От борбата с рака до върха в Африка

Загубената титла е по-лоша от диагнозата, признава Себастиан Алер - героят на Кот д'Ивоар

Спорт
14:23 - 12 Февруари 2024
3361
От борбата с рака до върха в Африка

18 юли 2022 година е дата, която Себастиан Алер ще помни до края на живота си. Както и 11 февруари 2024-а, но за това малко по-късно. Онзи юли трябваше да е обикновен тренировъчен ден с Борусия Дортмунд, който стартира предсезоннна подготовка в Швейцария. Френският нападател, който защитава честта на Кот д'Ивоар, тъкмо се беше присъединил към отбора само преди две седмици от Аякс срещу 31 милиона паунда.

Този ден обаче беше всичко друго, но не и обикновен за Алер. Футболистът се почувства зле сутринта. След детайлни медицински прегледи му откриха тумор на тестисите.

"Първия ден не знаех, че е рак, разказва той. - Те просто казаха "тумор". Но аз не съм медик. Не знаех какво точно означава това. Просто попитах лекаря. "Това е рак, а? Той каза: "Да". И аз казах: "Ами просто го кажете".

"Разбира се, осъзнаваш, че става дума за нещо наистина сериозно, че много неща могат да се променят. Но урологът ми помогна да не се страхувам. Той каза, че мога да се излекувам добре. Приех всичките му думи за даденост", допълва Алер.

Първото му обаждане е на съпругата му Присила, която по това време е на почивка с трите им деца.

"Нямаше време за емоции, спомня си той. - Тя беше с децата, а аз имах някои други срещи. Трябваше да бъда прям. "Моля, седнете. Трябва да ви кажа нещо сериозно. Трябваше да е бързо, за да може тя да се справи. За съжаление това е положението, когато си женен за някого. Трябва да споделяш всичко. Не можеш да избягваш само няколко части от проблема", споделя още Алер.

Само година и половина по-късно стана герой за своята родина. Алер не само се завърна на терена, но игра финал за Купата на африканските нации. Кот д'Ивоар срази Нигерия с 2:1, а победният гол бе негов.

През лятото на 2022-а година беше немислимо да се върне във футбола толкова бързо, камо ли на най-високо ниво. Веднага след ужасяващата диагноза футболният свят отправи положителна енергия към Себастиан. Неговите съотборници посветиха победата срещу РБ Залцбург в контрола на следващия ден - 19 юли.

Алер не се заблуждаваше и беше наясно, че му предстои една много тежка и същевременно важна битка. Въпреки всичко остана позитивен. Седмица след диагнозата качи своя снимка от болницата, с широка усмивка на лице.

"Искам да ви уведомя, че направих първата стъпка", написа нападателят в Туитър.

На всички стана ясно, че Себастиан е готов да се бори от самото начало. Месец по-късно се появи на специална церемония, в която беше възнаграден за най-добър голмайстор на предходния сезон, когато още защитаваше цветовете на Аякс. В своята реч не пропусна да благодари на всички, които го подкрепят. Не успя и да сдържи сълзите си.

След две успешни операции към края на 2022-а се появиха спекулации в медиите, че Алер е пред завръщане във футбола. Само шест месеца, след като чу най-страшната диагноза. Възможно ли е изобщо? Алер доказа, че е!

В началото на 2023-а година поднови тренировки и веднага си постави за цел да възвърне най-добра спортна форма за възможно най-кратко време преди подновяването на Бундеслигата. В контролите по време на зимната пауза показа, че не е загубил голмайсторския си нюх. Символично Себастиан игра със специални бутонки с надпис: "Майната му на рака".

Треньорът Един Терзич възнагради смелостта му и го върна на терена.

Още на 4 февруари вкара първия си гол в официален мач във вратата на Фрайбург. По ирония на съдбата на датата, в която светът отбелязва деня на борбата срещу коварната болест. Звездите се подредиха за Алер и нищо не можеше да го спре.

Триумфалното завръщане на терена е само малка част от историята. Алер повдигна на дневен ред въпроса за мъжкото здраве и призова за активна профилактика. Борусия Дортмунд се вкопчи в битката за титлата с Байерн Мюнхен. Терзич се нуждаеше от нападател и залагаше на Алер, който вкара 9 гола в 18 мача.

Борусия Дортмунд пропусна шанса да стане шампион в последния кръг на Бундеслигата. "Жълто-черните" се нуждаеха от победа у дома, но записаха само 2:2 с Майнц и по този начин коронясаха Байерн, който победи Кьолн с 2:1 с гол в 89-ата минута.

Алер пропусна дузпа в 19-ата минута, както и шанс в края на мача. В крайна сметка обаче той скърби повече за изгубената титла, заедно със съотборниците си.

"Този ден беше по-лош от деня, когато ми откриха рак. Ако сте болни, не можете да направите нищо по въпроса. Трябва да го приемете и да го преодолеете. От друга страна, титлата беше в ръцете ни, можехме сами да повлияем на всичко. В такъв случай трябва да приемете, че може да сте взели грешни решения", каза тогава Алер.

Гладът му за трофей обаче само стана по-голям. И ето дойде домакинската Купа на африканските нации. Алер получи повиквателна, за да представлява Кот д'Ивоар. Въпреки че всичко вървеше по мед и масло през последните 18 месеца за футболиста, той пропусна мачовете от груповата фаза заради контузия на глезена.

Турнирът за Алер можеше да приключи още преди да е започнал, тъй като тимът му загуби два от мачовете си в груповата фаза. Като един от най-добрите трети отбори обаче продължи към елиминациите. Разочароващото представяне на котдивоарците предизвика безредици. Фенове чупиха автобуси, а селекционерът Жан-Луи Гасет бе освободен.

Още в 1/8-финалите Кот д'Ивоар поднесе голямата изненада и отстрани с дузпи един от фаворитите и защитаващ титлата си Сенегал. Алер влезе от резервната скамейка през второто полувреме и реализира от бялата точка.

На 1/4-финалите нова драма. С човек по-малко домакините успяха да вкарат мача срещу Мали в продължения, а гол в 122-ата минута на Умар Диаките ги класира на полуфинал. Там бе отстранен ДР Конго с минималното 1:0. Алер вкара в 65-ата минута и направи немислимото реалност - Кот д'Ивоар стигна до финала.

Вече с натрупано самочувствие котдивоарците влязоха в спора за титлата. Нигерия поведе преди почивката чрез Уилям Троост-Еконг, но домакините направиха обрат. Франк Кесие възстанови равенството, а Алер десетина минути преди края утоли жаждата си за трофей.

Футболистът преживя изключително пътешествие през последните 18 месеца, което само може да служи за вдъхновение за безброй хора по цялото земно кълбо. А може би най-доброто предстои.