейства шпионски игри кой какво е направил извън нейната територия. В крайна сметка и двете тези много трудно биха могли да се докажат – и участието на режима на Путин в отравянето, и съответно участието на външни служби в това действие.

За мен по-голяма е вероятността Навални, пътувайки от Омск, където доколкото стана ясно е получил доказателства за тежки корупционни схеми и злоупотреба с власт, да е станал неудобен на някои регионални власти. Въз осова на това е много възможно местни структури, които са свързани със службите, но без пряката намеса и без да имат дадени указания от Кремъл, да са се задействали и да са решили да предприемат тази стъпка самостоятелно и без санкция от горе.

- Германското списание „Шпигел“ направи паралел между отравянето на Алексей Навални и това на българския оръжеен търговец Емилиян Гебрев. Появата на „българска следа“ в случая с руския опозиционер по някакъв начин заплашва ли за реномето на България в ЕС?

- „Българска връзка“ е единствено подобието на случаите и отново го връзвам и със случая „Политковская“, който е още по-близък до това, което се случи с Навални. Не мисля, че има участие на български лица или структури, които биха били засегнати в този случай. Просто се прави паралел на действащи структури, които реагират по един и същи начин. И по отношение на г-н Гебрев определено не може да се смята, че едва ли не Путин е дал указания той да бъде отровен и премахнат.

Едва ли г-н Гебрев представлява такъв огромен интерес за администрацията на руския президент. Тук са намесени икономически интереси с разбира се доста сериозни корупционни и нечисти механизми. И в този случай според мен става дума, че извършителите може да са структури, които гравитират около службите в Русия и те са предприели тези действия без санкция от Кремъл.

- Смятате ли, че в Беларус се разиграва украински сценарий, имайки предвид, че президентът Александър Лукашенко поиска от руския си колега Владимир Путин в Минск да бъдат пратени въоръжени отряди от правоохранителните органи? Самият президент Путин заяви, че Русия е готова да окаже военна помощ на Беларус по силата на Договора за Съюзната държава и Договора за колективна сигурност.

- Колкото и да е голям в момента протестът той по този начин не застрашава започващия мандат на президента Лукашенко, защото тези протести нямат лице. Видя се, че първо г-жа Светлана Тихановская се кандидатира на президентските избори по принуда, тъй като съпругът й беше арестуван и му беше забранено да участва в изборите. Сега тя е в изгнание и едва ли тя ще стане лице на протеста. Самата г-жа Тихановская каза, че няма да се кандидатира, ако има нови избори. Така че в Беларус липсва добре организирана опозиция, която да има лице и която да се изправи срещу режима на Лукашенко. Затова и Русия реагира доста спокойно в тази ситуация – т.е. те не виждат пряка заплаха за падането на Лукашенко от власт. Да, Москва предложи военна помощ. За момента тя се ограничава до полицейско сътрудничество.

Путин няма да позволи Беларус да излезе от руската орбита, коментира българският дипломат и експерт

На Путин в момента не му трябва отваряне на нов тип украински фронт. Но от друга страна Беларус е жизнено важна за  Русия, защото тя стои може би срещу най-бързо развиващата се военна сила в Източна Европа - Полша. Полша е един от най-силните и сериозни партньори на САЩ в НАТО. Тя изпълнява бюджета за превъоръжаване на над 2 % от БВП, както искат Съединените щати. Полша влезе в програмата за F-35 за американските самолети. Също така половината от дислоцираните части на САЩ, които си тръгват от Германия, ще бъдат преместени по всяка вероятност в Полша.

Полша е сред държавите, които представляват една сериозна опасност за Русия, защото е силен фланг на НАТО на север. Между тях стои Беларус, която Русия умело би използвала за буфер. Така че при всички положения Путин ще натисне Лукашенко срещу подкрепа за запазването му на власт, да позволи увеличаване на руското влияние в Беларус и позициониране, ако трябва, и на военни единици и ракетни установки - т.е. увеличаване отбранителния потенциал на Беларус, като буфер между Русия и държавите-членки на НАТО.

- Накрая бих искала да ви попитам за българо-руските икономически отношения в сферата на туризма. Говорейки за Полша, Варшава винаги е на първа линия в критиките срещу Русия, но сега именно полското правителство иска от 2 септември да бъдат възстановени редовните полети между двете държави. България и дума не обелва по този въпрос, имайки предвид, че у нас годишно идват поне половин милион руски туристи. Какво губи България и защо се бави с възобновяване на полетите с Русия?

- България вече губи от липсата на руски туристи. Не само са спрели възможностите за туризъм в България, но и тези 330 000 руски граждани, които имат недвижими имоти в България и имат разрешителни за пребиваване в България, също не могат да влизат на територията на страната и не могат да посещават своите имоти. Те, когато дойдат, правят допълнителни разходи в България, така че ударът върху туризма ни е много тежък. То се вижда - хотелите затварят много по-рано, доста преди края на туристическия сезон. Спадът, който се прогнозира от 70 %, сигурно ще се вдигне и повече. Външно министерство годишно издава около 400 000 визи на руски туристи. Като прибавим и тези 330 000 собственици на недвижими имоти може да си представите какъв сериозен процент от туристическия поток го няма. В момента България получава от него 0.