Тъпата истерия срещу Майкъл Джексън

Коментар
17:28 - 14 Март 2019
1355
Тъпата истерия срещу Майкъл Джексън

Целият свят е в неистов ужас от последните разкрития за педофилските изстъпления на Майкъл Джексън – един наистина велик певец, особено поставен в осемдесетарския контекст. И разбира се, не закъсняха дежурните либерални призиви да се забрани творчеството му!

През 30-те години Пабло Пикасо казал за колегата си Салвадор Дали: „Всяка сутрин, когато се събудя, трябва да се примирявам с мисълта, че най-великият художник на моето време и онова гнусно, мустакато джудже всъщност са един и същи човек.”

Да си гений и отрепка съвсем не са взаимоизключващи се категории. Майкъл Джексън е само последното голямо име сред цяла кохорта велики исторически личности, които за съжаление ще запомним колкото с постиженията им, толкова и със сексуалните отклонения.

Също като Джако, бащата на модерната логика Аристотел обичал да си ляга с малки момченца. Хрониките разкриват истината за похожденията му с 8-9-годишни хлапета, давани му доброволно от майките, че да попият ум и знание от великия мислител! Моцарт обожавал да му лижат ануса, че чак написал и парче по темата, Фройд искал да оноди майка си, Махатма Ганди карал внучката си да му танцува чиста гола, а гениалният изобретател и политик Бенджамин Франклин от тийнейджър, до края на живота си бил интимен само със жени над 70 години. Провисналата кожа го възбуждала почти колкото първата поправка на американската конституция. Фердинанд бил бисексуален и е известен случая, в който Стамболов го хванал в банята насред „влакче” с двама турски манафи. Иван Вазов пък бил известен с похожденията си сред младите булки, даже има основателни съмнения, че е издъхнал върху чужда девойка, което преди век си е било равносилно на скандал в следосвобожденска България.

Всичко това може да е доста противно, но в крайна сметка педерастията, содомията и подобните им девиантности са до време. Когато те опее попът, спираш да си извратен. Но не и да си гений.

Като баща, нямам никакво намерение да оправдавам долния сбърканяк Майкъл Джексън – за мен педофилията е углавно престъпление, което заслужава смъртно наказание. Това е посегателство не само върху гладкото детско дупенце, а и необратимо покваряване на една невинна душа, за което няма смекчаващи вината обстоятелства. Но Джако – ексцентричен, уродлив, извратен, вече го няма. Изкуството му обаче ще остане с нас завинаги. Да се свалят от ротация песните му и да се цензурират клиповете е исторически ревизионизъм, поредният пример за фашизоидната същност на новите либерали.

Да си го изкарваме на музиката заради това, че авторът й е сбъркан, граничи с психическо отклонение. Все едно като си купуваш обувки, или тоалетна хартия, или лек автомобил, да разследваш генеалогията на онзи, който ги е направил. И ако не е чист като сълза в морално отношение, да не ги носиш/караш/слагаш на задника си. Важна е приказката, а не разказвачът. Особено когато вече над него има два метра пръст. След като е избегнал правосъдието тук, да го съдят оттатък.

Ние пък спокойно можем да си слушаме „Бед”, „Трилър” и „Били Джийн”, без да чувстваме вина, че ги е създал един отвратителен педофил. Изкуството е на друга сметка и се подчинява на различни закони. А избеленото, безносо чучело... майната му!