За рогата на Мира Радева и кухите глави на Кънчовците

Нямаше да се занимавам с рогоносничеството на уважаваната от мен социоложка Мира Радева, но щом тя може да му посвети 60 реда и купчина снимки в социалните мрежи, очевидно темата е за обществено обсъждане. Съчувствам й, че се чувства прелъстена и изоставена и в същото време като съм гледал мъжленцете й във ВИП Брадър, мисля, че само се е отървала от един много селски ръб. Но всеки сам си търси щастието и го намира на неочаквани места.

Повече ме притеснява друго – как така човек, който от 30 и кусур години предвижда социалните процеси и движението на политическите пластове, не може да прозре елементарни междуличностни процеси. Като си вземеш младо тигърче за тъпкач и той е смотаняк на 30, а ти – опитна и можеща мацка на 47, всичко е ок. Когато обаче той влезе в средната възраст, а ти вече си бабиер, наближаващ 70-те, ще му се прииска нещо младичко. Това го гарантирам без да имам нито една диплома в обществените науки.

Та се замислих, що за хора са българските социолози, които обичам да наричам с нарицателното „Кънчовците“ по името на един дърт бивш техен колега, настоящ мултимилионер и голф-предприемач. А може и Андрешковците – по неговия вечен солташак с поклащаща се гигантска глава и сбърчено чело, който сред облаци цигарен дим вещае разпада на Европа и напуска телевизионни студия, когато някой си позволи неуважителен тон по адрес на противния бабугер Елеонора Митрофанова.

Много интересна прослойка паразити върху обществено-политическата система си отгледахме в лицето на този тип синчета на зрелия социализъм. Хем интелектуалци, хем бизнесмени, хем изпечени лобисти, хем с интереси в медиите, туризма, спорта, науката, межцдународните отношения – абе да ги таковаш у ренесансовите личности. С възхита и завист, разбира се.

Въпросните Кънчовци изплуваха в мъглата на прехода от ямата с кадри на разпадащата се живковистка псевдонаука – по-точно от бараките на Института за изследване на младежта, където са израснали под крилото на покойния псевдодисидент професор Петър-Емил Митев. Само по именцето с дефис може да видите, че не става въпрос за обикновен простосмъртен, а за стожер на каскетната интелектуалщина.

Начело с Андрешко и другарчето му, от същото котило са всички втръснали ни в годините имена - Кольо Колев, Васил Тончев, Мира Радева, Светослав Славов, Боряна Димитрова, та чак до канселираният расисто-комунист и антисемит Михаил Мирчев. Абе такава компания, че ум да ти зайде.

И започнаха да се въдят едно след друго – „Галъп“, „Сова“, „Медиана“, „Факт“, „Агора“, „Делфис“ – не си ги спомням всичките. Помня обаче, че неизменно стартираха бизнеса си със средства на червените куфарни баровци като Вальо Моллов и Краси Стойчев. Постепенно посткомунистическият им генезис се забрави, замаза, разми от времето и резките обществени завои. Костов, Царя, Станишев, Бойко – кой ще ти следи генетиката на социолозите.

А те ставаха все по-хитри и могъщи, пуснаха пипала в рекламния бизнес, натискаха за обществени поръчки – социологически невидим октопод, купен с няколко графики и телевизионна активизация по изборно време. И така – повече от 30 години. Докато се сетим, че вече са твърде дърти и ни се иска да таковаме нещо по-младо и свежо. Мъжът на Мира го направи, а ние?