Абе, къде е Радев?

Ушатият персонаж от „Шоуто на Слави“ Станислав Христосков беше толкова популярен преди около петилетка с фразата си „Абе, къде е батко“, че дори получи шанса да се изявява в собствен ситком, който, разбира се, зорлем изтрая три епизода. Ама когато Иво Сиромахов и Ивайло Вълчев ти мислят репликите, и това е бая. На мен думата ми е за един друг герой с големи слухови органи и олисяло теме, който напоследък буквално се изпари от обществения живот. Та чак ми иде да възкликна „Абе, къде е Радев?“

Сигурно се е затворил да се наслаждава на карантината с Деси – кой би го обвинил? Жената не е първа младост (или първа ръка), но е доста засукана. Пускат хеви метъл до дупка да не плашат НСО и разтърсват стените на резиденцията в „Бояна“. Хубаво е да се спазват правилата за изолация, но моментът е възможно най-неподходящият.

Ако има миг, в който апатично-провлаченият говор на президента Радев може да е от полза, то е именно в момент на национална криза. Патологичната му вдървеност и качеството пулсът му при никакви обстоятелства да не прескача 56 удара в минута могат да те докарат до епилептичен припадък при нормални обстоятелства. Но днес имаме нужда точно от подобно поведение за антитеза на истеричните медицински сестри без маски, крещящите вирусолози с психарските им теории и менопаузните астроложки с апокалиптичните им прогнози. Да, ама точно в този момент Радев реши да смени тона.

Появява се веднъж на седмица за три минути, пътем процежда някакво дребнаво заяждане с правителството и се качва в лимузината, за да се прибере при жена си. Няма и помен от ербап генерала, който на Трети март с подиграваше на вирусите и събираше съветофилска сган да вее руски знамена на Шипка.

Явно за да пориш небесата с 10 тона метал и 16 ракети под задника се изисква различна смелост, спрямо това да се изправиш пред едно невидимо бацилче. Или всъщност шубето е не от коронавируса, а от собствения ти народ, защото осъзнаваш, че няма какво да му кажеш в момент, когато лайната са се изсипали върху вентилатора.

Както добре знаем от „Принципа на Питър“ – „В една йерархия всеки се стреми да достигне своето ниво на некомпетентност.“ С други думи, една амбициозна личност може да заеме толкова висока обществена позиция, че да проличи пълната му негодност за нея. Типичен пример е този с офицера, който бива непрекъснато повишаван за успехите си на бойното поле. Накрая той е назначен на дипломатическа мисия, където има пълен неуспех – с другите дипломати той се държи така, както е свикнал да общува с адютанта и гарнизонните курви.

Е, с чисто сърце можем да кажем, че Румен Радев напълно достигна нивото си на некомпетентност в условията на извънредно положение. И се оказа, че е редови шапкар без обществения, интелектуален или екипен потенциал за адекватна реакция. Дай, Боже, всичко да се размине бързо, за да може пак да обикаля паметници и събори. В това го бива. Горе-долу.