НОВО ОТКРИТИЕ: Гроб в Хераклея Синтика разкри артефакти, които пренасят душата в отвъдното (ВИДЕО)

Древният град Хераклея Синтика, разположен край Петрич, не спира да изненадва света с новите си археологически находки. С всяко разкопаване, учените разкриват частици от живота на нашите предци, които свидетелстват за техните обичаи, вярвания и социална структура. Но последното откритие е нещо наистина изключително – напълно запазен гроб на дете, който разкрива изумителни артефакти, които не само че отразяват богатството на древната култура, но и разказват историята на едно изгубено поколение.

В сърцето на древния некропол, археолози откриха непокътнат гроб, в който са намерени фигурки, глинена лампа и цели 18 бронзови монети. Въпреки че Хераклея Синтика е известна със своите находки, това откритие е уникално по своята същност. Гробът, запазен в първоначалния си вид, без следи от разграбване, е истинско археологическо съкровище, което дава нова перспектива върху социалния и религиозния живот на античните хора.

Фигурките, разположени около главата на детето, както и лампата, поставена в краката му, са част от традиционните погребални обичаи, които античните народи спазвали с изключително внимание.

За тях, пламъкът на лампата бил символ на вечния живот, а фигурките – може би, защита от зли духове в отвъдния свят.

Проф. Людмил Вагалински поясни, че не е сигурен в изображенията на фигурите. Първоначалното предположение е било, че на една от тях е изобразена богинята Ариадна. Сред находките са глинена лампа, поставена в краката на детето, стъклени мъниста и бронзова игла. Предполагаемата датировка е около II-III век, но трябва да се изчака почистването на намерените монети. 

Вагалински съобщи още, че гробното съоръжение ще бъде разглобено внимателно и ще се достави на музея в Петрич. Съоръжението ще бъде възстановено с наша помощ  и така ще представим детско погребение от античността, от III век, което ще онагледи обичаите на тези хора. То ще стане част от експозицията на музея, добави ръководителят на разкопките в античния град. 

Но не само предметите, а и самото дете в гроба стават част от тази древна магия. Това е не просто археологическа находка – това е разказ за живота на един малък човек, който е бил част от същото това общество, с неговите мечти и надежди. Чрез тези предмети, учените възстановяват малки парченца от пъзела на живота на древните хора и ни предоставят една неповторима връзка с миналото.

Един от най-ценните аспекти на откритията в Хераклея Синтика е възможността за прецизна датировка чрез бронзовите монети. Тези монети ще позволят на археолозите да направят точна историческа преценка за времето и културния контекст, в който е живяло това дете. Но освен научната стойност, тези предмети ни карат да се замислим и за по-дълбоките въпроси – какво е било ежедневието на хората по тези земи? Какви надежди и мечти са имали те?

Предстои тези находки да бъдат изложени в музей, като артефактите ще бъдат подредени точно така, както са открити, за да може всеки посетител да усети автентичността на преживяването. Чрез тези изображения и предмети, ще можем да разберем малко повече за един свят, който може да изглежда далечен, но все пак остава част от нас – от нашето минало, от нашата идентичност.

Това откритие не е просто научен факт – то е напомняне за това, как всяко човешко същество, независимо от времето и мястото, има своята стойност и своето място в историята. Всяка монета, всяка фигурка, всяка част от глинената лампа разказва за хора, които също са мечтали, любили и са се борили за своя свят. И точно тези малки парченца от тяхната история оживяват сега, за да ни докоснат.

Спасителните разкопки в Хераклея Синтика заради инвестиционно намерение на "Булгартрансгаз" започнаха в началото на април. Разширява се газопреносната мрежа за връзката България-Гърция и това налага спешната работа на археолозите. Професор Людмил Вагалински поясни, че единият обект от спасителните разкопки, който е в рамките на сервитута и е дълъг един километър, е почти изследван. Обектът се разпростира от асфалтовия път на Хераклея до река Струмешница, преминавайки и през жп линия. Той ще бъде освободен за строеж. 

Проучването на Западния некропол на Хераклея Синтика ще отнеме повече време според специалиста. Очаква се работата да продължи още около месец. Надявам се в началото на юли да приключим със спасителните разкопки, за да се прехвърлим след това на форума, на централния площад в сърцето на Хераклея Синтика, каза още ръководителят на разкопките в античния град.

Хераклея Синтика се утвърджава като един от най-важните археологически обекти в България, и всеки нов разкопан гроб, всяко ново откритие ни приближава все повече към разгадаването на живота и вярванията на нашите предци. Това е историята, която не само че ни принадлежи, но и която ще бъде разказвана от поколения на поколения.

Така, докато стоим пред тези древни находки, можем само да се замислим – колко много от тях все още чакаме да бъдат открити и какво ново може да ни разкрие бъдещето. Но едно е сигурно – историята на тези хора, на тяхното ежедневие, вярвания и стремежи, оживява с всяка нова находка. И докато преминаваме покрай тях, ние не просто гледаме в миналото – ние го усещаме с всичките си сетива.

По-рано този месец археолозите разкриха изображение на келтската богиня Епона, яздеща кон .Тя се показа след почистването на общо 18-те теракотени фигурки от най-интересния засега гроб с трупоизгаряне в Западния некропол на Хераклея Синтика. 

"През ІІ-І в. пр. Хр. тази иконография символизира по-скоро жената изобщо, отколкото конкретно божество", коментира ръководителят на спасителните разкопки проф. д-р Людмил Вагалински (НАИМ-БАН). Не мога още да кажа защо са толкова много и дали погребението е на жена, предстои малкото обгорели кости да бъдат дадени на антрополог. За нас най-впечатляваща е фигурката с коня, тя ни насочва към присъствие на гали/келти в региона. Още Тит Ливий е писал за хераклееца Асклепиодот, който подсилил с отряд от 2000 келти македоните на цар Персей в битките им срещу римляните по време на Третата Македонска война (171-168 г. пр. Хр.). Предполагаме, че в административната територия на Хераклея Синтика е живяла немалка общност от гали, но не знаем какво е станало с тях след решаващата битка при Пидна", добави Вагалински на страницата си Archaeologia Bulgarica.

В митологията на галските келти Епона е сред най-почитаните божества. Смятала се е за покровителка на конете и коневъдите. Според някои тълкувания тя била възприемана и като божество, съпровождащо душите на мъртвите при прехода им в отвъдното. 

Припомняме, че през лятото на 2024 г. археологически екип откри две мраморни статуи на мъже в Големия канал на античния град Хераклея Синтика край село Рупите. Първата скулптура по всяка вероятност изобразява един от внуците на римския император Октавиан Август - Гай или Луций, и двамата починали млади съответно във 2 и 4 г. сл. Хр. 

При втората статуя, чиято реставрация още тече, главата беше намерена отделена от тялото. Изобразеното лице не е от познатите, публикувани досега. Главата беше част от годишната изложба "Българска археология 2024", която продължи от 14 февруари до края на април в Националния археологически музей в София.

Заради ценността на археологическото наследство там проф. Вагалински нарича Хераклея Синтика "българския Помпей".