9 септември ми купи геврече. И така ми го бодна, че кръв ми потече

Някак неусетно светлото бъдеще се превърна в мрачно и кърваво минало. Свободата и равенството - в изкормени трупове, братството и електрификацията - в нагризани от свинете човешки глави, интернационализмът и безкласовото общество - в примитивно патриотарство и олигархичен контрол на селските тъпунгери. Така че не питайте какво ни е дал 9 септември, защото то е твърде много, за да бъде описано. Много ни е дал, и всичкото - отзад. Със засилка.

9 септемри - това е най-мрачната дата в историята на България. Защото при падането си под византийско, и после под османско владичество, ние просто губим държавната си независимост. Под смърдящия чепик на Червената армия обаче се лишаваме изцяло човешкия си облик и се превръщаме в говедата на Европа, в червеите на Балканите, в пичите въшки на Съветската империя.

Докато гърци и турци са ни изтръгнали обществените органи, държавния резерв и историческата памет, комуноидните копелета директно са ни абортирали душичките. А след такъв морален кюретаж здрава плът и здрава мисъл не никне. Поне в следващите 80 години.

Погледнете ги днес тези отрепки, които реват със сълзи за построените от Червенков, Югов и Живков мостове, ТЕЦ-ове, АПК-та и третокласни шосета. За кренвиршите от месо, за лимонадата в кварталната сладкарница, за телефона с дуплекс, за ключа на ластик на шията, за дочените гащи на татко и вонящия на нафталин пеньоар на мама.

Бих ги съжалявал, но на 9 септември място за жал няма, както са нямали жал уродите Лев Главинчев и Мирчо Спасов, когато са екзекутирали "В името на народа" с куршум в тила учители и журналисти, професори и счетоводители, офицери и предприемачи. За да настанят калните си ботуши и прокълната си челяд в жилищата на убитите, да плюскат от чиниите им и да спят на пухените им възглавници съня на праведници и герои на революцията.

Презирам всеки червей, който изпитва и най-нищожното зрънце носталгия към най-черната страница в българската история, ненавиждам го, пикая на правото му на мнение и свободен избор. Онзи, който симпатизира на масови убийци, грабители и изнасилвачи, е същият като тях. Дори по-опасен, защото те носят револверите си на кръста, а неговата злоба и деградация е скрита дълбоко в мижитурската му душичка.

България след 9.ІХ.1944 г. e разгромена и разорена. Три четвърти век на прогрес, материален и духовен разцвет е съсипан, израждането на нацията е заменено с абсурдното чуждопоклонничество и гъзолизането на завоевателя. Разрухата е колосална, родината никога преди не е преживявала подобно зло.

Болшевишкият преврат не само изкла 30 000 души и заточи в лагери 10 пъти по толкова. Той унищожи колективната ни идентичност, доведе до размиване на националната култура, ценности, обичаи и смилането на изначалното многообразие и колорит на народа ни в една аморфна маса без характер, забравила произход, забравила самочувствие, воля и морал. Но помнеща чушкопека и лагера в Обзор. Истинска трагедия.