И в Брюксел се разсмърдя на зелен чорап

Не знам дали кървавият призрак на комунизма още броди из Европа, но тези дни от сърцето на Стария континент яко се размириса на спарени зелени чорапи. Родната държавна ушата глава реши да комбинира творчеството на „Дисни“ и Джеймс Клавел в едно и се изяви едновременно като Цар Лъв и Цар Плъх от Брюксел, като се закани на евросъюза с вето върху десетия пакет санкции срещу съветските орки. Абе, другарю генерал, къде си тръгнал да плашиш Златка Райкова с 8-сантиметрово пишле?

За какъв точно се мисли политикът с партенките, та да храчи върху официалната декларация на парламента и да определя дали ще пращаме, или не, оръжие за Украйна? Може би е решил, че е княз Батенберг и въвежда режим на пълномощията и суспендиране на конституцията? С какъв мандат, с чия санкция този ръси малоумните опорки на сенилния дядка Роджър Уотърс и излиза с някакви предложения за дипломация и отстъпване на територии на престъпната кремълска клика?

Условията за мирни преговори са ясни на всяко трезвомислещо същество извън границите на Северка Корея и нюзрума на Българското национално радио. Пълно и безусловно изтегляне на руските агресори от окупираните територии на независима Украйна. Компенсация за гигантските материални щети върху местната инфраструктура. Международен трибунал за гнусните убийци, подпалили войната, инициирали, планирали и провели геноцид в сърцето на Европа.

Доскоро Главата на нацията ми беше смешен с анимационната си визия на недорисуван герой на Доньо Донев, с психоамбициозната си половинка, с бездарната си рошава щерка и нелепия антураж напикаващи се бивши ченгета от ДС и пенсионирани танкисти и зенитчици. Вече обаче хич не е забавно, този индивид е директна заплаха за националната сигурност на страната, за независимостта на България и мястото й в цивилизования свят.

Знаете ли, има един малко известен разказ на Ангел Каралийчев, озаглавен „Предател“. В него се говори за падането на Търново през 1393 г. заради родоотстъпничеството на нисшите духом сред местните жители, предпочели да склонят глава пред османците, вместо да рискуват вратовете си. Става сложничко за почитатели на зеленочорапния автократ, но опитайте да ми проследите мисълта.

Отъждествяването „Юда – предател” е част от средновековното наследство и се отнася към теоцентричения модел на света. То обаче е абсолютно валидно на обществено-политическата арена и днес. То е контрапунктът на стратегията за изграждането на националната ни идентичност, за която се бориха Левски и Ботев, Паисий и Братя Миладинови, Раковски и Яворов. Именно върху нея се изхрачи зеленочорапният герой в Брюксел.

По време на посещение в Москва през август 1962 г., Тодор Живков излага пред Никита Хрушчов идеята си за присъединяване на България към СССР като 16-та съветска република. Според известния анекдот Хрушчов му отговорил: „Тодоре, ние не сме братски народи, а сме един народ, но за пред света е по-добре да сме отделни държави.“

Така си е и до ден днешен. Ние сме Троянският кон на Русия. По време на война тази наша роля става все по-значима, но и по-опасна. А носителят на тази идеология трябва да понесе пълната отговорност за поведението си. Като започнем с отстраняване от длъжност. А след това и наказателно преследване.