8 години без Кристиан Таков: Път не се дава на добрите. В България път се дава на удобните
Когато на отговорни постове се поставят некадърници, те много бързо се превръщат в негодници, казваше юристът
На 11 юли се навършват 8 години от смъртта на известния юрист, университетски преподавател и общественик доц. Кристиан Таков. Той беше доцент по гражданско, семейно и търговско право в Юридическия факултет на Софийския университет и в Юридическия факултет на Великотърновския университет. Тежка болест отне живота му едва на 52 години в разцвета на силите му.
Lupa.bg припомня някои от най-емблематичните изказвания на Кристиан Таков пред студентите и пред медиите:
"Времето е особено. Полуграмотните са на почит. Безчестните са богати. Честните – нечути. Пред Храма дъни чалга, а Св. Синод не е разбрал. Тъкмо повод да кажете като милиони преди вас – „Искам да съм честен, но ми пречат“. Рядко ще сте пред съдбовни избори. Развратът иде от малките компромиси и от ежедневността на злото. Ще маскирате страха си като разумност, алчността си – като предвидливост, а безчестието си – с изкусна аргументация. Но тогава не пледирайте за невинност – разсъдъкът може и да ви заблуди; сърцето ви обаче знае. Ако изберете светлата страна, ще ви е трудно, вероятно бедно, може би самотно и – със сигурност – несправедливо. Награда не се предвижда. И въпреки това този избор неизменно го прави голяма част от вас. Така че, бъдете спокойни – изборът е ваш. И не търсете оправдания. Защото изборът е ваш."
***
"Бъдете будители, но не будете никого силом. И не размахвайте юмрук, а протегнете ръка. Иначе ще заприличате на тях. И те ще победят завинаги..."
***
“Моралът е поставен на нечовешки изпитания в България. Път не се дава на добрите. В България път се дава на удобните.”
***
"Когато на отговорни постове се поставят НЕКАДЪРНИЦИ, те много бързо се превръщат в НЕГОДНИЦИ."
***
"Който се захване да оправя световното зло, често забравя за сърцето на тоя до него. И вземе, та го прегази, защото погледът му е впит някъде „нагоре“. А много тежък е грехът към сърцето на ближния. Как обаче да не нараниш, ако не можеш да отвърнеш? Гледал съм да не наранявам. Мен са ме наранявали често. Коренът, като расте и си проправя път, наранява ли майката Земя? Това по повод думи на Н. Казандзакис от „Алексис Зорбас“: „Алексис – рече ми той,- ще ти доверя нещо; малък си още и няма да го разбереш; ще го разбереш, когато пораснеш. Слушай, чедо мое: Господ не могат го побра седемте ката на небето и седемте ката на земята; ала го побира сърцето на човека. И затова внимавай, Алексис, жив да си, внимавай да не нараниш никога сърцето на човека!“
***
"Показвайте на отвратителните, че са нетърпими, те няма да се засрамят, бъдете сигурни, но ако им отнемате комфорта, това ще ги направи поне по-предпазливи. Ежедневното борене на злото изглежда уморително само ако не се свикне с мисълта, че то е било открай време и ще е завинаги. Злото може да бъде спирано само с ежедневни, непрестанни, изнурителни и неблагодарни усилия. Опасни и неблагодатни усилия.
Защото ако прекалено много започнете да спирате злото, то в акт на самозащита ще отвърне с някаква мярка. И още нещо, че вероятно поради вашата невероятна младежка енергия, но и поради сравнително скромния ви жизнен опит вие си мислите, че злото може да бъде спряно. Колеги, то не може нито да бъде спряно, нито изличено. Злото е нещо, което дава страхотни облаги, затова вие не можете да го изкорените, може да го ограничавате непрекъснато... Лошото е, че за неговото ограничаване са необходими непрестанни, ежедневни усилия".
