Пената за Туньо: Не беше труден характер
Аз го изпратих в Рапид Виена, взеха го с хеликоптер, спомня си Стратега
Днес, когато се навършват 5 години от смъртта на легендарния български защитник - Трифон Иванов, много хора се сещат за него. Вчера във Велико Търново на стадион "Ивайло" приятели и близки на Туньо го почетоха, свеждайки отново глави.
Треньор №1 на ХХ век у нас - Димитър Пенев, беше наставник на Железния в няколко периода, един от които е по време на пребиваването им в националния отбор.
В своята биографична книга "Стратега" Пената си спомня интересни моменти от приятелството с Иванов.
Ето и откъсът от книгата:
"Трифон Иванов не беше труден характер, така изглеждаше отстрани. Важното е да имаш подход, да намирате общ език, да си помагате заедно. Иначе нищо не става. Аз изпратих лично Трифон в Рапид Виена, тъкмо се беше върнал от Испания и поигра по малко в Етър и в ЦСКА, после отиде в швейцарския Нюшател Ксамакс. Беше под наем и се върна в ЦСКА през 1995-та.
По това време през "Кинтекс" се осъществяваха всички трансфери. Там ми бяха приятели. Повечето живееха във Виена. Обади ми се Ленко Ранков.
"Какво прави Трифон?", ме пита.
"Какво да прави? И така, и иначе. Прави каквото си иска", му казах.
"Слушай, Рапид Виена търсят централен защитник", ми каза Ранков. Това беше достатъчно.
И на третия ден дойдоха с хеликоптер и го взеха. Там добре се представи, Рапид спечели Купата на Австрия, а след това игра и финал за КНК с ПСЖ (б.а. - на финала на стадион "Крал Бодуен" в Брюксел французите побеждават с 1:0 след гол на Бруно Н`Готи).
През ноември 1995-та отиваме да играем с Германия квалификация в Берлин за Евро 1996 (1:3). Беше последен мач в групата, ние се бяхме класирали вече. Предишния ден го изгоних от тренировката. Нещо не правеше както трябва, скатава се. Аз виждам това, но си трая. Почва Краси Борисов загрявката в Берлин. Първи снимки от медиите, нали им трябват кадри за емисиите, за фотографите също. Трифон върти трета обиколка, почна да куца. Аз гледам тренировката с Брокерите (б.а. - Христо Александров и Христо Данов) и лекаря д-р Гевренов. Идва към нас и вика: "Опъва ме нещо, боли ме отзад". А в това време Ицо Стоичков, Наско Сираков и останалите почнаха да му подвикват: "Аре бе, чемуго, айде тичай!"
Извиках го настрани и му казах: "Трифоне, пускам те да си ходиш, а останалите са в хотела, не е редно така. Какви ли неща не съм правил за теб? И в ЦСКА, и в Испания кой те закара? После в Австрия. Така не става".
"Наболява ме" - отвърна ми той.
"Щом те наболява, отивай при доктора, ето го. Бягай и се махай, щото пречиш на тренировката", бяха думите ми.
Въобще не го сложих в групата. И пуснах Валентин Дъртилов, който си сложи крачето по време на мача, спря топката и ни изравниха. После Трифон идва да ми се извинява.
След това отиде да играе в Аустрия Виена, сетне в "Б" отбора им - във ФАК във втора дивизия, като между тези два периода за малко пак се върна в ЦСКА".