Хотелиери искат да плащат в брой на чуждестранните работници
Редица технически формалности спъват бранша, оплакват се от БХРА
Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) настоява в писмо до финансовия министър Асен Василев да бъде прието изключение в Закона за ограничаване на плащанията в брой, така че на чуждестранните сезонни работници в туризма, които работят в хотели и ресторанти да може да се плаща в брой вместо единствено по банков път, съобщиха от Асоциацията.
Към момента подобно изключение е в сила за сезонните селскостопански работници.
"Със Закона за държавния бюджет на Република България (обн. ДВ, бр. 66 от 2023г.) е изменен Закона за ограничаване на плащанията в брой, като измененията на последния влизат в сила от 1 септември 2023 г. Съгласно чл.3, ал.1, т.3 от изменения закон плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са трудови възнаграждения по смисъла на Кодекса на труда, изплащани от работодатели със 100 или повече наети лица. Неоправдано изключенията по чл. 3, ал.1, т.3 се отнасят единствено до лицата, с които е сключен трудов договор за краткотрайна сезонна селскостопанска работа.
Същите следва да обхванат и чуждестранните лица с трудова заетост в сферата на хотелиерството и ресторантьорството", категорични са от БХРА.
От Асоциацията подчертават, че приемането на подобно решение за промяна на закона не отчита техническото затруднение и допълнителната тежест върху хотелиерския бранш, който през 2023 г. се опитва да преодолее както негативните последици от пандемията от КОВИД-19, така и от военните действия в Украйна.
В подписаното от председателя на БХРА Георги Щерев писмо се припомня, че все повече хотелиери разчитат на наемане на сезонен персонал от страни извън ЕС заради липсата на достатъчно родни кадри.
Затова и се наемат служители от Украйна, Киргизстан, Армения, Молдова, Турция, Непал, Шри Ланка
и т.н. с регистрирана сезонна заетост в Агенция по заетостта и издадени 3 месечни работни визи.
"За откриване на банкова сметка, съответното чуждестранно лице следва да посети банков клон, да подпише набор от документи и да изчака определено време, за да получи карта, с която да има достъп до средствата по банковата си сметка. На практика се оказва, че банковите офиси по Черноморието са претоварени (а в някои курортни комплекси няма такива офиси) и не могат да посрещнат огромния брой чуждестранни лица, които искат да си открият сметки или да бъдат обслужени в тях. Част от тези чуждестранни лица, които не работят директно с гости на хотелите,
не владеят друг език, освен майчин, поради което те няма как да подпишат бланка на български или английски език,
което налага спешно да се изготвят бланки на съответните езици или да се осигури преводач. Времето за издаване на карта (пластика) за достъп до банковите им сметки е около 20 дни. Ако лицето си заминава в началото на септември, когато изтича 3 месечната му работна виза, то ще има преведена заплата, но няма да има получена карта и физическа възможност да си изтегли заплатата", се обяснява в писмото до финансовия министър.
Проблем според представителите на сектора има и със закриването на банковите сметки, тъй като обикновено
хората работят до последния ден от работната си виза и нямат физическа възможност да отидат до банков клон, за да закрият съответната сметка
и да изтеглят наличността по нея, особено в случаите, когато заминават в неработен ден. При завръщане през следваща година, се оказва, че имат натрупани банкови такси, които също са причина за евентуален отлив на чуждестранни работници, от които туристическият сектор се нуждае.
Решението пред бизнеса, който се бори да осигури работна ръка, е да не използва ефективно чуждестранния персонал за краткото време на работната му виза, а да осигури в началото и в края на пребиваването му по няколко дни (включително логистика до банкови офиси, преводач и т.н.), за да успее да открие и закрие банковите си сметки, в допълнение към дните необходими за въвеждането му в работния процес и запознаването със съответни хотелски стандарти, разясняват от БХРА.
"Гореописаните технически формалности, които не са били взети в предвид при решението за изменение на Закона за ограничаване на плащанията в брой, ще имат негативен ефект върху чуждестранните служители с 3-месечни работни визи при избора им за държава, в която да работят.
Отделно от това създава допълнително утежнение и неефективност за хотелския бранш",
подчертават представителите на туристическия сектор.
Затова и от БХРА настояват да се разгледа възможността за изключването на чуждестранните работници с регистрирана сезонна работа от изменението.
На 27 юли, когато депутатите гласуваха на второ четене текстове от законопроекта за държавния бюджет за 2023 г., с които се правят промени в Закона за платежните услуги и системи, бе прието
от 1 септември да не се плащат такси за обслужване и теглене от базова сметка, в която постъпват трудови възнаграждения.
Предложението беше във връзка с разписаното изискване в новоприетия Закон за държавния бюджет за тази година заплатите в предприятия с над 100 души да се изплащат само по банков път. Няколко дни преди това от Асоциацията на банките в България съобщиха, че банките работят активно и имат готовност индивидуално да въведат в кратък срок освобождаване от такси във връзка с услуги по използване на сметка с параметри, сходни на регламентираната в чл. 118 - 121 на Закона за платежните услуги и платежните системи платежна сметка за основни операции за хора, получаващи по банков път трудови възнаграждения, когато те са в размер на минималната работна заплата.