В Габрово никога не е имало цигани
Местният патриотизъм и чувството за принадлежност е нещо съвсем реално и днес
БОРИС СТАНИМИРОВ
Струва ми се, че познавам Габрово. Далеч не толкова заради политиката, а заради дългогодишните изследвания на генеалогията на габровските родове и историята на селището.
Габрово има някои особености, които си заслужава да се отбележат. Една от тях е, че винаги е бил 100% етнически чисто български град. Жителите на Габрово са имали ангажимент по охрана на старопланинските проходи и срещу това са получавали от всяка следваща власт определени привилегии на самоуправление. Така е било при византийското владичество, през Второто българско царство, така е било и през целия период на Османското завоевание чак до Танзимата.
Габровци са дервентджии със султански ферман. В града никога не са пребивавали турци извън управителя и няколко заптиета. Не са имали право да се заселват, нито да нощуват, а иноверна жена не е можела да ражда в града. Последният скандал, в който габровските жени принуждават бременната съпруга на бея да напусне града и да роди в турско село в Севлиевско е от 1868 г. Габровци не са били под робство, виждали са турци при търговските си пътища и хаджилък и са имали шишане във всяка къща. На 12 г. са подарявали на момчетата си "ергенска кама".
Не са люти хора, не са агресивни, кибритлии като македонците например. Спокойни и уравновесени, разумни и прагматични. Балканджии - средни на ръст, сухи. Камата се е ползвала за дялкане на клечки, освен в краен случай, ако се наложи друго. Но пък ако се наложи... Последните две от десетте опълченски дружини се сформират от габровци на място.
Габровското общество вероятно до края на XVII век не прилича на балканските мултикултурни общества. То е кланово, много по-близко като устройство до клановите структури в Черна Гора и Албания. Живеят на "колиби" - които са махали, обитавани от един род, чието име или прякор и днес носят повечето от селата в общината. Родовете се редуват да пазят определени стражеви кули в прохода. Въоръжени, инициативни, самостоятелни, разчитащи на себе си и на родовата задруга.
По-късно, с развитието на занаятите и производството габровци се доказват като най-отворените към света и жадни за новото хора. Затова преуспяват в "Българския Манчестер" Учат и търгуват в чужбина, пътуват, трупат знания, правят училище. Но и тогава си остават едно консервативно общество, с много силни родови връзки. Габровци в чужбина изтеглят свои роднини, помагат им, назначават други габровци, сдружават се с габровци. Сред фабрикантите почти няма акционери и инвеститори от други градове и дори тогава са в родствена връзка с габровските си съдружници.
В Габрово никога не се заселват и не успяват да пуснат корен хора от друг етнос. Единици и то през бракове. Няма евреи, арменци, гърци, власи, никога не е имало цигани, освен една полулегендарна жена с децата си, които си остават екзотика - изключението, което подчертава правилото. Чак след ПСВ се появяват малцина хора от различен етнос, няколко белогвардейци и няколко други, сродени през брак.
Местният патриотизъм и чувството за принадлежност е нещо съвсем реално и днес.
Габровци винаги са били чисто православни. Никаква друга деноминация и религия не пуска корени в града. Парадоксално е, че униатският архиепископ Йосиф Соколски е габровец от Габрово, както и няколко от водещите унияти от цариградския политически кръг. Но дори те никога не успяват да намерят един габровец, който да прегърне унията на габровска земя.
Обичам кръвта си!
Текстът е публикуван във Фейсбук профила на автора. Заглавията са на Lupa.bg
