Седмицата: Страшни смешки, смешни страшки с Мангърови опашки

А извън поезията става страшно, когато инфекционистът – борец „за“ коронавируса, стане депутат, а защо не и президент

Коментар
15:23 - 05 Февруари 2021
9465
Седмицата: Страшни смешки, смешни страшки с Мангърови опашки

Aко някой не е чел брилянтния детски роман в стихове на Недялко Йорданов „Страшни смешки, смешни страшки“, тия дни са много подходящи. Да се запознае със заека Стоянчо, вълка бай Коста, глиганите Хули, Ганчо и Хулиганчо. На фона на изключително глиганската новина, че докторът Атанас Мангъров, борецът „за“ коронавируса, ще става политик – като начало депутат. От което неизбежно - дори и да не си заек, нито вълк, ти става страшно смешно, после смешно страшно, а накрая извън поезията на приказката ти остават само страшни страшки.

Мнооого страшно наистина изглежда, когато си помислиш, че в случая „страшни смешки, смешни страшки“ може да се римува с „Мангърови опашки“. Като се намеси и оня общонароден израз, че крушката си има опашка - в смисъла, че като се заговори за нещо, като се появи нещо в пространството, за това съществува причина, налице е повод, дори и основание.

Е, падна крушата Мангъров под дървото си – я презряла, я гнила. Заговори се, а вече е и налице, че инфекционистът, който на практика отрича инфекцията коронавирус, на практика ще ни докаже и как у нас се става политик. Не че не знаем, но сега демонстрацията е скоростна – като нова вълна в бурния световен океан на ковида. За доктора Мангъров е и мътен очевидно, като в следващата народна мъдрост за ловенето на риба в мътни води.

Демонстрацията се разви направо по спешност. Мангъровите политпартийни опашки ни заляха като смешка, която на фона на коронавирусните му „безпартийни“ изяви избуя именно в страшна страшка. А политическият Трансформърс дори не се нуждае от кой знае какви визуални ефекти като в едноименния екшън. Достатъчна е поредицата от опашатите изяви на Мангъров.

Всичко – вече видимо, че иде инфектирана политическа кариера - започна с круша и опашката й в началото на януари. Инфекционистът доц. Атанас Мангъров няма планове да влиза в политиката и няма да е част от листата на АБВ на предстоящите парламентарни избори. Това обяви лично той след публикации, че ще бъде кандидат за депутат в листите на АБВ – партийната рожба на президента Георги Първанов, но вече под ръководството на Румен Петков. То още от лятото миналата година се изтърколиха по-дребни крушки в тази посока, когато Мангъров се включи в обиколките на тази партия заедно с лидера й Петков. Но след януарските празници нароченият за кандидат-политик отрече, тъкмо както повеляват политическите игри: „Никой досега не ми е правил такива предложения. Това не ми е цел в живота. Не съм част от която и да е политическа партия”.

Само двайсетина дни по-късно, към края на януари, Атанас Мангъров като шеф на ковид клиниката в Инфекциозна болница си показа друга опашка. Обяви, че тази негова клиника, където се лекуват болните от COVID, заема два етажа от тази столична болница, разполага с 90 легла, от които в момента били заети 7. „Така да се каже, бизнесът замира“, заяви, даже предупреди доцентът. И съвсем очевадно отпраши към вече другия си бизнес.

Защото точно по това време настана голямото падане на големите опашати круши. Първата я обрули лично партийният бос на АБВ Румен Петков, като обяви, че доц. Атанас Мангъров е номиниран за кандидат-депутат. Номинантът веднага замете с опашка: „Чухме се с Румен Петков и приех“. И продължи вече официално „замрелия си бизнес“ с познатото партийнополитическо изкуствено дишане. Новият политик, във вид на кандидат за депутат, изкара клишираната интубация от вида, че идеята му била с включването в политиката „да се промени нещо“. Като вкара и роднините си в новите, вече политически мераци за придобиване на прочутия му „стаден имунитет“. Много му се карали от семейството, защото смятали, че политиката е мръсна работа. А баща му щял да се обърне в гроба, като разбере, че синът му е в лява партия.

И последва страшно страшна Мангърова опашка. Като да е роден за политик, но излязъл на светло в коронавирусното политически мътно време! Щял да преживее тези несъответствия с род и семейство, защото „само идиотът не си променя мението“. А мотивацията да си го промени идвала от настоящата здравна обстановка. Но пък все още не се възприемал като политическо лице и нямало да става член на партията.

Но пък заговори безпартийният кандидат-депутат Мангъров съвсем партийно яхнал коронавируса: „В момента разграничението не е толкова между леви и десни, аз никога не съм бил ляв. Разграничението е между тези, които са за COVID, за мерките и всичките щуротии, които са обхванали целия свят, и тези, които са против COVID, и против мерките. Там е разграничението между силите в момента. Най-десните на хартия се водят про тези мерки, а тези, които се водят също на хартия леви, са против тези мерки. Там трябва в момента да се търси разграничението в обществото и евентуално да се стигне до някакво организиране, защото цялата тази история не може да продължава по този начин“.

И така дойде февруари. В тази първата му седмица, най-актуалните мангъровщини се оказаха вече на президентско ниво, след като два мандата президентът и родоначалник на АБВ Георги Първанов обяви, че е против Атанас Мангъров да е в депутатските листи. И не просто се оказа експрезидентът антимангъровист, а дори е мутафчиевист и кантарджиевист.

„Аз одобрявам действията на щаба, начело с ген. Мутафчийски и с проф. Кантарджиев, особено на фона на състоянието на тази битка в Европа и по света. Спорил съм задочно с доц. Мангъров, което предполага, че не приемам действията и поведението на доц. Мангъров, които внасят допълнително объркване у хората. В АБВ знаят моята позиция, но те ще решат какво е добро за тях“, заяви Георги Първанов.

И АБВ на Румен Петков реши, че Атанас Мангъров е „доброто“ в листите, независимо от неодобрението на Първанов. Което пък някак си извиси новия политик-инфекционист – защо не и на президентска вълна, след като най-дълго президентствалият у нас му влезе в политически инфектираната битка. Например, защо Атанас Мангъров да не е в „листата“ и на следващите редовни избори тази година – президентските, като Румен Петков му е вице, хванал се за опашката му.

Още повече, че докторът започна да расте партийно-политически далеч преди тези президентски избори, за разлика от Румен Радев, който преди предишния вот за държавен глава първо се барна като „независим“, после вече като президент взе да мутира и да става партиец, та като един коронавирус да стане конкурентен на враговете си – на властта в държавата, в която е пръв държавник.

Защо именно Атанас Мангъров да не пребори точно Румен Радев. И действащият президент се лута из съществуването или не на коронавируса. Но пък евентуалният му опонент вече взе да се самоимунизира и в тази, в президентската посока. Зае се и с международното положение, както повелява конституцията за президента – освен че символизира единството на нацията, представлява и държавата в международните отношения. Готова е, явно, „напълно адекватна“, международната програма на Атанас Мангъров под надслова, който тия дни вече и обяви: „Целият свят се е побъркал и реагира по крайно неадекватен начин“.