Седмицата: България на три мотики!
Яката работа! Съвсем не обаче като онова одобрителното възклицание, дето яко сме го захапали. Примерно: - Глей, брат, кво телефонче си зех! - Ааа, яката работа!”. И други подобни все “яки работи”. Яко сме го закъсали, ама пак не в смисъла на “мнооо яко”, а в прав текст.
Извън якия ни жаргон, якостта си е механично напрежение, при надхвърлянето на което се приема, че съответното тяло се разрушава. Яко се разрушава. Та по този начин яко ни налегна напрежението след “историческия мрачен ден” през отминалата седмица - денят на срещата “Тръмп-Зеленски” в овалния кабинет. След която всичко взе да става съвсем “четвъртито” - в смисъла на болезнено не просто усещане.
Пък докато се чудим накъде баш ние да си насочим усещанията, става съвсем четвъртито ясно, че "България разполага с малко време". С мнооо малко време. За да вземем да се позиционираме поне малко по-ясно. Без да чакаме примерно следварително статистиката да ни обследва и казва “къде сме ние”.
Щото ние сме си в собствената глухота на деветата глуха. Тая глухост, че и сляпост под формата на формата, в който винаги се притаяваме - “снишаваме”, както му викаше известният социалистически Бай Ганьо с партизанското име Бай Тошо.
Пък като го споменахме, да споменем и исторически, че не - нито той, нито друг някой наш байчо не е участвал в онова голямото Ялтенското пренареждане на света през 1945-а, дето сега може отново тъпкано да ни се върне. И дано пак да не си разказваме от болка вицове до болка 45 години като след резултатите от тая среща на “тримата големи”. Нищо общо с “тримата тенори”, макар и песента да ни е била изпята. Примерно като тоя виц, който баш на нас ни се е случил съвсем наистина. Та така и така се срещнали Чърчил, Рузвелт и Сталин, решили и да се позабавляват първо с котка. Да я накарат да яде горчица, да потренират един вид как ще върви нататък преглъщането. Чърчил изкарал една сребърна лъжичка и започнал да тика горчица в муцуната на котката. Бутал, бутал с лъжичката, котката се дърпала, дърпала и нищо гълтала. Трябва с убеждение, по демократичен път, рекъл Рузвелт. Извадил салам, намазал го с горчица и го сложил в купичката на котката, която обаче дори и не го помирисала. Дошъл ред на другаря Сталин. Той сграбчил опашката на котката, намазал я с горчица и пуснал животинчето уж по живо, по здраво. Но пък котешка й работа, веднага взела да ближе горчицата от опашката си, та да се измие. И изяла горчицата, а Сталин мъдро заключил: Така е при нас в Русия - всичко е доброволно!”.
Доброволното спешно позициониране у нас в момента обаче не върви с някаква си една котка, а с три мотики. Под формата на съревнованието: “Глей, брат, ква мотика ще настъпя, моята ще е най-яка”. При положение, че според народотворчеството ни само глупак може да настъпи една мотика два пъти, камо ли три. Но съвсем снишени настъпваме ли настъпваме да настъпим за кой ли път мотиката на собствената си съдба.
Премиерът Росен Желязков застана на страната на Зеленски и европейските лидери с “Украйна, бъди смела, бъди силна. Ние сме с теб!”. Президентът Румен Радев зае позата на Тъмп, по-известна като “тръмпистко - путинистката позиция”, че трябва да има скоропостижен мир. А лидерът на управляващата партия Бойко Борисов, предложи незабавна среща на върха между САЩ и европейските държави, “на която всички гледни точки да бъдат сложени на масата”. При положение, че дори и у нас вече се провижда, че то “масата” вече е “сложена” под формата на една “Нова Ялта” и на нея седят САЩ, Русия и Китай.
Оказва се, че отговорът на якия въпрос в момента към кого да се присъединим, е предварително настъпена мотика. Даже три мотики, които могат да ни се изредят, докато ние все си подвиваме опашката уж да се спасим.
Нещо като оня виц за три мотики и три дъщери, на които тричките ние ще сме събирателен образ. Иванчо бил ратай при дядо поп. Попът имал три дъщери. Една сутрин попът рекъл: Иванчо, ставай, ще ходим да копаем лозето с попадията. Натоварили каруцата и тръгнали. Отдалечили се не много от къщата, и що да видят забравили мотиките. - Иванчо, скачай от колата и иди да ги донесеш!, казал попът. Върнал се Иванчо вкъщи и гледа трите дъщери на попа, на които отдавна имал мерак. Рекъл им: Дядо поп каза да ви опъна и трите! Те обаче не му повярвали и тогава Иванчо се провикнал: Дядо попе! И трите ли? А попът отвърнал: - И трите, чадо, и трите!
