Дилемата пред БСП – за малко във властта или задълго в политиката

Два месеца и половина след изборите правителството се случи. По-голямата част от българите ще го възприемат с облекчение. Не защото са във възторг от неговата конструкция, а понеже им е дошло до гуша от безвремие.

Най-печеливша изглежда позицията на ГЕРБ

След толкова спечелени избори, връщането на папката още веднъж без резултат, щеше да е тежък удар върху Бойко Борисов. Сега партията му реализира успешен мандат, влезе в управлението с водещи политически фигури и ясна заявка, че поема отговорност за страната. По този начин Борисов затвори цикъла, започнал с протестите от лятото на 2020 г., минал през анти-ГЕРБ сбор и „сглобката“, и приключващ с „тройна коалиция“. Неговият мач изглежда нареден.

В много по-рискова ситуация обаче се намират малките партньори. ИТН се кълнеше, че ще „изчегърта“ Борисов, а от 2006 г. БСП винаги е била негов опонент. Каквото и да се внушава днес за липсата на конгресно решение, последователната линия на левицата винаги е била против този модел на управление. Полезно е да се отговори на въпроса:

Как БСП се прегърна с ГЕРБ?

Угрижени лица, кисели усмивки, забързано промушване покрай медиите. Такава беше картината на входа на „Позитано“ 20, докато членовете на Националния съвет пристигаха на заседанието, взело решение БСП да влезе в управлението. На въпросите на журналистите се отговаряше обло – за сложната ситуация, за отговорното поведение, за нуждата от правителство. И с коронното: „Националният съвет ще реши!“. Чувайки повтарящите се извинения, започнах да си представям този „Национален съвет“ като побелял от премеждия старец, стъпващ на стогодишния си опит, който отсъжда мъдро и умно. Чудя се за какво тогава са тези членове на висшето ръководство на БСП, ако нямат собствено  мнение? Или всъщност имат, но гузно ни го спестяват?

Не така трябва да изглежда реализацията на основната цел на всяка политическа партия – да управлява

Нали затова се явява на избори, пише и отстоява платформи, агитира хората. Вместо да каже как предизборните обещания ще се реализират, преговарящият екип на БСП просто „изпълни“ задачата на същия този Национален съвет да участва в разговорите. Без изобщо да договаря постове. Интересно, кой и кога ги е договорил, защото те станаха ясни веднага след заседанието на Пленума.

Но да се върнем на преговорния екип.  Нека видим какво е договорил, сравнявайки с предизборната платформа и ключовите позиции на социалистите. Нито дума за изграждането на АЕЦ „Белене“. То е подменено със „стабилизиране на българската енергетика, включително с нови ядрени мощности“. Ако някой иска да внуши, че този мъгляв текст е изпълнение на предизборната заявка на БСП, или е некомпетентен, или смята публиката за наивна. Многократно повтаряното по телевизии и митинги спиране на военната подкрепа за Украйна също мистериозно липсва. Заоблено се говори за „защита на мира като основна ценност, ангажиране с инициативи за прекратяване на войната в Украйна“. Много по-категорични в тази посока са правителствата на Унгария и Словакия, а техните „инициативи“ съответно имат далеч по-голяма чуваемост.

Очевидно се разчита Тръмп да свърши работата, а ние да се присламчим към резултата

Обещаваното от години преобразуване на държавните болници, които са търговски дружества в момента, е подменено с „оптимизиране на статута“ им. Къде е демографската политика, заявена като приоритет номер едно? Може да се продължи с въпросите, но няма смисъл. От първия ден на този парламент беше очевидно, че

БСП иска да влезе в управлението на всяка цена

С такъв подход няма как да се извоюва реализацията на политики. Може само да се замазва. Когато сред аргументите за участие в коалицията е и тежкото финансово положение на БСП, както и липсата на пари за избори, да забравим за политика. Защото тази тъжна реалност е известна и на бъдещите партньори в коалицията. Закономерно от позицията „национално, експертно“ правителство се стигна до кабинет на малцинството с традиционния противник ГЕРБ, със 107 депутати и полукоалиционната АПС.

Наистина, хората са безкрайно уморени от постоянните избори и безплодието на политическата система

И да, искат да видят воля и перспектива за страната и за тях самите. Само че, за да се събуди някакво доверие, трябва да се формулират наистина големи каузи и цели. Е, такива липсват.

Затова на Пленума пак „националноотговорно“ се мънкаше за важността на стабилността, за трудната обстановка. Сега се обяснява, как БСП щяла да бъде „левият вектор в правителството“, а то самото не било коалиция, а „съвместно управление“. Но когато левите политики се свеждат до раздаването на социални придобивки, се оказва, че ПП и „Ново начало“ са по-„леви“ от левицата. Резултатът е, че наддаването доведе до проектобюджет за 2025, който трудно ще върже сметката, а може да се наложи и актуализация при неизпълнение на приходите.

Това е и причината всички в БСП да бягат от съмнителното бащинство на новата тройна коалиция

Едни обясняват, че държавното мислене налага да се загърбят партийни интереси, други подкрепят в името на единството, трети са против, но за да не стане беля, държат лично да присъстват в кабинета. В историята остават действията и резултатите. Изведнъж Националният съвет се превърна в колегиален орган, 102-ма гласуваха „за“, само 13 – „против“ и 7  „въздържал се“.

БСП дори не се опита да запази дистанция от управлението

И вместо „експерти“ вкара сегашното си политическо ръководство в кабинета. Някой обяснил, че влизането в управлението е като

„инжекция адреналин в сърцето“,

защото сме в кома. Верно ли? Ако става дума за финансови потоци, които ще потекат по вените и ще съживят столетницата, сигурно е прав. Ако има предвид назначения – заместник-министри, регулаторни органи, агенции, те със сигурност ще мотивират няколкостотин активисти. А може би иде реч за това да се успокоят и захранят със самочувствието на властта делегатите на предстоящия Конгрес? Наистина, мачът излиза – вместо със 7,5 % БСП да протрива банките като опозиция, тя ще има председател на Народното събрание и петима министри. Ще се разпорежда, ще ръководи.

Това, обаче, означава, че левицата избира напасването към днешните реалности и ще си остане в тях. Вместо да се бори за водеща позиция, партията ще е подчинен партньор на „големите играчи“. Да не се окаже, че вместо адреналин, „санитарите“ са вкарали в червеното сърце твърде силен ток и смъртоносна „пазарна“ отрова?

Всички разбират, че

БСП ще плати висока цена за „историческия компромис“

И съвременната българска история, и опитът от Европа сочат, че малките партньори в необичайни коалиции плащат двойна цена на следващите избори. Къде са НДСВ, АБВ, НФСБ, ВМРО, Реформаторският блок, всичките им министри и постове? Нека се помни, че назначенията не дават енергия, ако липсва обществена такава. А избирателите на левицата са къде-къде по-взискателни към своите представители във властта. След управлението на Тройната коалиция, при все че бяха преизпълнени всички предизборни обещания, БСП падна от 1 130 000 гласа през 2005 г. на 748 хил. през 2009 г.

Днес опасността лявото да изпадне от Парламента е съвсем реална

Особено, ако се осъществи дискутираният от доста време проект на президента Радев.

Всичко казано дотук е достатъчно, за да се обобщи, че правилният избор за БСП беше да остане извън правителството. Проблемът на новосформираното мнозинство е, че му липсва обща цел, която да е истински национална, по-голяма от тесните интереси на партиите. За пореден път, както и при формирането на „четворната коалиция“ с участието на ПП-ДБ, БСП и ИТН, всички спорни теми са заметени под килима. Те обаче си остават взривоопасни конфликтни точки. Без значима и твърда парламентарна подкрепа, всяко сериозно законодателство ще бъде измъчено, орязано и половинчато. Реалните обществени конфликти няма да чакат 100 дни и бързо ще поставят под въпрос стабилността на управлението. Съвсем вероятно е до една година да сме отново на избори. И тогава?

Резонно ще ми кажат, че страната има нужда от стабилно и легитимно управление. Светът се променя радикално – икономически, геополитически, технологично. Всички се опитват да си намерят мястото в тези процеси, за да не се окажат сред губещите. А ние четири години сме зациклили в безпътица. Това ни лишава от бъдеще и трябва да бъде прекратено.

Но имаше начин БСП да се прояви като отговорна партия, да влияе върху процесите и все пак да запази лице и автономия

Можеше да подкрепи правителство на малцинството без да влиза в управлението. Да постави условия за конкретни политики. Да запази правото си на остро несъгласие с редица решения на кабинета. Очевидно е, че при тази конфигурация на политическите сили, истинският център на взимане на решенията ще бъде в парламента. От бюджета, през законите до избора на регулаторните органи, всичко ще е предмет на трудни преговори и баланси. И така левицата би могла да има самостоятелна роля – конструктивна, но критична. Вместо това обаче

БСП бодро кацна в изпълнителната власт. При това не с експертни министри, а с висшето си ръководство 

Така рязко намаляват шансовете за концентриране на усилия в излекуването на тежко болната партия. През последните години тя номинално се водеше за лява, социалистическа, демократична, европейска. На практика беше консервативна, традиционалистка, евроскептична и авторитарна. Основен извор за вдъхновение на председателя стана безкрайната пиеса за борба със „злите сили“ и подхранването на носталгичните инстинкти. Всяко различно мнение беше заклеймявано. По удачното определение на виден социолог „от сложна и голяма партия, БСП стана проста и малка“. Целият набор от тези „промени“ отблъсна стотици хиляди избиратели и сведе лявото до пета политическа сила. Отвъд унизителните изборни резултати, структурните щети са неимоверни: изкореняване на духа на взаимно уважение, на свободна и смислена дискусия; превръщане във вождистка самодостатъчна затворена секта; разруха на местните структури; загуба на експертен потенциал; война с всички.

Да, в последните месеци се случиха три позитивни неща: прекрати се войната с президента, разшири се лявата коалиция, спря „ловът на вещици“. Но дотук. Нито стъпка повече. Беше изпуснат шансът чрез предизборните послания, водачите на листи и общото поведение да се покаже, че се тръгва в различна посока.

Конгресът – лек или отрова?

В средата на февруари предстои редовен конгрес на БСП. На него ще стане ясно има ли шанс партията да тръгне по пътя на трудно и бавно възстановяване, или ще затъне в сегашното блато. Взетите до момента решения не дават много поводи за оптимизъм. Половин година след оставката на Нинова не стигна на старото-ново ръководство да направи ясна оценка как се сринахме дотук. Ясно е защо.

Прекалено много са съучастниците в усилията на доскорошния председател да докара БСП до петото място

Крайно време е делегатите на най-висшия форум да се събудят и да осъзнаят, че не става дума за ритуално събиране, а за може би последен шанс да се тръгне към различно бъдеще. За да се случи, Конгресът трябва да встъпи в своите права и задължения и да направи това, което ръководството и Националният съвет не пожелаха –

да постави политически условия към управляващата коалиция и своите представители в нея, за да стане ясно защо БСП участва в правителството и какво иска да свърши за хората

Без да съм изчерпателен, ще дам няколко примера:

·        Демографската политика бе обявена за водещ приоритет на социалистите. За да не бъдат това празни приказки, трябва най-сетне държавата да формулира дългосрочна и хоризонтална демографска политика, която минава през всички сектори и се координира от нарочен вицепремиер. В структурата на Министерския съвет няма ясен ресор на заместник министър-председателя от БСП. Защо Атанас Зафиров не поеме тази функция? Предстои обсъждане на бюджета. Това е възможност да се даде знак на обществото, че настъпва промяна в мисленето по този стратегически въпрос. Още през 2023 г. на парламента беше представен пакет инициативи за репродуктивното здраве на българите в рамките на 100 млн. лв. Тогава всички казваха „Много хубаво, ще подкрепим!“, но нищо не се случи. Нека през 2025 г. БСП да го реализира.

·        Един от острите проблеми на огромен брой граждани са непоносимите цени за ток и отопление. От години е ясно, че „енергийната бедност“ обхваща поне 1.5 млн. българи. Освен, че тяхната подкрепа ще изисква голям финансов ресурс, друга причина да не се приеме нужното законодателство е, че министерствата се прехвърлят топката и никой не желае да поеме „горещия картоф“. След като ръководим социалното ведомство, нека то да свърши тази работа и да осигури средствата и необходимите законодателни промени за подпомагане на нуждаещите се.

·        От много мандати МРРБ предимно разпределя европейски и национални ресурси към общините, често твърде избирателно – по политически критерии. В доклада на бившия премиер на Италия Енрико Лета, залегнал в новата политика на Европа за конкурентоспособност, ясно се казва, че Общият пазар трябва да се реформира дълбоко. Конкретно, той говори, че наред с правото за свободно движение на хора, трябва да бъде въведено „правото на оставане“. Огромни територии на страната се обезлюдяват стремително. Вече не само Северозападна, но и по-голямата част от Северна и всички планински региони могат да се причислят към „западнала“ България. Основна мисия на МРРБ трябва да бъде разработване и приемане от правителството на Програма за балансирано териториално развитие и създаване на условия за качествен живот на хората в регионите.

·        През изминалата година бяхме свидетели на голяма водна криза. Сухото време е само една от причините. Пълен хаос цари в управлението на водните ни ресурси и имаме гигантски загуби, които в някои райони достигат до 80 %, далеч над допустимото за европейска страна. Твърди се, че друга причина са частните интереси на собствениците на ВЕИ-централи. МОСВ трябва спешно да представи цялостен анализ, незабавни мерки и дългосрочна Програма за ефективно управление на водните ресурси. Има много примери и в ЕС, и в Израел за модерни технологии, които на разумни цени могат рязко да променят картината.

·        Да не говорим колко политики за младежта могат да бъдат реализирани, включително и като демографски мерки. Партията на европейските социалисти от години работи по идеи за образование, културен чек и възможности за работа за младежите. Групата на социалистите в Европарламента има редица предложения за по-лесен достъп до жилища и кредитиране за младите хора. Могат да се вземат наготово. И още една идея: национална кампания за репродуктивното здраве сред подрастващите. Данните за липса на профилактика и влошена репродуктивна способност в най-ранна възраст у нас са смазващи.

Изброяването може да продължи. 

Такива задачи би трябвало да си постави конгресът на сериозна и модерна левица

И така поне малко да отмие срама от участието в толкова идеологически различна коалиция. За съжаление обаче сигурно ще останем в познатия и твърде разочароващ сценарий. Реална е перспективата следващият месец да мине изцяло в боричкане на различни лобита за лидерския пост и за квоти в Националния съвет. Над 50 кандидати са номинирани за председател, повечето от които естествено ще се откажат. В сегашното разсипано състояние едва ли БСП ще може да проведе смислена и открита кампания и да мотивира членовете си да гласуват. Това ще означава още по-голямо, отколкото през 2020 г,. изфабрикуване на резултатите. Ето защо, най-вероятно прекият избор за председател няма да се състои, а ще се вземе решение конгресът да избира лидера.

Поне 4-5 са досега заявилите се кандидати за председател. Не съм видял някой да представи своя програма:

·        как вижда бъдещето на БСП и с каква идеология;

·        как смята да възстанови разрушената й вътрешна демокрация и ще оздрави ли отровената й атмосфера;

·        с какви политики ще възстановява доверието в нея;

·        какво ще направи, за да има жизнеспособни структури;

·        с кои хора смята да направи всичко това.

Няма съмнение, че от всички кандидати ще чуем хубави думи и обещания по тези теми. Само че през последните години думите ужасно се обезцениха. Достатъчно е да си спомним обещанията на Корнелия Нинова при избора й през 2016 г. и да погледнем в какво реално превърна столетницата.

Затова, за да звучат по-достоверно, кандидатите за лидерство би трябвало да отговорят как стигнахме дотук и защо трябва да им вярваме.

Конгресът има пред себе си двуединна политическа задача:

·        да даде отговор какво смятаме да постигнем чрез участието си в една неестествена за лявото коалиция;

·        да избере председател и ръководство, желаещи и можещи да поведат БСП в различна от досегашната посока, стъпвайки на традициите на българското и в рамките на модерното европейско ляво.

Изпълнявайки я, върховният орган на партията ще й даде перспектива и възможност да бъде полезна за България. Ако обаче я кара по инерция, упоен от сладкия аромат на властта, левицата ще седи в управленските кресла за малко, но ще загуби своя смисъл завинаги.

Истински ме тревожи мисълта, че в нощта на следващите избори на „Позитано“ 20 няма да свети. И пак със свещ ще търсим кой да поеме отговорност за резултатите.

Все пак, в политиката нищо не е предрешено. Въпреки грешките, Конгресът може да обърне този сценарий.  Ако най-висшият орган на партията прояви характер и покаже политическа далновидност, БСП има шанс.

Сергей Станишев е президент на Партията на европейските социалисти от 2011 до 2022 г., министър-председател на България от 2005 до 2009 г. и председател на БСП от 2001 до 2014 г. Публикуваме текста му с негово изрично разрешение.