Израелският гняв се насочва към Нетаняху
Бруталното нападение от въоръжени членове на Хамас на 7 октомври обедини израелците в солидарност, но не способствува за нарастваща подкрепа към правителството на Бенямин Нетаняху. Последното е подложено на редица критики, обвинявайки го, че е позволило страната да бъде неподготвена и да се впусне в конфликт в Газа, съобщава Ройтерс.
На фона на това е социалната поляризация заради усилията на неговата религиозно-националистическа коалиция за основна промяна на съдебната система, което предизвика напускане на някои военни резервисти и повдигна съмнения - сега потвърдени в кръв, според някои - относно бойната готовност на страната.
"Провалът от октомври 2023 г." гласеше заглавие в най-продавания всекидневник Yedioth Ahronoth, език, който имаше за цел да припомни неуспеха на Израел да предвиди двойна египетска и сирийска офанзива през октомври 1973 г., което в крайна сметка накара тогавашния министър-председател Голда Меир да подаде оставка.
Това отстраняване се дължи на хегемонията на лявоцентристката Лейбъристка партия на Меир. Амотц Аса-Ел, научен сътрудник в Института Шалом Хартман в Йерусалим, предрече подобна съдба на Нетаняху и неговата дълго доминираща, консервативна партия Ликуд.
"Няма значение дали има анкетна комисия или не, или дали той се признава вина или не. Всичко, което има значение, е какво мислят "средните израелци" - а именно, че това е фиаско и че министър-председателят е отговорен", каза Аса-Ел пред Ройтерс.
"Той ще си отиде и цялото му правителство заедно с него."
Проучване на общественото мнение във вестник Maariv установи, че 21% от израелците искат Нетаняху да остане министър-председател след войната, 67% искат "някой друг", а 13% нямат мнение.
Проучването установи, че ако изборите се проведат днес, Ликуд ще загуби една трета от местата си, докато центристката партия Национално единство на основния му съперник Бени Ганц ще нарасне с една трета - което ще издигне последния за висшия пост.
Но израелците сега не искат гласуване. Те искат действие и тъй като контраофанзивата прераства в потенциална сухопътна инвазия, Ганц, бивш военен началник, остави настрана политическите различия, за да се присъедини към Нетаняху в извънреден кабинет.
Зает с висшето ръководство и чуждестранни емисари, Нетаняху ограничи срещите си с обществеността. Той се срещна с роднини на около 200 заложници, отведени в Газа, без присъствието на телевизионни камери. На фона на нарастващото недоволство жена му посети едно семейство в траур.
Нетаняху все още не е направил никакви изявления за лична отговорност - дори когато неговият висш генерал, министър на отбраната, съветник по националната сигурност, министър на външните работи, министър на финансите и шефове на разузнаването признаха неуспеха да предвидят и предотвратят най-лошата атака срещу цивилни в историята на Израел.
Израел спечели западна подкрепа за своята контраофанзива срещу Хамас. Това може да се промени, ако сухопътна инвазия в Газа затъне с нарастващи палестински жертви и военни загуби.
Войната може също така да разруши две главни точки от външната политика на Нетаняху: мир със Саудитска Арабия, който сега е в застой, и ограничаването на Иран, който приветства миниинвазията на Хамас като победа за близкоизточната ос, заклела се да унищожи Израел
Военни анализатори казват, че войната в Газа, чиято обявена цел е унищожаването на Хамас, може да продължи месеци.
Нетаняху ще се радва на политическо примирие за периода, каза Аса-Ел. Друг е въпросът дали ще издържи здравето на премиера. През юли той беше снабден с пейсмейкър, когато протести нараснаха. В събота той ще навърши 74 години.
"Забравихме да бъдем братя и получихме война", каза в Telegram Амит Сегал, политически анализатор на най-високо оценената телевизия Канал 12. "Не е късно. Спрете да се карате - веднага."
Отбелязвайки презрението, отправено към някои министри от кабинета, Аса-Ел каза, че изглежда вече се появяват пукнатини в правителствената коалиция.
"Чуваш хора на улицата, които са естествени поддръжници на Ликуд, да говорят за тях с недвусмислена враждебност", каза той. "Гневът тепърва ще расте и това очевидно усилие на Нетаняху да избегне собствената си отговорност само ядосва хората. Той просто не може да си накара да каже: "Прецакахме се."
