Защо "неблагодарните евреи" не искаме МОЧА?

ЛЕА КОЕН*

Категорично съм за премахването на МОЧА и сега ще обясня защо.

Членове на еврейската общност са систематично нападани и обиждани, че са неблагодарни и не заслужават спасението си от фашизма, със следните аргументи :

-от национал консерватори, включително президента, че не признават (несъществуващата) роля на царя и пронацисткото правителство за това събитие;

-от проруски, прокомунистически кръгове , че не са благодарни на Червената армия.

Тъй като в момента горещият, актуален дебат е премахването на Паметника със шмайзера в центъра на София и някакви червени активисти организират публичен цирк с палатков лагер , като свидетел на други подобни знакови събития искам да освежа колективната памет :

-свидетел съм как след смъртта на Сталин огромната негова статуя на входа на Борисовата година (тогава Парк на свободата) бе свалена с решение на Политбюро. Това стана след като бяха обявени за обществото престъпленията на сталинизма. И въпреки че самият Сталин бе честван като победителЯТ на нацизма. Как реагираха евреите, знаете ли? Малко преди смъртта си Сталин и сталинистите организираха мащабни чистки на евреи- известен е процесът срещу лекарите-евреи с обвинение, че са искали да убият Сталин , последван от мащабна акция и арести на стотици и може би хиляди евреи, арестувани и изпратени в Сибир. Тези репресии не отминаха и България. Малкото останали евреи, много от тях антифашисти и дори бивши партизани, изпаднаха в немилост, бяха уволнявани, притеснявани, “наказвани “. От техните среди се роди и първото дисидентство в средите на БКП.

-сегашният палатков лагер в подножието на МОЧА е жалка имитация на палатковия лагер от лятото на 1990 г. , когато искахме и ПОСТИГНАХМЕ премахването на огромната петолъчка от сградата на Партийния дом, символ на съветската диктатура. Мнозина са все още свидетелите на огромната поддръжка за този протест и помнят хеликоптерите, които отнесоха в миналото Петолъчката сред бурната радост на софиянци .

И аз бях там!!! Като депутат от СДС, който начело с президента Желев формулира това Искане.

А сега нека обясня защо чувствата на благодарност на еврейската общност към ЧА като неин спасител са умерени. Вярно е, че войници на ЧА влизат в Аушвиц, където заварват няколко хиляди изоставени от германците лагерници ( другите са изведени оттам в прочутия “марш на смъртта”). По същото време американски войници освобождават Бухенвалд и много други лагери. Това става по споразумение между съюзниците в анти Хитлеровата коалиция, където всяка армия има свой “освободителен » периметър.

Именно по силата на това споразумение ЧА влиза на 9 септември в България . Ако съюзниците се бяха разбрали другояче, Дунава шяха да преминат американци или англичани . Но те нямаше да си вдигнат паметници , защото след като освободиха Франция , Италия, Гърция, Белгия и Холандия, американците и британците си отидоха у дома . Докато съветските войски останаха и това вече не беше “ освобождение”, а окупация.

Тя продължи дълго с всички последици. Една от тях е този паметник. Който , макар и от български скулптори, е отлят и произведен в съветски Харков. Като груб отпечатък от ботуш. Затова той няма място в София . И не го сравнявайте с някои паметници в Западна Европа. Или с булевард “ Сталинград” в Париж. Те са местни инициативи към един от съюзниците в битката срещу нацизма.

От тази коалиция СССР можеше да излезе като нормална, обновена държава. За съжаление това не се случи . Тя остана мрачна диктатура, която днес отново сее терор и смърт.

Такава диктатура няма право да бъде чествана с паметник като МОЧА.
Затова твърдо и решително, без всякакво съмнение и аз като повечето демократи настоявам за неговото премахване.

Като българка и като еврейка. Която много добре знае на кого дължи своето

Спасение.

*Авторката е български писател от еврейски произход, дипломат и политик. Депутат в VII велико народно събрание от квотата на Съюза на демократичните сили, посланик в Белгия, Люксембург и ЕС, НАТО и ЗЕС, Швейцария и Лихтенщайн. Коментарът е от личния й профил във фейсбук.