Благой Рагин пред Lupa.bg: Да не се самоубиваме с черен пиар, за да спасим туризма

Благой Рагин е ветеран в туристическия бранш. Дългогодишен шеф на Българската асоциация за хотелиерство и ресторантьорство. Бил е управител на едни от най-реномираните ресторанти в столицата. Учредител е на Съюз на частните хотелиери и ресторантьори в България през 1993 година. Пожизнен президент е на Балканския алианс на хотелиерските асоциации (BAHA), учреден през 2005 г. в гр. Охрид, Македония. След 24 години начело на БАХРА, през лятото на 2017 г., Рагин подаде оставка след скандала с шведския турист, който ритна брутално камериерка в хотел "Марвел" в Слънчев бряг. Тогава експертът заяви, че ако скандалът се раздуха, българският туризъм можел да загуби позиции на скандинавските пазари. Потърсихме го, за да даде позицията си за сегашното състояние на бранша в кризата и дали и как  ще се вдигне на крака след претърпените загуби.

- Г-н Рагин, от десетилетия сте в туризма. Кажете, ще се вдигне ли на крака българският туризъм? С падането на карантината с балканските страни, дали пак нашенци ще се юрнат масово към Гърция и родните плажове да пустеят? 

- Навреме идват мерките, има шанс да се спаси нещо. Отварянето на тия балкански коридори е добро решение. Знаете, съседите идват с леки коли – нали сме един характер и един манталитет, на едно ниво сме с цените горе-долу. Мисля, че това ще е добре за Балканите.

- Ще докараме чуждите, но пък ще загубим българските туристи по Черноморието... 

- Е, искахме да сме част от едно голямо семейство, искахме да ползваме благата на Европейския съюз, но трябва да платим и цената.

- Изобщо има ли начин да задържим българския турист на нашите плажове? Май досега не сме открили рецептата…

- То си зависи и от нас. Свободният пазар затова е свободен, никой в света не може да го излъже, той е най-силен. Виждате как вървят нещата в световен мащаб, така че нашата цел е да направим всичко възможно с качество, с приемливи цени, с добра природа, въздух, с автентични продукти – сиренето, мляко, да бъдем атрактивни. Това е свободният пазар.

Освен това в условията на криза, единственото, от което не трябва да се прави икономия, това е рекламата.

Трябва да се извадят всички резерви, позитивни послания, политици, и всеки да си мери приказките. Защото една непремерена дума може да отблъсне много туристи.

Гледам сърби, македонци, черногорци, хървати – не можеш да ги накараш да каже една лоша дума, после на четири очи си казват кривите неща, но щом има трети човек - казват само най-хубавото. Викам си – каква школа само!

- Ние сме си критикари - имаме навика да не спираме да обясняваме публично колко е мръсно нашето море, колко е лошо обслужването, как лъжат с цените. Така е било винаги.

- Да, точно така. А имаме толкова много предимства - и природа, и храна, и всичко. А какви ягоди, кайсии, череши... Уникално, просто няма никъде такива…

- Г-н Рагин, знаете, че всяка година като проблем изскача "алкохолният" туризъм. Освен, че това са нископлатежни летовници, те предизвикват и куп бели и инциденти…Пак ли ще ги ухажваме и след кризата?

- Вижте какво, никой не може да спира и излъже свободния пазар. Ако носят негативи, пазарът може да не ги приеме. Но ако ги приеме – ето например в Ибиса какво са направили – тези хора ги пускат в специални шумоизолиращи зали вътре да крякат, да викат, взимат им парите и ги пускат. Та и ние може да направим нещо такова – такива туристи да бъдат в някакви изолирани центрове. Има си хора, които обичат шумните забавления. Въпросът е да не пречат на тези, които искат тишина и спокойствие.

- Т.е. да се обособят различни курорти, за различен тип туристи, както вече стана със Слънчев бряг.

- Има в Испания една улица в Палма де Майорка. Там живее моят брат и му ходя на гости. Та тя е 2 километра и на нея  всяко заведение си е пуснало музиката, за да вземат парите на тези, които вдигат шум. Но тези заведения са изнесени извън комплекса - няма хотели, които да им пречат – викат и крещят до 3 часа и правят оборот колкото целия комплекс. Пазарът е нагласен така, че да могат да се взимат парите на тези туристи, но да бъдат обособени. Всичко е индивидуално, виждате, в момента IT услугите дават 20 процента ръст.

Да знаете, че когато някой губи, през това време друг печели.

- А смятате ли, че сега хотелите трябва да намалят нощувките, чадърите да са безплатни, както бе оповестено в началото?

- Маркетингът и рекламата – това е на-важният елемент – как ще успееш да станеш интересен и да накараш клиентите да ти дойдат на гости. Дали с позитивна реклама, пиар трикове или намаление на цените, бонуси…Както гърците го правят – хапнеш, пийнеш, пък ти даде едно десертче за комплимент. Умеят го търговците.

Аз съм оптимист и вярвам, че ако намерим точната вакса в тая криза, казано на шофьорски  език, ще се справим. Доста колеги се стреснаха и мисля, че трябва да си мерим приказките и да не се самоубиваме с черен пиар. Може и да се спаси браншът. Но за целта не трябва да казваме колко сме лоши, а че сме единствената страна, трета в Европа, която е дала минимални човешки жертви в епидемията.

- Да, това е нашият голям коз, сега особено актуален и точно сега е моментът да го използваме.

- Колегите в Слънчев бряг например могат да използват нещо много важно. Когато се е създавал курортът – там има едно озоново течение и морският въздух се среща с балканския от Стара планина в Свети Влас, така че може да се убиват вирусите и бактериите. Там, навремето е имало лечебница за белодробни заболявания.

Там след лечение болните са отивали на този озонов въздух, за да изчистят бактериите, Това може да се облече в позитивни послания – че курортът е за укрепване на имунната система, за предпазване от вируси и бактерии. Ето, от това може да се получи позитивен пиар и хората да отидат да се излекуват или да укрепват имунната система- Зависи как се поднесе.

Та в това място преди девети септември е бил балнеоложки курорт и са ходели туберкулозните и други боледували да си укрепват здравето. От всичко това в момента може да се прави позитивен пиар и пари.

- Забраната за шведски маси по хотелите ще разочарова ли летовниците?

- Проблемът е, че нямаме кадри. Ако индивидуално ще се прави повече оборот, да, но в тая криза дали да ще има персонал, който да обслужва, не съм сигурен.

- От години все се оплакваме от обслужването в повечето ни курорти – няма обучени кадри, не навсякъде има добро отношение към клиентите и това отблъсква много хора. Повечето бегълци към Гърция имат точно този аргумент, не в наша полза.

- Аз имах проблем навремето с някои мои изказвания - когато обясних, че клиентът винаги е прав и с клиент не се спори. И ме упрекнаха много ваши колеги. Но, изглежда съм бил прав. Не може да обиждаш, може само да кажеш нещо в учтива форма. Защото клиентът се сблъска с обиди, той ще отиде в друго заведение, в друг хотел, в друга държава.

И усмивката е задължителна. Като контактувам с мои колеги от Европа и те ми казват: „Г-н Рагин, нещо вашите сервитьори не са доволни ли, какво ли? Не се усмихват. А при нас усмивката е задължително – дали на бар, на рецепция…"

- Имайки предвид целия сбор от местни обстоятелства, смятате ли, че това лято туризмът може да напълни бюджета? Знаем, че в този сезон хазната разчита предимно на туризма.

-От 30-те години, откакто аз се занимавам с туризъм, наблюдавам следното - преди 29 години България имаше имаше около 2 милиона и половина туристи. До тази година са 9 милиона, което е 300 процента ръст.

Кажете ми, кой отрасъл за тия 30 години преход има 300 процента ръст, с  всичките кусури? Ще кажат колко сме грешни. Други имат същите грешки, но имат ли 300 процента ръст? Ама били богати, били бедни – абе 9 милиона ядат, пият кафе, купуват подаръци, ползват такси, самолети…

И се получават над 4 милиарда евро. Кажете ми какво ще изнесем навън, за да осигурим тези пари? По официални данни, всеки турист харчи извън храна и спане харчи още много средства. Знаете, и вие сте били на море.

- Но нали чужденците купуват пакети "олинклузив" и много-много не харчат извън платеното?

- Да, ама те харчат за подаръци. Бях поканил балканските колеги за един уикенд – събота и неделя – 25 души в моя комплекс,  не съм им взимал пари. Беше пълен пакет – но те искаха да ги водим по моловете. И когато стигнахме в Белград, казаха: "Г-н Рагин, знаете ли какво е туризмът? Два дена бяхме твои гости, вярно, не плащаме. Но когато  и направихме сметка в Белград - за 2500 евро сме купили подаръци – за деца, за роднини, за приятелки."

Ето, разбирате ли какво нещо е туризмът? Хората харчат допълнително пари за екстри. Това е туризмът – няма друг отрасъл който да може да действа така. В цял свят, който може, прави туризъм. Франция печели 80 милиарда евро, Испания - 50 млрд. на година. Така че това е износ на място.

Вместо да изнесеш домати, вино, цигари навън, да получаваш валута, ти караш чуждите гости да идват тук, да ядат български домати и пият българско вино и да си оставят парите тук. Затова туризмът е износ на место. Затова всички европейски страни, които ползват тази услуга, винаги са много внимателни с туризма, защото той е структуроопредеделящ отрасъл. Над 300 000 работят тук, няма безработица така че  аз съм оптимист

- Министърът на туризма Николина Ангелкова справя ли се според вас в тази сложна ситуация. Тя доста често е на прицел. 

- Ами мъчи се, мъчи се…Не искам да съм черноглед.

Никого не може да обвиняваме. Няма учебник, от който да се учим за това чудо, което се случи. Стотици години, такова нещо не се случило – за 2 месец да се съсипе бизнеса на цял свят, не на една държава, не на един народ Така че да си направим сметката, ако вбъдеще се появят такива кризи, да бъдем по-единни.

Аз не се занимавам с политика, но това, което направи нашето правителство, нека да го отразяваме пред чуждите гости – че бързо се взеха решения, да, допуснаха грешки, защото нямаха учебник от който да се учат. Ето сега, вижте какво става в Америка, Испания Франция -такива велики сили, а какви проблеми имат… А ние да кажем, че у нас  жертвите от заразата са само 100 за всичките 3 месеца, докато при тях умират по 1000 на ден. Това го няма никъде. И като добавим чистия въздух, имунизацията, за да можем да привличаме хора, а не да казваме колко сме лоши. Знаем си кусурите, но защо да ги разказваме на хората да ни се смеят?