Почтените са винаги красиви

Коментар
13:50 - 17 Май 2022
40882
Почтените са винаги красиви

Насила хубост не става, но и няма как да си откраднеш красота – поне не в буквалния смисъл. С течение на годините ние се променяме, трупайки върху лицата си бръчка след бръчка от преживените радости и скърби. Някои придобиват пленителните черти на помъдряването и спокойствието, а други стават неприятни заради злобата, завистта и отчаянието, в чийто капан са попаднали сами поради факта, че не са проявили нужната смелост да действат категорично, когато това е било необходимо.

Животът не е благосклонен към хора, които предпочитат измамното удобство на инертността.

Когато Микеланджело изложил за първи път статуята на Давид, публиката била възмутена от голотата ѝ. В изкуството истинската стойност на едно произведение определя времето. Но така става и с нас – от позицията на отминалите години ние можем да преценим колко истински красиви са онези, които са ни помогнали, зачели, подкрепили в добро и в лошо.

Почтеността винаги се отплаща. Хората с морал неотменно изглеждат приветливо и просто ти се иска ти се да бъдеш част от живота им.

Да остаряваме красиво зависи от начина, по който се отнасяме към другите. Красив е онзи, който зачита живота на мравката, който се радва на пролетните дървета, който умее да мълчи с морето и да изрича „обичам те“, когато има потребност да го каже.

Почтеността прави хората искрени и откровени. Техният морален статус не се определя от пари, образование, пол, религия и култура. Подвластни са на собствен кодекс, от който всички имаме какво да научим. Срещнем ли ги, не можем се заблудим в тяхната точна преценка за света.

Джеймс Джойс казва, че за красотата са необходими три условия: почтеност, хармония и блясък. Когато сме почтени, ние сме в хармония със себе си и другите – затова блестим, независимо от годините, които сме натрупали върху раменете си.

Почтеният не можеш да объркаш. Дори някой да излее кофа с помия върху него, почтеният има волята и силата да остане неизменна част от величието на живота. Защото можеш да хвърлиш одеяло върху голия Давид, но под грубата повърхност на одеялото красотата не спира да съществува.

Поетът Добромир Банев специално за Lupa.bg