Изповедта на един шофьорски син

Когато бях дете, бях много ядосан на баща ми. Един ден като се върна от път ми каза:

- Ей, защо не ми казваш здрасти? Не се ли радваш да ме видиш?

- Не, ядосан съм ти.

- Защо?

- Защото само ме лъжеш.

- Да те лъжа?

- Да, когато ти казах, че ще имам мач ти обеща, че ще дойдеш и ме излъга. Когато ми каза, че ще дойдеш на партито ми за рождения ми ден, пак ме излъга. Лятото като ходихме на море с мама, чичо и леля, ти дойде чак последния ден и то, за да ни вземеш. Да продължавам ли още, не си ли лъжец, а?

Тогава той ме взе на колене и ми каза:

- Виж, трябва да знаеш, че винаги, като съм ти обещавал нещо, съм се стремял и много съм искал да го спазя, но някой път не се получаваше заради работата ми. Аз мога да ти кажа точно кога трябва да тръгна, но не знам кога точно ще се прибера.

- Ами тогава смени си работата, за да си всеки ден вкъщи, като бащите на моите приятели.

- Това е моята професия и си върша работата добре. Да кажеш на един шофьор на камион да си остави работата е все едно да кажеш на орела да спре да лети.

И после добави:

- Работата ми е много важна. Благодарение на мен има вкъщи това, което много от твоите приятели нямат, както и това, което има въобще в магазините.

Каза ми колко е трудна работата му. Разказа ми приключения с гръмнала гума, която сам си е сменил в дъжда, докато другите камиони профучавали покрай него, случай с полицай, който го глобил, защото просто не го харесал, случай с бежанец, който му изкарал нож и т.н.

От този ден баща ми се промени в моите очи, той се превърна в герой, в специален човек. Така че му простих всичките лъжи. Една сутрин звънна на мама телефонът. Беше баща ми.

- Кажи на Ники, че се прибирам за обяд, а след това ще идем заедно да купим каквото е останало от списъка с нещата за първия учебен ден.

Беше 14 септември. На 15 започваме училище. На обяд масата беше готова и чакахме. Продължавахме да чакаме. По-късно у дома пристигнаха в найлонова торбичка златният му часовник и мои снимки, изцапани с кръв. Това беше последната му лъжа. Сега съм голям и съм шофьор на камион. Минавам по пътищата, по които е карал и той. Докато някой ден може би и аз остана някъде на пътя.

Посвещавам този разказ на тези бащи, шофьори на камиони, които са спрели да лъжат завинаги.

Георги Аврамов, фейсбук