Седмицата: Голямото имане-нямане на умник Гюро Петков

Виждали ли сме простоКиро с шапка? Просто май не сме – даже и на сноуборд се вее по перчем, и при упражняване на други зимни спортове е гологлав. Примерно когато го уцелиха лидера на ПП на Шипка със снежна топка, където явно му е трябвала каска, а не проста шапка. Как ще си опазва главата Кирил Петков си е негова работа. Само дето работиите му му пречат и сам да разбере има ли всъщност глава, камо ли и други да спрат да се чудят по въпроса.

Може и изобщо да не се разбере това нещо с главата, тъкмо щото няма шапка. То и за чорапи би могло да се пита, но това е просто политика, може пък само в тая област да е бос. А в разни други области в които има политпартийно вземане-даване да се изявява поне с обувки на бос крак.

Вземане-даване обаче поне фонетично звучи като имане-нямане. Като „приказното“ имане-нямане на умник Гюро Петков. Иде реч именно за главния (от глава) герой в приказката на Елин Пелин „Умник Гюро с умници юнаци“, където фабулата, интригата е отговорът на въпроса имал ли е все пак (не)юнак Гюро глава или просто все така безглав си е изглеждал (съвременен прочит).

В момента – откакто Гюро Петков мина от (не)управление в (не)опозиция приказната му юначност съвсем се задълбочи. Нещо „като за последно“ в битка за живот – политпартиен, разбира се.

Опозиционността Му си е и като управляемостта Му – неуправляеми. Я от измръзване, я от слънчасване – все тая, когато си без шапка и в студ, и в пек. Само през изминалата седмица подобна „диагноза“ ежедневно някак си се потвърди на пословичния принцип „на лъжата краката са къси“, но в актуалния вариант „главата е къса“. Когато хем нямаш глава, хем се опитваш по баронмюнхаузевски да се изтеглиш тъкмо чрез нея. Ето ги и някои придружаващи питания към основния въпрос „има ли глава Гюро Петков?“ като например: Защо журналист е „подлога“, когато го пита с кого се е срещал в САЩ? Как „приятелите“ му там изведнъж вече са приятели-републиканци, а не приятели-демократи? На колко километра е гледал клетвата на президента Тръмп „от първа ръка? Според какви данни „на всички е станало ясно, че дупка от 18 млрд. в бюджета няма? Защо не знае „защо говореше тези неща“ учителят-сенсей, който му шепнеше в ухото пред прокурятурата „Само да ти кажа, уредено е всичко, няма да се притеснявате, говорено е. Горе главата, с баща ти сме ги хванали нещата, да знаеш“, на което той отговаря „Разчитам, благодаря!“? И т.н. и други „Кики“ вземания-давания за около седмица след, да кажем, все пак основната заявка: „Ще бъдем силна и конструктивна опозиция“.

Добрата новина за някои може да е, че приликите тип „без глава“ са с приказен герой. Просто според приказката единствен „умник Гюро с умници юнаци“ се наел да отърве селото им от мечка стръвница. Стигнали мечата дупка и рекъл Гюро на своите умници другари: „Вържете ме през кръста с яки въжета, па ме пуснете в мечата дупка, мечка стръвница жива за ушите да изтегля. Така и станало, но „лапнала мецана умната глава на Гюро и заревала“. Пък дружината му помислила, че я е уловил и задърпали въжето. „Те дърпат навънка, мечка дърпа навътре. Мечка дърпа навътре, те дърпат навънка! По едно време — що да видиш! Извлекли умник Гюро без глава…“. Следва баш фабулата: „Чудом се чудят умници юнаци. - Бре, де му на Гюро главата? - Ама той имаше ли глава? - Мисля, че имаше. - Па аз мисля, че нямаше. - Имаше. - Нямаше. Скарали се умници юнаци и не могат да решат - имал ли умник Гюро глава, или нямал! И отишли да питат булка Гюровица. Почукали, потропали на вратата: Излез, излез, булка Гюровице, да ни кажеш — имаше ли Гюро глава, или нямаше!

И точно тук следва лошата новина: Излязла булка Гюровица, почесала се, помислила, па рекла: Не знам! - Ка-ще да не знаеш? Помисли си!…- Е, знам ли… За Великден Гюро си капа купува, та трябва да е имал глава.

Пък умник Гюро Петков все е гологлав, няма никакви доказателства поне шапка да си е купувал, та да се рече „всички знаят“, че има глава.