Седмицата на война: Няма непосредствена опасност. Има ПОСРЕДСТВЕНА!

Коментар
01:11 - 28 Февруари 2022
7016
Седмицата на война: Няма непосредствена опасност. Има ПОСРЕДСТВЕНА!

Много дълга седмица се оказа тая изминалата, а още продължава, нищо че вече е понеделник на уж новата седмица. При това миналата седмица всъщност започна чак в четвъртък, към 5 ч. българско време – 4 ч. и руско, и украинско. Но като му се стовари на света Путин в целия си войнстващ ръст, не просто седмицата ще е толкова натопорчено дълга и унизително безкрайна. И Владимир Владимирович взе че се надскочи съвсем унизително и се сервира на света от човешкия свой под 170 см ръст на към поне 2 метра височина на нечовека Путин. Та да заживеем, видите ли, всички в неговия свят, и 4 дни да ни се виждат като години.

Така е, очите на страха са големи. По същата логика като в народната мъдрост ни се сервира и Путиновата логика да страхува света с войната която запали. Колко големи ще се окажат тия очи тепърва същият този свят предстои да разбере в дългата седмица на късия Путин, която продължава като да е безкрайна. Само че докато разберем – за добро ли, за зло ли - не е зле все пак да си погледнем и нашенските къси, ниски топки, дето ги разиграват нашенските нис(З)ки държавници. Дето заприличаха на Педя човек – лакът брада, ама в лошия вариант на това иначе добродушно човече, дето разказваше приказки за лека нощ. И те са педя човеци, ала брадите им от простотии – държавнически простотии, са по-дълги и от лакът. И ката ден се нижеха и ще продължават в неизнизалата се дълга путинова седмица.

Нижат ли се нижат, а то всъщност за да потвърдят изначалното. Още в първия ден на неговата си война на Путин срещу Украйна, и се почна с нашенските им държавнически простотии. То държавничество с простотии никак не е съвместимо, но у нас все отлично се намества. Така и сега в това световно напечено време, дето уж трябвало много държавничество и никакви простотии. Ама не!

Та още в първия ден държавниците ни успокоиха, че „няма непосредствена опасност“ за България от нахлуването на Путин в Украйна. Но от нашенските им дела на нашенските държавници на човек моментално му идва на ум един наистина голям страх. И да няма „непосредствена опасност“, има огромна ПОСРЕДСТВЕНА опасност. В най-страшния смисъл на тази дума, когато става дума за държавни дела, от които зависят всички в тая нашенската държава. Посредствен – някой, който няма не само ценни, но няма и някакви все пак по-качествени качества. Което означава че е не просто обикновен, но и слаб, бездарен, негоден, неспособен, несъвършен, незначителен, второстепенен, лош, лошокачествен, второкачествен, банален, ограничен и още други подобни. И на всичкото това да е подчинено държавническото ни мислене в тая иначе „незаплашена непосредствено“ наша държава. Че каква по-директна заплаха от посредствеността, която взима поголовно и пряко касаещите ни непосредствени решения.

Ето ги примерите за посредствеността на най-високо ниво през изминалата, но така и несвършила страшна седмица.

Ярко блесна баш военният министър – той и бивш премиер Стефан Янев. Създателят на повече от ярко напрежение и в управляващата коалиция, и в цялата ни държава, според който това срещу Украйна не е война, а „специална операция“. Който вместо оставка метна на четвъртия ден от „изявата си“ – ей сега, в неделя към полунощ, своя „спецоперация“ за неподаване на оставка. Като точно той, военният (ни) министър плаши страната ни (си) със страшни последствия, ако бъде сменен.

Не отстъпва по „държавничество“ и т.нар. министърка на икономиката Корнелия Нинова – тя и лидер на БСП. Първо партията й гласува против санкции срещу Русия в общата декларация на държавата ни чрез най-висшата й институция – парламента. После министърката се изцепи след партийно заседание, че българското правителство не е взимало решение „за износ на оръжие за Украйна“. Като в същото време шефът й в изпълнителната власт, премиерът Кирил Петков, дава официално изявление, в което заявява, че българското правителство е приело решение да изпрати хуманитарна и военно-логистична помощ. А под такава сеима предвид именно средства за самоотбрана.

Ярко се представи и родната полиция в тия дни на война ли, на спецакция ли. Заради което й представ(ление)яне масово из социалните мрежи беше понижена на милиция. Та да кажем „силите на реда“ арестуваха непълнолетния „престъпници“ на прословутия „паметник на Съветската армия“, които написали с маркери по камъните му „Свобода за Украйна“. Закарали ги в районното без възможност за обаждане даже и до родителите си, камо ли за връзка с адвокат. За това все така няма позиция на министъра на вътрешните работи Бойко Рашков.

Само от тези три ярки примера и ето я посредствеността чрез непосредствено съсипване на каквито и да са опити на всякаквата власт в държавата да се защити България в ситуацията на бушуваща война съвсем близо до българските граници, не просто в Европа. А не да се защитава „стратегическата операция“ на Съветския съюз под формата на призрака му Путин. Да, на СССР, не на Русия, понеже някак се оказва, че руснаците чак пък на толкова стратегически сълзи не вярват. Понеже разбират от война.