Едно време милиционерите ни биеха, сега полицайките ни въртят свирки

„Ушев - това е кварталния...“ е част от вечен шлагер на футболните агитки в България, която използват с еднаква честота и червени, и сини, и бели, но неизменно с пренебрежение и отвращение към лирическия герой – орган на реда. Милиционерът е наричан „Ушев“, защото слухти навсякъде, гледа с кого се срещаш, следи какви книги взимаш от библиотеката, бди каква музика си пускаш на магнетофона, варди те от упадъчно западно влияние и те причаква в сенките да ти хвърли един як бой, ако някъде си преминал границите на обществения морал на зрелия социализъм.

Ей Богу, както казваше един футболен бос с големи мустаци и още по-голямо шкембе, за да си запазя посоката на метафората, много път сме изминали от времената на глуповатия и бащински побийващ квартален инпектор. Прогресът на институцията е сравним с този при преминаването от телефоните с шайба към Айфон 11. Или от телевизор „Опера“ към ОЛЕД устройство с независими органични светодиоди. Едно време се страхувахме униформените да не ни спукат бъбреците с някоя недобре прицелена палка, днес техните наследнички най-много да ни приберат надницата срещу някоя свирка. При по-платежоспособните – с включено изпразване върху очилата.

Показните акции на МВР, като изключим някоя по погрешка разбита врата на семейство глухонеми или изцепка от рода на „Цонев, ти си абсолютен престъпник“, реално донасят известни резултати, като спиране на някой канал за трафик на антики и хора, залавяне на сериозна пратка хероин, опандизване на Баневи или Ветко и Маринела. Това е нещо, което отдавна чакаме и в такива моменти полицаите показват едно много добро и почти европейско лице.

Всичко това хубаво, но къде е Ушев, когато става въпрос за обикновените хора? Защото примерно аз нито купувам хероин, нито имам бизнес с Арабаджиеви. Обаче със сигурност често съм пресичал „Черни връх“ близо до „Хемус“. Къде отива защитата и сигурността на редовата бабичка, таксиметров шофьор, медицинска сестра, студентка?

Малък е процентът на гражданите, които чувстват сигурност по улиците и в домовете си, или изпитват респект към МВР. И как да им дойде, като полицията се хвали с тъпи клипчета и сводки като емисиите за умствено скопени крепостни селяци на „Роскомнадзор“, възхваляващи напредъка на руските орки в Украйна. А на фона на това в ежедневието си виждаме ненаказан служебен произвол, некомпетентни до аутизъм същества в униформа и откровени минетчийка като нещото Симона. Какво друго могат да ни донесат тези милиционери на 21-и век, освен загубени дела в съдилищата на Европа? Че ние, клетите, още не можем да изплатим тъпотиите на Цецо Цветанов.

Еволюцията на МВР от живковия тоталитаризъм към европейския либерализъм обаче е емблематична за цялото ни общество. От бедни и гладни, но надъхани и агресивни строители на социализма с промити мозъци и палки в ръка, масово сме се превърнали в обикновени свиркаджийки и свиркаджии. С член между зъбите. И така май е по-добре – такива като Симона и колегите й е хубаво да държат нещо в устата, та да не вземат да проговорят.