Седмицата: ПП – Продължаваме (с) Пантерата
„Предсрочни избори и как да ги намерим“, по-точно по къв начин пак да ги натресем поне по два пъти годишно, та да ни е широко около врата и още по-широко на джоба. Това със сигурност е политическият тесен хоризонт (колкото дворен много селски кенеф) на голяма част от нашенската политпартийност. Повече от сигурно на цял един президент, на когото му се свършва партийната мандатност, пък просто с партия (негова си) не е така благосъстоятелно като с цял „Дондуков 2“ и зад гърба и под други части от тялото. Доста сигурно и на т.нар. парламентарна опозиция. По-точно две опозиции: едната уж европейска, другата уж не, щото пътят й за Европа минава през Москва за по-пряко баш на джоба й.
Целият тоя филм е нещо като фентъзито „Фантастични животни и къде да ги намерим“, но фантастиката е заменена с фантасмагория. Което дори и според официалния тълковен речник на българския език означава „причудливо фантастично видение“, като разговорно-пренебрежително се уточнява, че е „измислица, приумица, небивалица“. Приликата все пак с фентъзито е примерно с един от фантастичните герои – Душко. Създание, което търси лъскави и скъпи вещи толкова пристрастено, колкото да кажем нашенският Душко Добродушков печена тиква. Който пък Елин-Пелинов герой мяза на родоначалник на огромната част от съвременната ни политпартийност, дето се правят, че не са „тиквеници“, но с действията и бездействията си са все от таз „растителна“ порода в смисъла на жаргона: тиквеник - глупак, говориш му едно, той прави друго, подвластен на все глупавите си грешки, еле пък когато е на власт.
Всъщност в момента сме в друга съвсем реална фантазия. Направо е като на филм, ама е истина „лентата“ „Фантастична пантера и къде точно да я намерим“, докато си се шматка свободно из Шуменското плато, а на шуменци само дето „карантина“ не са им наложили до залавянето на беглеца, незнайно откъде.
Е това вече е съвсем в политпартийния ни унисон. Първо уж щяха да изловят черната пантера на водопой. Понеже „водоизточниците, от които може да отиде да пие, са само два и животното може да се открие, когато ожаднее“. Ама – не! Оказаха се много изворите, точно като при жадната ни политпартийност: и по 8-9 партии са в парламента, и всяка си намира откъде да лочи. Сега хайката за пантера се съсредоточава в друга посока: „Не можем да разчитаме на жаждата, но ще разчитаме на глада. Отиде ли при поставените примамки, имаме готовност да го упоим“.
Ха дано, ама надали! То и за политпартийците все се надаме белким да се наядат и да се кротнат. Но не влизат в тоя капан ни гладни, ни сити, даже и преяли до спукване. Няма и как, понеже капаните под формата на законотворчество, те си ги измислят според техните усти: колкото по-голяма паст, толкова по-фалшименто капан. Пък и упояване не им действа. В тяхна собствена пълна упойка на безнаказаност са си. И дори случайно съвсем за малко да излязат от нея и да получат в случая т.нар. синдром на повръщане, само още повече огладняват от драйфането.
Всъщност това с избягалата на свобода черна пантера, дето е основна новина на изминалата седмица под името Операция „Черна котка“, едва ли ще приключи скоро. Че кой, дори и насилствено приспан, си напуска завладяното парламентарно високо плато, пардон – само Шуменското плато (засега).
Но пък тоя „Енимъл Планет“ съвсем на живо може да послужи за друга документалистика. През същата тази изминала пантерена седмица се оказа, че се завихря скандал в една партийна централа – подобно като след як запой в някогашната просто кръчма (сега цял комплекс) „Църна маца“ на софийското околовръстно. Явно препилите и преяли от „продължаване на промяната“ политпартийци на ПП сам-самички са на път да се разбягат като пантера по Шуменско (и не само) плато.
Тресе ги скандал за пари, естествено – ръководни кадри, при това на изборни позиции, хвърлят оставки от партията, недоволни от ръководството. Кметовете на столичните квартали „Младост“ и „Люлин“ са първите черни пантери, пардон – овце. Обявявайки, че напускат „Продължаваме промяната“ „заради системен натиск от ръководството на партията за манипулиране на обществени поръчки, проценти и пренасочване на средства към партийната каса“. И остават да кметуват като независими.
То и черната пантера край Шумен иска да е независима, ама от дни я дебнат да я приспят. Дали партия ПП ще успее да си приспи вересиите или и други (не)зависими ще хванат гората, ще се види. Но пък докато се чака краят и на двете (не)научни фантастики, ПП може от „Продължаваме Промяната“ да се нарича съвсем актуално „Продължаваме (с) Пантерата“.
И без това лидерът Кирил Петков напоследък е загладил косъм под формата на нова лъскавочерна прическа. Твърди се даже, че си е присадил коса – що пък да не е от черна пантера. Е, може и от руса, ама защо да рискува да е ачик-ачик блондинка.
