Седмицата на големия взрив: Баба вади ряпа се клонира в дядо

На избори, като на избори. Седмицата – даже двете седмици, и последната предизборна, и първата следизборна - се събраха в един ден на „големия взрив“. Събудихме се на 2 октомври сутринта с баба – да им избабуваме за пореден път на политпартийците нещо, макар и недоносено. А си легнахме с дядо, щото брадат се оказа резултатът – сега следва голямо бръснене един друг. Докато всеки си оформи и мустака над устата, но си подреже и крилцата. Та да се говори, а и да се хвърка с кацане и на земята, след като година и половина се летя в облаците, от което съвсем буреносно ни стана. Толкова, че в момента към 2/3 от народонаселението безкомпромисно иска непременно редовно правителство с всичките там компромиси дето са нужни за този резултат.

Да, големият взрив се състоя, колкото и малко да са гласувалите от иначе многото „избиратели“ по списък. Ама не като космосологичния „голям взрив“, дето се е развила, разширила Вселената. Че то дори и парламентът не се е разширил – напоследък си е такъв, голяма дупка, все с по 6-7 политсили в нея. Всъщност можеше да се получи осмокрак, но Слави този път увисна като (не)прани гащи на 4-процентна греда, камо ли да се (да ни) изстреля в космоса, както заяви като главна цел, когато направо от Марс падна като първа политическа сила лани през лятото.

Големият взрив всъщност се получи около главната цел – да се извади някак си ряпата, в каквато се е превърнала държавата ни, от калта. Като вече не е достатъчно просто да се дърпа ряпата от разни баби, че и от мишки, след като е прораснала толкова голяма. Трябва да се взриви, да се избомби. Нещо като гордата легенда на самоковци, дето разказва, че толкова големите си картофи със сонди ги сАдели, а с бомби ги вадели.

Е това е, сега са на ход сондажите между 7-8-те парламентарни пак в крайна сметка джуджета, след като никой не успя да се добере и до 70-80 депутата, камо ли до заветните 121 на пълното мнозинство. И ако от април миналата година до сега „сондирането“ не водеше до никакъв полезен взрив за изваждане на ряпата, и все ни пращаха за репички на четири вота, сега положението си е меко казано взривоопасно. Ако новата седморка ще се държи като 7-8 компира, дето нямат увиране, камо ли сваряване, то самовзривяването им е кърпа вързано. Справка всички дето за година и половина фучаха из парламента, а сега не могат да припарят дори близо до вратата му . Справка и първенците в тия гъсти избори, дето ако изобщо осъществят управленски мандат, сами пропадат в него заедно с поредния скоростен парламент и на следващите избори им режат главата. Щото то без глава може, ама без парламент, който все пак да законодателства, няма как.

Та затова сега е време за вадене на ряпата с нетипични средства. „Бабите“, дето и една коалиция (тая четворната, четвъртито неудобна за всеки и за всичко) не можаха да избабуват, и след една зима се закопа, без да откопае каквото и да е, сега са сменени от брадатите дядовци. Тия, както казахме, дето ще трябва не просто да си сучат мустаците, а да действат с нетипични средства по отношение на ряпата.

Всъщност трябва един вид да се клонират в нещо ново. Ама не като предишната власт – да пристигнат чак от Харвард , за да атакуват като модерни клонинги, пък накрая да починат властово като тая овцата Доли. Дето гордо беше първият клониран бозайник, а накрая почина от белодробна недостатъчност. То рак разви животното все пак, за разлика от „клонинга на промяната“, дето така се засили да властва, че забрави да диша.

Сега ни трябва друг вид клонинг, не просто модерен, а последен писък. Като най-новия, дето китайците го измайсториха тия дни - вълчицата Мая. Апропо, няма нищо общо с нашата МаяМа, дето козината все си мени, пък вълна – камо ли прежда, никаква. Трябват ни политически вълци обаче, дето да спрат да си мислят, че наистина на вълка вратът му е дебел, понеже си върши работата сам. Нищо подобно, на вълка му е дебела работата – получават му се нещата, когато се получават, само защото е в глутница – в коалиция с всичките й компромиси на стратегическото групиране и прегрупиране. Е, то и вълците са бозайници, пак ще искат да бозаят от властта. Но ще им се наложи първо да се хранят с ряпа, че то друго не остана.

В тази посока нещата изглеждат доста клониращо. Примерно „главният революционер Христо умря“, така че сега следва да живее Иванов под формата на (с)мислен(щ) коалиционен партньор. Иначе в новата коалиционната глутница може да се настани „вълчицата“ Корнелия Нинова, колкото да се озъби за някой пост. Само дето ще попадне в поредния капан на Бойко Борисов, дето толкова години все успяваше да я държи в опозиция, че и бърлогата на Позитано-20 да и подкопава.

Самият Бойко обаче също ще трябва да се клонира – да мине бащински, че и дядовски по-назад, като със сигурност обаче изкара на първа премиерска линия някое от собствените си произведения. Ама такова, дето и останалите – и в глутницата за потенциално парламентарно мнозинство, и в кошарата на избирателите, да припознаят като хем ловец, хем овчар, че и градинар по изваждането на ряпата. Не че ще е водач на глутницата този някой, но поне да е клониран според всички вкусове за фасон. Понеже дори и на овцата Доли щеше да й е ясно, че тая малоумна паша от избори на избори и без истински действащ парламент, дори и ряпа не ни остана.

О, да – даже и на президента Румен Радов това му е съвсем ясно. Нищо че му се „изясни“ чак когато юмручно си постла за втория мандат. Сега обаче и той се клонира „просто в президент“. Че защо му е, хич даже не му трябва да се вълчи и като предводител на изпълнителната власт – от служебен на служебен кабинет, и то в тая тежка кризисна зима. Та затова разлая кучетата и то срещу най-своите – срещу БСП и срещу собствените си харвардски клонинги.

Не му вършат вече работа. И от самолета му се вижда, че си трябва по-друга глутница. Че като ще се клонират нещата, по-добре на този етап да са с дебели вълчи вратове клонингите. А не някакви, както се казва „припикани мушката“. Понеже след 2 октомври, ясно се видя, че една партия, даже и 4, ама припикаващи се, както им дойде един друг, няма как да извади ряпата. Да, и науката отдавна го е доказала, че при растенията – мушкато например, клонирането е съвсем лесно. Основава се на вегетативното размножаване – онуй дето и баба го знае - чрез вкореняване на резници и чрез присаждане. Кършиш чепка мушкато, и я мушваш в саксията. После го гледаш как цяло лято цъфти. Ама толкоз – през зимата, даже и в останалите сезони, ако са като нашенските все по-кризисни, клюмва и се затрива. Не става, понеже се изачакахме в тая държава не само нещо да цъфне, но и да върже. Та да се върже джобът – и собственият, и държавният. Които така са цъфнали вече, не може се вържат двата края и положението върви към края. И кво като ще е вълче коалиционно време, след като иначе „вълци ни яли“.