Надежда Йорданова: Демокрацията умира зад затворени врати

Днес искаме да поставим темата не просто за промените в правилника на Народното събрание, предложени от мнозинството и остро критикувани от опозицията през последните дни. Искаме да говорим за смисъла на парламентаризма, за правото на опозицията да бъде чута, за задължението на властта да бъде контролирана и за правото на гражданите да знаят истината.

Това каза Надежда Йорданова от парламентарната трибуна и допълни:

 Парламентът не е място, в което мнозинството само брои гласовете си. Парламентът е мястото, където властта трябва да бъде питана и трябва да дава отговори.

Ако тук няма жив дебат, няма парламент. Ако тук няма реален контрол върху управляващите, няма демокрация. Ако опозицията бъде сведена до декор без реални права, Народното събрание престава да бъде представителна институция и се превръща в машинария на мнозинството.

 Именно това е опасността, която виждаме днес.

Управляващото мнозинство предлага промени в правилника, които ограничават правата на опозицията по начин, който дори предишни мнозинства не си позволяваха да превърнат в правило.

Съкращават се срокове за запознаване със законопроекти преди комисии, преди пленарна зала, преди решаващи гласувания. Там, където преди безобразията поне бяха нарушения на правилника, сега се иска самият правилник да бъде пренаписан така, че безобразието да стане процедура.

Досега, когато заседания се свикваха от засада и законопроекти се пробутваха за секунди, това поне беше скандал. Сега управляващите искат да узаконят скандала.

Искат Народното събрание да работи на принципа: който разбрал - разбрал. Който не е успял да се подготви - да гласува. Който пита - просто пречи. Който настоява за време и дебат - саботира. Това не е парламентаризъм. Това е насилие върху дебата.

Посоката, която сте поели е много опасна. Нека ви припомня - това не е “вашият парламент”.

Предлага се извънредни точки да се внасят от упор - без реално обсъждане, без достатъчна предварителна яснота, без нормална парламентарна координация. Дори когато парламентарна група поиска почивка, за да обсъди какво се случва, времето за това се орязва.

 Посланието е ясно: опозицията да не мисли, да не пита, да не организира позиция и да не пречи на предварително написания сценарий.

Но опозицията не е тук, за да украсява залата. Парламентът не е декор на мнозинството. Опозицията представлява стотици хиляди български граждани, които имат право техният глас да бъде чут.

Когато се отнемат права на опозицията, не се наказват депутатите от опозицията. Наказват се гражданите, които стоят зад тях.

Особено тревожна е атаката срещу временните и анкетните комисии. Народното събрание има не само право, но и задължение да създава такива комисии, когато пред обществото стоят тежки въпроси - за корупция, нерегламентирано влияние, зависимости в правосъдието, разпад на институции и мрежи на власт извън публичния контрол.