Президентът на "Подкрепа" Димитър Манолов пред Lupa.bg: Младежите взимат безсмислени дипломи и работят в магазини и барове

След поредната статистика, че младите хора в България между 20 и 30 години масово не работят, заради липсата на възможности и старите нагласи на родителите, потърсихме президента на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов. Синдикалистът даде обективна оценка за тревожната ситуация и детайли за причините, които създадоха деформиран пазар на труда. 

- Г-н Манолов, напоследък се очерта странен феномен на трудовия пазар – младите между 20 и 30 години не желаят да работят, дори с риск да останат без пари. Половината от младежите явно разчитат на родителите си. Защо се случва така, според Вас? 

- Имаме два феномена, които накрая се събират на едно място – семейството и образованието. При тях трябва да намерим причините. Моите очаквания са, че тази тенденция не се очаква да се промени към по-добро.

Ние тук имаме разни културни особености в семейството - че за нас децата са деца цял живот, което не е непременно лошо, но е факт – грижим се за децата си докато можем. А в образованието нещата легнаха на онази отречена философия: „Учи, мама, да не работиш.”  Всичко това не просто продължава, а се задълбочава и върви към недобро.

- Дали може да се обобщи, че обикновено младежите студенти работят, а тези без висше образование си позволяват да не се трудят по-дълго време? 

- Разбира се, че чисто формално може да бъде направено и това, но ако всички учат, кой ще работи? Тая държава трябва да бъде така подредена, че да има място за всички. Тази подредба ние я повредихме.  

Добрите стари професионални училища, които наричахме техникуми и СПТУ,  вече ги няма, по ред причини, които никой не желае да изследва, освети или покаже, да не говорим това да бъде променено. Но в крайна сметка, тези тенденции са част от образователната криза в целия свят, който ние обитаваме.

- Прави впечатление, че студентите взимат диплома във ВУЗ, но масово работят  в магазини, барове и ресторанти, вместо да търсят работа по специалността с кариера, да не говорим за научна работа.

- Това е тази заетост, която се случва лесно, бързо и бързо се прекратява. Н о в нея няма перспектива, в нея няма утре. И пак се връщаме до основата на всичко – семейството и училището.

И разбира се, тази културна среда, която сме създали, за което приказваме и се тревожим, не е български феномен. Това съществува в целия този цивилизационен сегмент, който обитаваме. Ако отидете обаче в Китай, ще видите, че нещата там са още доста различни. Защото Китай е тръгнал натам, но нещата се развиват с други темпове.

- Г-н Манолов, къде е логиката родителите да издържат децата си до 30-годишна възраст и то в тези трудни времена, когато повечето обедняват от високата инфлация и високите цени?

- Тук сме на границата – че родителите все още могат да се справят, защото са от едно друго поколение – с други нагласи, с друго възпитание, по друг начин са били образование, защото в образованието присъства и възпитанието, както знаем. Въпросът е какво ще се случи, когато тези, които сега обсъждаме, станат водещата група в обществото.

- Може би и липсата на гъвкав работен режим, почасова работа, намален работен ден са част от нещата, които правят труда на младите непривлекателен? Интересно, че в Нидерландия например 20-годишните масово работят,  докато в Гърция и Италия положението е подобно на това у нас.

- Няма нищо по-вредно за пазара на труда от тази работа, за която ме питате. Това допълнително не само демотивира хората, но и ги прави неспособни за реализация на пазара на труда. Това да си мислиш  непрекъснато следващите 2 часа къде ще ходиш да работиш, дали някой ще ти се обади да те наеме за един час... Това е отвратително!

- Т.е. пълното работно време от 8 часа е доказано по-добрият вариант?

- Почасовото работно време е действа много по-демотивиращо.

Говорейки за западния свят, като споменахте държави, там вече си признават, че голяма част от техните проблеми на пазара на труда се дължат на тази несигурна и разкъсана заетост.

- Така и по-лесно се освобождават работници.

- Не, те не се и наемат. Просто ти се обаждат по телефона и ти казват – ела тук да свършиш една работа за едни 2 часа.

- Ако говорим за договори за по 4-6 часа, за да могат младите служители да успяват и да посещават лекции в университетите, ако са студенти?

- Това е една друга работа. Всъщност най-добре би било студентите да могат да ходят на лекции до следобед или вечер, без да им се налага да работят.

Не е само до ученето и времето да се издържаш. Самото образование стана много скъпо и ще става още по-скъпо.

- Много студенти излизат с дипломи, но с минимални знания, защото почти не посещават лекции, тъй като работят по цял ден. Но са принудени да го правят, за да си платят образованието.

- Точно така. Да теглят кредити и да правят живота си зависим.

- Каква е Вашата рецепта за подобряване на ситуацията, за да се излезе от този омагьосан кръг?

- Трудно ми е да дам рецепта, защото това значи да оспоря един цял цивилизационен модел. Защото той вече властва и шества тук, за което не съм оптимист, но хората, взимащи решения, преценят да се тръгне в друга посока, това би било чудесно.

Имало е времена, когато българското образование е било давано за пример. Има една легенда - когато Маргарет Тачър е била министър на образованието на Великобритания и е идвала в България, била впечатлена и казала: „Вие правите страхотни неща, трябва непременно да ги направим и ние.” Уви, ние отдавна правим неща, обратните на всички тези, на които се е възхитила Желязната лейди.

И пак ще повторя – коренът е в семейството и образованието, там е всичко. Няма оптимизъм и в двата тези сегмента за позитивно развитие.

- От друга страна отдавна действат нагласите – навършат ли децата 18, трябва да започнат работа.

- Всъщност 19. Но това е нещо, което не знам защо направихме преди години.

Има още нещо, за което би трябвало да се замислим. Човек за да получи пенсия на 65 години, трябва да има 40 години осигурителен стаж. Това никак не е малко, ама никак.

Но много малко хора се замислят за това. И пак се връщаме към семейството и училището, където на нещата, за които говорим, трябва да им се обърне внимание и да се работи върху тях.

- Синдикатите следят ли злоупотребите с труда на младежите от страна на работодатели.  Защото са масови случаите, в които ги държат на работа без никакъв договор или хвърчащ лист, подвеждат ги със заплащането.

- Младежката заетост има специално място в нашата работа. Със сигурност й обръщаме внимание, друг е въпросът доколко имаме възможност да се намесваме.

Това е много сериозен проблем. Първото работно място, възможностите за професионална реализация и развитие са много важни.

И не е само до едни пари работата, защото рисковете на работното място са много дълъг списък и всичките рискове са най-големи тъкмо в тази възрастова група – на хората с първите работни места, които мнозина дори не могат да заемат.

- Г-н Манолов, сякаш се наблюдава обратна тенденция – докато преди години се търсеха по-скоро млади хора, току що завършили, сега под лупа се търсят хора с опит и биография? Това е сериозна промяна.

- Да, предпочитат се работници, формирани в една друга трудова среда и образование.

Което не чертае добри перспективи пред тази  генерация, която се появява по-късно на пазара на труда.

- И вместо възрастните, сега младежите са уязвимите на пазара на труда?

- Точно така, и това не е от вчера. Но младежите винаги са били уязвими, въпросът е колко време и усилия ще им коства да се адаптират. Защото един млад човек винаги  е бил, все едно за коя епоха говорим, винаги е бил уязвим.

Въпросът е колко време и усилие му е нужно да се адаптира към всичко.

Усилията са огромни, времето е по-дълго, а за някои е и невъзможно да се адаптират. Тук създаваме друга прослойка хора, изправени пред безперспективност.

- Не е за пренебрегване и невъзможността за работа по специалността. Уж имаше идеята бизнесът да взима млади кадри от студентската скамейка с точната професия.  

- Тук стигаме до въпроса и каква е специалността. Защото има такива напълно безсмислени специалности, поднесени на младия човек в привлекателна опаковка, в която няма нищо по същество. Тези хора са напълно неподготвени за живота като такъв.

Хора, които са снабдени с една лъскава диплома, с една квадратна шапка и какво от това? В това няма нищо. Тези хора са напълно непригодни за пазара на труда, 100 процента непригодни.    

И както стана дума за това, отиват в магазина, или в ресторанта. С лъскавата диплома ги очаква работа продавач-консултант.

Защото са имали неблагоразумието да ходят и учат глупости, да не споменавам поименно разни специалности.