Емблематичната „Затрупана София“ на Кирил Христов за първи път с твърди корици

Едно вълнуващо обяснение в любов към духа и атмосферата на стара Софияизлиза в ново луксозно издание с твърди корици. Емблематичната „Затрупана София“ от поета и писател Кирил Христов заживява отново във вид, дълго очакван от читателите. След множество запитвания сега книгата излиза за първи път с твърди корици, в стилно издание, оформено отново от дизайнерката Капка Кънева и с логото на издателство „Кръг“.

Мемоарите на забележителния интелектуалец са по книжарниците точно за годишнината от обявяването на София за столица през 1879-а. Какъв по-добър момент за припомняне на темпераментните и обаятелни литературни и градски спомени на Кирил Христов за града?

В книгата си именитият български автор рисува поетични картини на стара София от края на XIX и началото на XX в. Те допадат особено много на жителите на града, които изпитват носталгия и сантимент по облика и атмосферата му отпреди век – романтика, която изпълва въображението и все още витае по старите улици на столицата, но и която изглежда все по-застрашена на фона на масовото презастрояване, липсата на адекватно градоустройство и зачестяващата практика за „ремонт на ремонта“.

В „Затрупана София“ Кирил Христов описва в неподражаемия си литературен стил духа на столицата – такава, каквато е била в очите на съвременниците му. Той повежда читателя на вълнуваща разходка из автентични гледки и места – част от тях са отдавна изчезнали, но други веднага ще бъдат разпознати от софиянци.

Авторът ни среща и с най-изтъкнатите личности от миналата епоха, с които самият той е общувал всекидневно. Какво е усещането балкончето на Иван Вазов да гледа към прозореца ти, да гостуваш на Петко Каравелов или да другаруваш с Алеко Константинов и Пенчо Славейков? Всичко това е разказано с такава лекота, сякаш хората, чиито имена днес носят самите улици, все още се разхождат по паважа им.

„Тая вечер, особено нощната разходка, бе достатъчна, за да почувствам и Пенчо, и Алеко като хора близки, и то сякаш не от днес, а от години“, споделя още Христов за запознанството си с именитите писатели.

Кирил Христов пише „Затрупана София“ почти непосредствено преди смъртта си през 1944-та, а спомените му започват през един „горещ юлски ден на 1889 година“. По този начин за днешния читател се създава вълнуваща триизмерност на времето и пространството между страниците на книгата, която се допълва от красивото ѝоформление. За последните четири години изданието спечели много нови почитатели, а с новия си вид ще запълни и една празнина на лавицата с най-ценните им книги.

Когато питали Кирил Христов (1875 – 1944) каква е неговата професия, шеговито отвръщал да прочетат името му наобратно. Той обаче е не само лирик, но и блестящ белетрист, преводач, драматург, общественик. Живее в Триест, Неапол, Лайпциг, Йена, Прага. През Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война е военен кореспондент. Съвременниците му го описват като противоречива фигура, но и като творец, приживе признат за класик.

Христов е един от най-цензурираните писатели на времето си. Онова в българската литература, което в съчиненията на Вазов, Яворов, Величков и Пенчо Славейков се намира за скандално, при Кирил Христов е норма.