Дядо Тръмп отнесе куршума, а нашите пу*ьовци никой не ги стреля

Да е жив и здрав Доналд Тръмп, пожелавам му скоро да му зарасне ушенцето и да възобнови с пълна силна предизборната си кампания. За малко да стане петият убит американски президент, ама не му достигнаха няколко сантиметра. Замислих се по въпроса и малко завидях. И на него лично, и на Щатите по принцип. Защото не е ли стрелбата по политически лидер висшата изява на силното гражданско общество, пък била тя и в перверзно-агресивна форма?

Да, Тръмп е доказан лъжец, моженик на едро и дребно, застаряващ ебач и конюнктурен гъзолизец. Но същервеменно с всичко това е човек с огромен размах, неукротима енергия и собствени, пък били те малоумни, идеи. С други думи – личност, по която можеш да си намериш 1000 причини да стреляш.

Да поставим на другата страна на везните родния обществен елит и да видим защо могат спокойно да разформироват НСО. За чий някой ще тръгне да гърми примерно по Деница Сачева, Делян Добрев, Николай Денков, ген. Атанасов, Атанас Зафиров, Борислав Гуцанов, Тошко и Балабанов? Та като им свалите костюмчетата и партийните карти, какво остава от тях, което толкова да вбеси или уплаши гражданина, че да грабне оръжието?

На политическия небосклон ние разполагаме единствено с банда евтини клонинги, с говорещи глави с допотопна операционна система, които нямат една собствена мисъл, неспособни са на каквото и да било индивидуално и решително действие, двуизмерни са като съветски анимационен филм от края на 60-те години. Не съществува нито един от тях, който може да предизвика атентат с действията си. Защото всяко тяхно гласуване, всяко изсекване, всяко изакване, е съгласувано с партийните им началства, с чуждите партньори, с корпоративните покровители.

Колкото и да ми е смешен и нелеп дядо Тръмп с идиотския си оранжев перчем и пискливото гласче на продавач на коли втора ръка, той се откроява, забелязва се, стърчи в тълпата. Пък било то с детинската си маниакалност, жалките си измами и радикалната си ксенофобия. Той е кретен, но е нещо. А ние си нямаме нищо.

Няма го нито Стамболов, пред когото трепереше русоидната сган, преди да го съсече с мазните си ятагани, няма го безмилостният измамник и неповторим оратор Стамболийски, да предизвика със сопи и мотики да бъде разфасован от политическите си противници. Няма го даже брилянтният учен проф. Богдан Филов, да бъде екзекутиран по тъмна доба от комунистическите си душмани.

Политическата ни класа днес е евтина конфекция с намаление от китайски онлайн магазин – всичките еднакви, дребни, непотребни, с големи усти, малки пишки и чужди мисли в главите. Единствените, дето по нещо се отличават, като фараона Ивелин и шантавия Полковник, пък са такива маргинални идиоти, че не си струва да ги гръмнеш и с воден пистолет. Те могат най-много да се задавят с фъстъци и да пукнат в някое гостуване на Карбовски.

Да, Тръмп е психо дядка, но щастливи са американците, че го имат. Някой, който поне да си заслужава атентата. Хайде, да не се целим твърде високо – поне един Фицо да беше родило политическото ни статукво. Ама нанай.