Забравеният у нас роман на Греъм Грийн "Кеят на злото" в ново издание
„Кеят на злото“, класическият роман на Греъм Грийн от 1938 г. за вечната битка между доброто и злото, продължава да пленява и днес читатели по цял свят. В своя над осемдесетгодишен живот едно от най-успешните заглавия на Грийн е било адаптирано три пъти за театър (1942, 1943 и 2018 г.), веднъж като мюзикъл през 2004-та и два пъти за голям екран през 1947-а и 2010-а – показателно за актуалността на посланията и сюжета. Сега издателство „Кръг“ публикува романа отново на български език 25 години след единственото му излизане у нас. Преводът отново е на Владимир Германов, а корицата на Дамян Дамянов.
Трилърът ни въвежда в подземния свят през 30-те години в Брайтън, Англия. Бавно и брутално разбулва чистия образ на злото, въплътен в антигероя Пинки, тийнейджър социопат и прохождащ мафиот. Седемнайсетгодишният бос на мафията е безпощаден към жертвите си, едновременно обсебен и отвратен от човешките взаимоотношения и секса. Стряскащо достоверен и свиреп образ на Пинки изгражда британската кинолегенда Ричард Атънбъро в първия филм от 1947-а. Именно този антигерой, символ на разбунтувалия се юноша, дава сила на романа, която резонира до днес. Той предвещава възхода на култа към младостта през втората част на XX в.
Уилям Голдинг (авторът на „Повелителят на мухите“) нарича Грийн „върховен летописец на човешкото съзнание и тревожност от ХХ в.“. Спряган за Нобелова награда за литература през 1966-а и 1967-а Грийн създава 25 романа за 67-те години, в които твори. Печели одобрението на критиците още с първата си прозаическа творба „Човекът отвътре", която излиза, когато е само на 25. В своите книги английският писател засяга морални и политически проблеми от съвременния свят, често през католическа перспектива. Той приема религията на Ватикана, когато е на 22, заради бъдещата си съпруга Вивиън.
Религиозната тематика е толкова изявена в книгите му, че е определян повече като католически писател, отколкото като католик, който е станал писател. За самият себе си казва, че е „католически агностик“. Все пак много от заглавията му се определяни като златен стандарт в католическия роман. „Кеят на злото“ е първият от тази линия, който донася и голям търговски успех на своя автор
