Бившият депутат Андрей Вълчев пред Lupa.bg: Дефицитът на интелект и визия за развитие съсипа БСП

Поредните намеци, че България отново отива към предсрочни парламентарни избори идния март, дойдоха в последните дни - при това от "Дондуков" 2, където от повече от месец се водят консултации между президента и представените в 48-ото НС партии за съставянето на редовен кабинет. Засега без резултат. Престрелките през този период - от 2 октомври досега между Румен Радев и ръководството на БСП в лицето на Корнелия Нинова и нейните най-близки депутати, същевременно се ожесточиха, докато на хоризонта започват да се виждат първите плочи на новите политически блокове - и вляво, и вдясно. Кога ще спре партийното роене в страната, как да се измъкне БСП от собствените си капани, вижда ли синхрон между Радевото служебно правителство и бившите управляващи от ГЕРБ, както и дали русофилството не изиграва лоша шега на част от левицата в момент, когато Европа говори в един глас срещу войната в Украйна, Lupa.bg разговаря с Андрей Вълчев. Той бе член на Младежкото обединение на БСП, а впоследствие стана част от "Изправи се! Мутри вън" и бе депутат в 45-ото НС. Вълчев е юрист по образование, но има дълъг опит в организационната партийна работа. 

- Г-н Вълчев, резултатите от последните предсрочни парламентарни избори и последвалия развой на събитията предпоставят ли хипотеза за възникване на още нови политически субекти, които да опитат да съберат фрагментите на доста вече утвърдили се партии? Как да изглежда такъв нов проект?

-Въпросът е дали новите политически субекти възникват като отговор на настроения в обществото и да дадат политическо представителство на граждани, които са разочаровани от съществуващите партии, или като желание на обществени личности да се „обзаведат“ със собствена партия, за да покажат, че имат политическа тежест в обществото.

Страхувам се, че ако политиката продължава да се възприема като особен вид трудоустрояване, а не като състезание на идеи за благото на Родината ни, то тези, които са с амбицията да събират фрагменти, много скоро сами ще станат политически отломки.

- Механичният сбор вляво между бивши отломки от БСП може ли, в ситуация на различна лява коалиция, да тушира неразбориите и да предложи адекватен социален модел?

- Състоянието на левицата в България е абсурдно и наистина страната ни има нужда от силно, ляво обединение. Това означава, че в лявото политическо пространство трябва да се започне „на чисто“, като се обединят всички, които споделят идеята за справедлива, социална, солидарна България!

Безспорни са опитът и авторитетът на емблематични за лявото пространство лица, но ако трябва да сме болезнено честни – егото на знакови за лява България пречи за реално обединение и създава впечатление, че е по-голямо от идеята. Което е неприемливо, както за мен, така и, убеден съм, за моите другари в левицата

- Къде е границата между популизма и лявото?

- У гражданите. Популизмът е последен опит на безпомощни в идейно и организационно отношение лидери и политически формации да оцелеят. Лявото в своя генезис е грижа за хората, за обществото, то бързо изхвърля всеки, заиграващ се със страховете на хората, за да извлича политически дивиденти.

- Защо наричат Продължаваме промяната лява и защо тя откъсна повече електорат от БСП, отколкото, например, от ДСБ или друга дясна формация?

- Не споделям мнението, че ПП е лява партия, а още по-малко, че са откъснали електорат от БСП. Електоратът на БСП просто не гласува, защото не се чувства политически представен от това ръководство – както като провеждани политики, така и като спуснати от ръководството водачи на листи, без да се проведе диалог с местните структури.

Виждате, че в 8 области или в близо 1/3 от страната партията няма мандат. В още няколко области БСП няма гласове за пълен мандат и само благодарение на преразпределените гласове, има депутати в области, които съвсем доскоро бяха с 3-5 мандата за партията. На последните избори нямаше и убедителни алтернативи така, че гражданите, които споделят левите идеи, просто не гласуваха.

- Какъв е прочитът Ви върху вече дългогодишните спорове между текущото ръководство на левицата и президента?

- Президентът винаги е показвал своето уважение към българската левица, затова е трудно да се разбере упорството, с което ръководството на партията приглася на ГЕРБ, ДБ и ПП в критиките срещу него.

Няма да се учудя, ако в основата на конфликта стоят изцяло лични мотиви, което би било много жалко за това ръководство.

- Защо се получава синхрон между вижданията на служебното правителство на Румен Радев и политиките и посланията, които ГЕРБ излъчва, особено напоследък? До какво ще доведе този синхрон?

- Личното ми мнение е, че ГЕРБ отчетоха своята грешка да са в пряка конфронтация с президента и със служебните кабинети, които той назначи и се ползват с много висок рейтинг.

Затова се опитват да бъдат успоредни на провежданите от това правителство политики, което не им пречи в рамките на последните 10-ина дни да поискат оставките на половината служебен кабинет – това със сигурност не е признак за синхрон, нали?

- Склонни ли сте да се съгласите с твърденията, че Конституцията е изчерпана и България е пред естествен избор да промени държавното си управление? Какви биха били последствията от това?

- Преди всичко, бих искал да кажа, че Конституцията винаги е била повод за дебат през определен период от време – като започнете от режима на пълномощията броени месеци след приемането на Търновската конституция, та до нейното откровено суспендиране в периода 1934-1936 г., след това така наречените Димитровска и Живковска конституции, което е нормално – Конституцията от 1991 г. е основният закон в нашата страна, който регламентира основните обществени основните и определя системата на държавните органи.

След като е безспорно, че обществото ни се развива, защо е тази политическа истерия породена от желанието за дебат? В същото време, не бива да се забравя, че Конституцията е върховен закон, затова импровизации, подобни на предложенията на ГЕРБ в края на последния им мандат, наистина са повод за тревога относно възможните последици от подобно профанско отношение към правото.

- Що за разделителни линии създаде присъединяването ни към Еврозоната и Шенгенското пространство?

- За моя радост тези разделителни линии със сигурност не са ценностни – никой не оспорва нашата принадлежност към Европа и направеният цивилизационен избор за свобода и демокрация.

Относно въвеждането на еврото, аз съм убеден, че това само би направило финансовата ни система по-стабилна, а атаките срещу неговото въвеждане за мен са от глупост или заради преследване на користни цели. С всеки изминал ден става ясно, че това е поредната тема за популисти, но съм убеден, че в обществото ни има изградена силна имунна система срещу такива случайници.

Относно Шенген – това е флагрантен пример за несправедливост и двойни стандарти от нашите европейски партньори, което доказва, че и най-развитите демокрации са податливи на популизъм, когато им предстоят вътрешни избори.

Българските граждани не сме втора ръка европейски граждани, затова се надявам едно стабилно, основано на ценности, редовно правителство да защити нашите интереси.

- На какво отдавате скептицизма у левицата, силно кореспондиращ със скептицизма на ултрадесни формации като „Възраждане“?

- Левицата винаги е била в основата на прогреса. Левицата винаги е давала на обществото ни ярки личности, изявени професионалисти, интелектуалци. Ръководството на БСП продължава да настоява, че държи монопола върху левицата, а в същото време е в основата на обезличаването на партията. Безкритичното и безволево обкръжение на председателката не е възразило на нито една нейна инициатива, с която пришива партията към всякакви политически и коалиционни формати – последният пример е показателен:

лично лидерката огласи така наречената „хартиена“ коалиция с ГЕРБ и ДПС, която не просто връща хартията, а връща всички порочни практики на правене на избори - обект на нашите протести през 2020 година. Когато липсва визия и интелект, но волята е в излишък, не бива да има изненадани от крайните резултати.

- Може ли промяна в хода на войната да промени и начина, по който се съюзяват политическите сили или да доведе до още по-голямо разделение в обществото и невъзможност за дългогодишно съставяне на редовни правителства?

- Войната е огромна трагедия, която се надявам да бъде прекратена веднага. В нашето общество деленето на -фили и -фоби е от първите дни на Третата българска държава, така че едва ли това е причината за съставяне на редовно правителство.

Когато няма споделени ценности, прагматични програми, диалог с обществото, няма как да очаквате по-различен резултат, но това е проблем на съществуващите партии. В случай, че обществото види в това проблем, ще се върна към началото на нашия разговор – възниква нов политически субект и в това няма нищо страшно.

- Защо всяка нова политическа фигура и партия се проваля след най-много два мандата или в изпълнителната, или в законодателната власт?

- Според мен поради ред причини не осъзнават, че нямат политическо време, за да реализират своите предложения – това ги прави част от проблема, а не част от решението.

- Как според Вас успя президентът да събере на едно място ядра от БСП, които преди неговата поява на политическата сцена не се разбираха и воюваха?

- С изключение на настоящото ръководство, мисля че е безспорно, че представители на левицата, особено на БСП винаги са в основата на разбирането за държавността в годините след 1989 г., много често с компромиси и лични щети. От друга страна, президентът със своите действия се доказа като единственият, за когото няма никакво съмнения в широките слоеве на обществото, че е стожер на държавността. Нормално е, не само с левицата, а с всеки, който има усещане и разбиране за държавност да има нормален диалог с него. 

- Отвън ли чака решението за оздравяването на левицата и каква е прогнозата Ви за лидерството на БСП като все още потенциален обединител на партиите от тази част на спектъра?

- Искам да вярвам, че в левицата има достатъчно вътрешни сили, за да се случат интеграционни процеси.

За съжаление, очаквам братоубийствени борби и в левицата, и в частност в БСП, преди да се осъзнае, че лявомислеща България не може да си позволи да повтори пътя на десницата в лицето на СДС, която от силна и монолитна се превърна в коалиционен  партньор тип „значка“.

За мен БСП трябва да е в основата на едно голямо, основано на ценности ляво обединение, което да се яви, ако не на следващите парламентарни, то на предстоящите местни избори.

Алтернативата е ясна: роене на поредните излишни бутикови проекти на знакови лица, които чакат ред пред офиса на бизнесмен или партиен лидер, за да се гарантират оцеляването си на политическата сцена. 

- Къде се къса нишката на цивилизационния избор – България – част от НАТО и ЕС, но България против пълна подкрепа за Украйна и защо отново се върнахме към фундаменталните избори, пред които бяхме изправени в началото на т.нар. преход?

- Подмяната от политиците на реалния дневен ред и липсата на диалог с обществото са в основата на този омагьосан кръг. Нещо повече, виждате, че политическите субекти вече не могат да говорят и помежду си, което започва да създава проблеми – не се решават предизвикателствата, пред които са изправени граждани и бизнес, а се замерят с лозунги.

- Защо русофилството все още намира за подходяща българската почва да посее пропагандните си методи и те особено много процъфтяват именно в левите формации у нас? Европейската левица далеч не страда от такъв проблем…

- Проблемът е, че и русофобството, и русофилството, цялото делене на -фили и -фоби намира почва там, където се очаква да вирее само и единствено българския национален интерес.

Не е тайна, че в нашето общество има историческа памет и благодарност към Русия като към наши освободители. Руската наука и култура не просто имат своите почитатели в нашата страна, а са в основата на съвременната европейска цивилизация, мисля че по това няма спор. Разбира се, трябва да отчитаме, че Русия има своите интереси, които са с глобален характер, така както са и на Валикобритания, на Франция, на Испания, на Германия, на САЩ, на Китай, на Япония... не бива да има изненада, че всеки си гледа интереса.

Точно от този принцип се води и европейската левица, която се старае да защитава нашите, европейски интереси. Време е да си зададем въпроса, ние в България какво точно очакваме, след като вечно търсим по-голям брат, дали се казва Иван, Сам или до средата на ХХ век Ханс, а не формулираме най-накрая национален идеал, който да се реализира през 2-3-5 национални цели, и да се знае, че ангажира усилията на цялата нация?

- Инфлацията ли ще изяде политиците или политиците ще намерят сили и ноу-хау да сдъвчат нея?

- В рамките на шегата: с малки изключения, които, слава Богу има, нашите политици са доказали, че няма нещо, което да не могат да изядат или окрадат.

Извън тази тъжна шега, инфлацията „изяде“ близо 40% от доходите, а сме едва в началото на зимата. Вместо да гледат своите лични и тяснопартийни интереси, политиците ни са длъжни да приемат необходимите закони, в които да има конкретни мерки с незабавно действие. На карта е поставен не само достигнатия социален статус на огромна част от гражданите, а и самото физическо оцеляване. Страшно е, ако и това нашите политици не разбират.