Как Лиленце-Пиленце обедини Мутрофанова с натовски орли

Имаше едно време един селяндурски виц в стилистиката на Слави, че щели да награждават Стара планина с орден „Лили Иванова“. Ташакът настрана, спасителят на нацията май няма да се окаже високият мъж от Америка на баба Вангелия, а една женица около метър и 48 от Кубрат. Виждали ли сте другаде Елеонора Мутрофанова да се кипри между Евроатлантическите орли Иво Инджев и Соломон Паси? Националистът Цончо Къс. да припява до Мустафа Карадайъ и турския посланик? Гоцето Първанов да се дуе до принц Кубрат? Това го може само Лиленце-Пиленце.

Ако мога да перифразирам бащата на гореспоменатия Соломон, философа Исак Паси - каквато нацията, такъв и елитът й. Гала до Нона Йотова, изрожденци до ваксинатора на републиката ген. Мутафчийски. Оставаше само Александър Морфов да седне между Доган и Велислава Кръстева, а Иван Гешев – в скута на Божидар Боби Сарафов.

Вероятно не съм твърде обективен, защото още от най-ранно детство изпитвам органично отвращение към натрапчивата провинциална артикулация на Иванова, бутафорната жестомимика на читалищния драматичен състав на Разградска околия и некоординираните подскоци в трийсетсантиметро парцалче около кръста, които щяха да излеждат идиотски дори в домашните клипчета на откачалката Бритни Спиърс. Да не говорим за натрапчивото усещане, че изпълнителката мимикрира чувства, емоции и послания, които не само не изпитва, но и не би разбрала, дори да й ги напишат бавно, на отделни листчета, с главни букви.

Да оставим настрана обаче професионалните и морални качества на г-жа Иванова, тя все пак е видна общественичка и щедра дарителка, зарадвала Наско Сираков с 1000 лева да покрие брочовете на Левски към НАП от 30 милиона и безкористно събрала десетки букети втора ръка, с които да поздрави колегите си от „Пирогов“ за денонощния ад посред пандемията от коронавирус.

Повече ме занимава защо тази врещяща амбиция успява да се превърне в средоточие не само на културния, но и на обществено-политическия ни живот и да събере под знамената си интелектуалци и провинциални популисти, изпечени мошеници и военни престъпници, тв звезди и риалити шафрантии.

И отговорът както винаги се намира в добре забравеното старо. В една статия на меко казано ексцентричния проф. Юлиян Вучков, който обаче никой не може да обвини в липса на безпогрешен усет към процесите, протичащи в главата на клетия български консуматор на популярно изкуство.

Текстът, наречен „МагнИтофонната младеж“ от сп. „Пламък“, описва потребителите на музикална конфекция така: „Ефектният външен облик на тези хора се съчетава с бедна духовна същност. Техните души и умове приличат на поле, опустошено, преди да е родило първите си плодове. Те нямат амбиции, идеали, стремежи. Имат само една жизнена цел: приятно прекарване на времето. Презират всички духовни ценности. Издигат в култ удобството и автоматичното пристрастяване към леките удоволствия. Те са напълно безразлични към целия политически, стопански и културен живот на страната. Отегчават се от сериозни начинания.“

Верен на духа на времето, в случая Професора е имал предвид почитателите на упадъчната Западна музика. Но по ирония на съдбата, ако днес беше жив, можеше да напише същата статия със заглавие „МагнИтофонният елит“. Същите тези безгрижни, оперирани от мисъл и етични ориентири хлапета, за които е писал през 60-те, днес управляват България. И са един до друг на концерта на Лили Иванова. Все така бедни духовно, презиращи всички ценности и безразлични към живота в страната. Да ви таковам елита.