Златният век на българската опера събран между две корици
Проф. Боянка Арнаудова разказва историите на 20 велики певци, чийто път започва на сцената в София
Чий е гласът-ураган? Как щеше да звучи Мойсей на Микеланджело, ако имаше глас? Коя е любимката на Караян? А ненадминатият Папагено? Дори никога да не сте си задавали тези въпроси, книгата „Златният век на българската опера“ на изтъкнатата музиковедка проф. Боянка Арнаудова ще ви даде отговорите. Луксозният том от 608 страници, излязъл тези дни с логото на „Лист“, е без аналог. Корицата е дело на Милена Вълнарова.
С него издателството продължава линията си да представя големите постижения на българските творци, започната преди година с мащабната „История на българското изобразително изкуство“ от Кирил Кръстев.
„Златният век на българската опера“, чиято премиера е на 2 юни от 18.00 часа в книжен център „Гринуич“, е история на успеха. Боянка Арнаудова разказва за прочути артисти от Софийската опера – българи, които в аскетичното тоталитарно време пеят с огромен и траен успех в „Ла Скала“ в Милано, Виенската и Метрополитън опера, в „Ковънт гардън“, Берлинската и Парижката опера.
Сред описаните колосални фигури са Гена Димитрова, Райна Кабаиванска, Христина Ангелакова, Александрина Милчева, Анна Томова-Синтова, Стефка Евстатиева, Николай Гяуров, Никола Гюзелев, Никола Николов, Мати Пинкас, Любомир Бодуров, Асен Селимски, Стоян Попов, Павел Герджиков.
„Обективно и професионално, искрено, емоционално и колоритно, тя прави портрети на 20 от най-даровитите певци на театъра, вградили имената си в летописа на националната и европейска култура, отбелязва редакторът на изданието Диляна Димитрова – създател и двигател на медията за култура „Площад Славейков“.
Повече от двайсет години Боянка Арнаудова е драматург на Националния театър за опера и балет в София. През този период тя става свидетел на възхода и триумфа на тези забележителни фигури, има лични контакти, спомени и приятелства, които дълбоко я свързват с тях.
Изключително ценен в тези портрети на личности от апогея на българската оперна школа е разказът за неговия контекст – българската политическа система, за която оперната култура бе витрина към света. Проф. Арнаудова описва стъпките на един талантлив човек в тоталитарна България от малкия град или село към голямата оперна сцена и механизмите на успеха в онези времена. Тя разказва истории, които не трябва да си отиват заедно с хората.
