"Електра" на Софийска опера построи още един културен мост между България и Турция

"Културата е първият мост на дипломацията" - в това силно вярва режисьорът акад. Пламен Карталов и като директор на Софийска опера благородно и амбициозно години наред прокарва културни мостове между България и другите страни по света. Един от тези устойчиви, непреходни мостове за пореден път бе изграден от Софийска опера по отношение на връзките със съседна Турция, където на 29 май Националната ни опера представи операта "Електра" от Рихард Щраус. С този спектакъл под режисурата на акад. Пламен Карталов трупата гостува на Фестивала на оперното и балетно изкуство в Истанбул.

Възторг, бурни аплаузи и викове „Браво“ изпълниха залата на модерния и престижен Културен център „Кемал Ататюрк“ в турския мегаполис след финала на операта "Електра“.

Многократно за поклони на сцената бяха извикани диригентът Евън-Алексис Крист и режисьорът Пламен Карталов, солистите Лилия Кехайова – Електра, Цветана Бандаловска – Хризотемис, Гергана Русекова – Клитемнестра, Атанас Младенов – Орест, Даниел Острецов – Егист, както и Петър Бучков, Станислава Момекова, Диана Василева, Росен Ненчев, Стефан Владимиров, Силвана Пръвчева, Весела Янева, Виолета Радомирска, Александрина Стоянова-Андреева, Ина Петрова, Мария Павлова и оркестърът на Софийската опера. 

„Новата покана да гостуваме на Истанбулския фестивал за опера и балет показва, че музиката е най-лесният и бърз начин за сближаване на хората, независимо къде се намират“, каза Пламен Карталов.

На спектакъла присъстваха посланикът на България в Анкара Ангел Чолаков, административният и артистичен директор на Турската държавна опера и балет Тан Сагтюрк и артистичният директор на Истанбулската държавна опера и балет Джанер Акгюн.

"В рамките на 16-ия Международен фестивал за опера и балет в Истанбул, Културният център „Ататюрк“ (AKM) прие на 29 май с вълнуващо представление операта „Електра“ от Рихард Щраус, поставена от Националната опера и балет на София. Това представление бе част от програмата, внимателно подготвена от директора на Истанбулската опера Джанер Акгюн, която включва и други престижни трупи, като прочутия Балет на Ейфман от Санкт Петербург (Анна Каренина – на 31 май). AKM, който се е превърнал в символ на културния живот в Истанбул, бе великолепен домакин на тази древногръцка трагедия, възродена чрез музиката на Щраус. Пред пълна зала, международната публика бе запленена от смелата режисура и качеството на вокалните изпълнения", пише Еманюел Андрийо, главен редактор на сайта ClassiqueNews.com.

Директорът на Софийската опера, българският режисьор Пламен Карталов, придаде кинематографичен подход към произведението на Щраус. По негови думи, спектакълът „се изливаше като поредица от сцени в постоянно движение, отразяващи ритъма и напрежението на филм“.

Минималистичната, но въздействаща сценография на Свен Йонке (геометрични структури и игра на сенки) и символичните костюми на Лео Кулаш създадоха психологическо пространство, което правеше лудостта на Електра осезаема. Андрей Хайдиняк оживи сцената с контрастни светлинни ефекти – от потискащия мрак на двореца в Микена до огненото сияние на финалния танц.

Тази продукция, която бе приета с възторг и в София, още веднъж потвърди майсторството на Карталов в работата му с епични произведения на Вагнер и Щраус. Европейските похвали за неговата постановка на Пръстенът на нибелунга са доказателство за това.

Диригент на представлението бе американският маестро от гръцки произход Евън-Алексис Крист, който от 2020 г. работи редовно със Софийската опера. Под неговото енергично ръководство, Оркестърът на Националната опера на София интерпретира сложната партитура на Щраус с почти дяволска прецизност – от тътена на басите до блясъка на медните духови инструменти, всеки детайл бе изработен с изключителна грижа. В ключови моменти, като „Танцът на отмъщението“, Крист подчерта интензивния ритъм, а в дуетите между двете сестри създаде лирични паузи.

"В главната роля Лилия Кехайова омагьоса публиката. През цялото 110-минутно непрекъснато представление тя не напусна сцената и изгради образ на Електра, едновременно крехка и зловеща – от шепнещите мечтания до викането за отмъщение. Със своя драматичен сопран тя предаде изключително трудните височини на ролята (особено в откриващия монолог „Allein! Weh, ganz allein“) с мощ и отчаяние.

Гергана Русекова, в ролята на Клитемнестра, въплъти паднала кралица, измъчвана от кошмари, с дълбок, тъмен мецосопран. Сблъсъкът ѝ с Електра („Ich habe keine guten Nächte“) бе кулминация на психологическото напрежение. В контраст с мрака на Електра, Светлана Бандаловска изрази копнежа по нормален живот с блестящ лиричен сопран („Ich kann nicht sitzen und ins Dunkel starren“). Атанас Младенов, в ролята на Орест, впечатли с благородния си и силен баритон, особено в сцената „Orest! Orest ist es!“, излъчвайки авторитет. Даниел Остремцов, с подвижния и харизматичен тенор, изгради комично самонадеян Егист, чиято смърт предизвика колективно потръпване в залата.

Над 10-минутните аплодисменти на крака в края бяха заслужена похвала към перфектното сътрудничество между оркестъра, солистите и хора (особено шестимата солисти в ролята на прислужници). Тази продукция се превърна в празник на перфектното художествено сътрудничество между България и Турция и в доказателство за универсалността на гения на Рихард Щраус!", отбелязва Еманюел Андрийо.

След триумфалните гастроли в Салерно, Италия с „Валкюра“ от Рихард Вагнер, с „Електра“ от Рихард Щраус в Бидгошч, Полша и Истанбул, Турция и със „Зорба гъркът“ от Микис Теодоракис в Крит, екипът на Софийската опера и балет продължава подготовката за летните фестивални срещи, които започват на 13 юни и ще продължат до 17 август на четири сцени – „Опера в парка“ на Военната академия за най-малките зрители, Вагнеров фестивал в залата на Операта, „Музи на водата“ на езерото Панчарево с балет и мюзикъл и грандиозен финал с „Опера на площада“ пред катедралата „Св. Александър Невски“.

„Спектаклите на открито имат други послания, разказват друг вид и по нов начин историята за герои и събития. С това превръщат творбите в друг вид изкуство. То е като кино на живо… Всяко произведение за сцена, поставено на открито, звучи като ново и неповторимо. Публиката на тези спектакли е толкова различна и необременена от капризи, разкрепостена от изискването да носи задължително официално вечерно облекло", коментира маестро Пламен Карталов.

Културната дипломация на високо ниво е кауза, за която директорът на Софийска опера ратува от дълги години и на която посвети своята задълбочена книга "Опера и дипломация. Софийската опера с Рихард Вагнер на международните сцени 2012 - 2024". 

"Както има дипломация на културата, така трябва да има и култура на дипломатическите отношения и това е първият мост, който трябва да извървят политиците, срещайки се от двете страни, от двата бряга на една пълноводна, доста често бурна река", смята акад. Карталов.

Със сегашното триумфално гостуване на Софийска опера в Турция чрез музиката на Рихард Щраус българската културна институция прокара още един мост на сближаване между двете балкански държави и между двата народа, между Запада и Ориента, което е особено важно в настоящия размирен свят.

Първата такава стъпка на успешно сътрудничество на Софийска опера и балет с Турската държавна опера и балет и Истанбулската държавна опера и балет беше поставена преди 2 години - през октомври 2023 г., когато южната ни съседка отбеляза 100 години от времето, когато Мустафа Кемал Ататюрк провъзгласява създаването на Република Турция.

По този исторически повод Софийската опера и балет гостува със спектакъл на своята постановка на „Тоска“ от Джакомо Пучини на 8 ноември 2023 г. в Анкара и на 11 ноември с.г. в Истанбул. Големият турски реформатор е бил почитател на операта. Заглавието не е избрано случайно от акад. Карталов - това е сред любимите опери на Мустафа Кемал Ататюрк, първият президент на Република Турция след края на Османската империя. По време на пребиваването му в България като военен аташе между 1913 и 1915 г. той често посещава спектаклите на Българското оперно дружество, което е предшественик на Софийска опера.