10 неща, които никога няма да правя

Не знам защо покрай тази проклета карантина заради още по-проклетия вирус аз започнах да намирам някаква вина и в себе си въпреки, че със сигурност не съм отговорен за пандемията. Но сигурно и много други като мен нямат вина. И въпреки това…

Замислих се какво ще стане когато отмине този ужас и ние въздъхнем свободно и спокойно излезем на улицата- какво ще бъде тогава, нима ще бъде същото! Нима ние ще бъдем същите! Не, разбира се, поне в близките десет години ще усещаме вина за тези, които си отидоха от безжалостната болест. Горе-долу толкова време, колкото беше нужно на гражданите на Европа след Втората световна война да забравят най-големите ужасии от войната.

Спомням си че през 1956 г. вече в София не бяха останали разрушения от войната и дори тези, преживели бомбардировките, говореха за тях като за история. Може би нещо такова ще стане и с последиците от вируса. Но, казах си аз, сигурно нещо трябва да се промени, сигурно нещо трябва да променим всички ние, ако не искаме след една-две години отново да ни нападне подобно чудовище. И ето какво реших за себе си.

1. Никога повече няма да ходя в Ухан- дори да ми предлагат безплатно най-интересните и екзотични посещения в града и близката околност.

2. Никога повече няма да си взимам билет за мач на стадиона в Бергамо- дори да ми го дават без пари/впрочем, сам по себе си Бергамо е прекрасен, уютен и невероятно привлекателен град/.

3. Никога повече няма да оставам в къщи без поне четири маски, пет литра спирт и две туби дезинфектанти.

4. Никога повече няма да ходя на разходка в парка с друг, освен с жена ми.

5. Никога повече няма да оставам без домашен любимец - ще си купя куче и ще го обуча три пъти на ден да излиза в градинката пред блока.

6. Никога повече няма да се сърдя на правителството, когато ни карат да си мием по двайсет пъти на ден ръцете, като ги втриваме внимателно една в друга и след това ги минаваме с дезинфекционен гел.

7. Никога повече няма да се сърдя на съседите, че когато се разминаваме се обръщат на другата страна.

8. Никога повече няма да се сърдя на приятелите, че като се видим след дълго отсъствие не бързат да се прегърнем и да се целунем три пъти, както подобава на братя-славяни и православни християни.

9. Никога повече няма да стискам пари, когато жена ми иска да платим за по-голям пакет телевизионни програми.

10. Никога повече /тук съм абсолютно твърд!/ няма да ям прилепи и всякакви други живи протеини, освен тези благословени от БПЦ. Ако ще това да е последното блюдо, което ми е останало в живота!

И като си записах по този ред действията, които никога няма да предприемам в живота си, усетих някакво успокоение. Защото за съжаление аз нямах никакъв план за спасение от пандемията. Както впрочем нямаха такъв план и Великите сили, и другите не толкова велики сили. Слава богу, вече поне имам план какво да правя когато ужасната болест си отиде. Което не може да се каже за всички обществени организации. Поне у нас, в Китай не знам как е, те имат стара цивилизация и сигурно все някой от императорите им е помислил и за това.

*Коментарът на известния кинооператор, режисьор и продуцент и бивш ректор на НАТФИЗ проф. Любомир Халачев е публикуван във фейсбук страницата на партия АБВ. Той е член на ръководството на формацията.