Как в Ялта Чърчил продаде България на Сталин? (СНИМКИ)

Коментар
21:37 - 11 Февруари 2021
13447
Как в Ялта Чърчил продаде България на Сталин? (СНИМКИ)

Преди 76 години - на 11 февруари 1945 г. в Крим приключва т.нар. Ялтенската конференция, в която участват ръководителите на СССР, САЩ и Великобритания. По време на преговорите съюзниците се обединяват около общите цели - окончателен разгром на античовешкия, нацистки режим на Адолф Хитлер и неговите сателити, създаване на международно-правни инструменти за осигуряване на всеобщия мир и безопасност.

Точно в Ливадийския дворец - бившата резиденция на император Николай II, са положени основи на следвоенния световен ред, одобрени са важни документи като Декларация за освободена Европа, съгласувани са принципите на функциониране на бъдещата Организация на обединените нации.

Съветският външен министър Вячеслав Молотов (вляво), Уинстън Чърчил и Франклин Делано Рузвелт на летище Саки в Крим

Какво обаче се крие зад тези красиви думи и принципи? Кой кого надхитря и как „тримата големи” – Сталин, Чърчил и Рузвелт си поделят Европа и света на сфери на влияние?

Ялтенската конференция включва трите основни държави от Антихитлеристката коалиция по време на Втората световна война – САЩ, Великобритания и СССР. В конференцията участват държавните ръководители на страните по това време: президентът на САЩ Франклин Делано Рузвелт, премиерът на Великобритания Уинстън Чърчил и председателят на Съвета на народните комисари на СССР Йосиф Сталин. Освен тях присъстващи са и министрите на външните работи, както и висши военни от трите страни.

Основната цел на конференцията е да бъде дискутиран въпросът за възстановяването и преустройството на държавите в пометената от войната Европа. В рамките на няколко години, с последвалото разделяне на континента вследствие от Студената война, затова и Ялта се разглежда като събитие със спорни резултати. Любопитното е, че Ялтенската конференция е първото международно събитие на такова високо ниво през XX век, което е фотографирано детайлно от съветските, американските и британските фотографи.

Молотов разговаря с Чърчил и Рузвелт на летището

Ялта е втората от три военновременни конференции между „тримата големи“ (Чърчил, Рузвелт и Сталин). Предхожда я Техеранската конференция през 1943 г., а след нея се провежда Потсдамската конференция през юли 1945 г., на която присъстват Хари Труман (на мястото на починалия Рузвелт), Сталин и Чърчил, който по средата на конференцията е заместен от новоизбрания министър-председател на Великобритания Клемент Атли.

В края на януари, в началото на февруари 1945 г. се вижда, че краят на Втората световна война наближава. В Ялта се извършва дележът на света, определят се сферите на влияние. Именно в Ялта е сблъсъкът между Сталин и Чърчил”, коментира пред Lupa.bg известният историк акад. Георги Марков.

Йосиф Сталин и Франклин Делано Рузвелт по време на преговорите в Ливадийския дворец в Крим

„Рузвелт се явява посредник между двамата, но по повечето спорни теми, дори по полския въпрос, защото има и емигрантско правителство, то е в Лондон, президентът на САЩ отстъпва. За това го упрекват след смъртта му. Той казва на Сталин: дали полската граница ще бъде по линията „Кързън“ или по тази, очертана от Пакта „Рибентроп-Молотов“ мен не ме интересува, вие трябва да имате решение. Ще обезщетим поляците с германски земи и въпросът ще намери своето решение. А за Европа това е най-важният въпрос. Какво прави Сталин? Той обещава, че три месеца след края на войната в Европа СССР ще се включи във войната срещу Япония. И наистина точно след три месеца, на 8 август 1945 г., Съветският съюз влиза във войната срещу Япония. Атомната бомба вече е хвърлена, това става на 6 август 1945 г., но Сталин изпълнява обещанието си”, каза академикът.

„Генерал Маршал, който е председател на Съвета на началник-щабовете на американската армия и който е заедно с Рузвелт в Ялта, казва: „Ние без Червената армия няма да можем да решим въпроса с Япония.“ Така както на Чърчил Червената армия му трябва в Европа, така Червената армия е нужна на САЩ в Далечния Изток. Затова упрекват Рузвелт за действията му в Ялта. Хари Труман като негов вицепрезидент след известно време си позволява да каже: „Президентът отстъпи на Сталин, но този път аз имам атомната тояга и ще си възвърна позициите в света”, разясни историкът.

Сталин и Чърчил разпределят сферите си на влияние в Европа

„В Ялта сблъсъкът между Чърчил и Сталин е за устройството на света след войната. Там се взима решение Германия да бъде разделена на четири окупационни зони – американска, британска, съветска и френска. Чърчил много държи и Франция да бъде реабилитирана като велика сила, въпреки че търпи поражение през 1940 г. Сталин тогава казва : „От вашите окупационни зони ще отделите за Франция.“ И така й става”, разясни акад. Георги Марков. По думите му „тримата големи“ решават да бъде унищожена цялата тежка индустрия на Германия, не само тежката.

"Британският премиер Уинстън Чърчил признава, че без Червената армия Европа нямаше да победи Хитлер. Иначе е факт, че балтийските държави бяха окупирани противозаконно и анексирани, а Съветският съюз сграбчи останалите народи в желязна хватка, но като се казва А, защо не се казва и Б - т.е., че това е станало с позволението на Запада на базата на съвместното споразумение за т.нар. сфери на влияние?", попита риторично известният историк.

Сталин и Чърчил по време на преговорите в Ялта

"Всъщност светът и Европа бяха разделени по взаимно споразумение. Англосаксонските историография премълчава тази сделка между Сталин, Рузвелт и Чърчил, като казва, че Сталин бил обещал тайни, свободни и честни избори в Източна Европа, но бил излъгал другите двама. Това не е вярно, те много добре са знаели, че такива избори няма да има, че Източна Европа ще се съветизира и това става с тяхно съгласие", добави той.

В Ялта се потвърждава т. нар. процентно разпределение от Сталин и Чърчил, което се прави на 9 октомври 1944 г. в Москва. Тогава лидерите на СССР и на Великобритания делят влиянието си в Югоизточна Европа, включително и България, измерено в проценти.

Най-известната снимка от Ялтенската конференция през февруари 1945 г. - "тримата големи" - Чърчил, Рузвелт и Сталин

По време на среща със Сталин Чърчил предлага Съветският съюз да има 90% влияние в Румъния и 75% в България, Великобритания да има 90% влияние в Гърция, а в Югославия и Унгария влиянията да са по 50%, а Сталин одобрява по принцип предложението, поставяйки отметка с молив. На следващия ден, 10 октомври, външните министри Вячеслав Молотов и Антъни Идън продължават да преговарят по споразумението, изменяйки стойностите за България и Унгария на 80% съветско влияние.

"Накрая в Москва двамата си стискат ръцете за съдбата на нашата страна и става ясно, че 20 процента са за Англия и 80 процента – за „друго“ влияние. Иначе Гърция Сталин я отстъпва на Чърчил. Британският премиер го интересува Гърция, защото още има британска империя, има Суец, Кипър. Там, в Ялта, се потвърждава дележът и на Балканите", разкри Георги Марков пред Lupa.bg.

Последният дворец на руския император Николай II приютява преговарящите по време на Ялтенската конференция

Историкът разкри интересни подробности за това как са се водили преговорите в Ялта. "На официалните срещи се водят протоколи, но всъщност съдбата на народите не се решава край официалната маса за преговори. "Тримата големи" се срещат в късните следобеди, някъде около 17 часа и работят до полунощ. След това има вечеря, след това Сталин си пие грузинския коняк, Рузвелт – бърбъна, Чърчил – скоча. Сталин пуши с лула, Рузвелт – цигара, Чърчил – пура. И вече там решават съдбите на народите.

Те подготвят следващото заседание, въпреки че отделно работят външните министри, генералните щабове, обаче те се споразумяват помежду си и след това само свеждат решенията на хората си. Те налагат тези решения уж с консенсус и съгласие. И още нещо, на което лично аз се учудвам: Сталин е имал определено предимство в обсъжданията, но за него се знае, че не е образован като Рузвелт и като Чърчил. Просто е учудващо как този човек с образование на недоучил семинарист и с такова потекло е имал такова влияние. Защото потеклото на Чърчил е на лорд, а Рузвелт е от милионерско семейство. Това са хора на равнище и се учудвам как Сталин е съумявал да оказва влияние върху двамата и да се държи като равен с тях. А и Чърчил, и Рузвелт зачитат мнението на съветския лидер", каза акад. Марков.

Британският премиер при пристигането си в Ливадийския дворец

"Сталин успява да притиска Чърчил и Рузвелт с настъплението на Червената армия. Той има това предимството, че може да жертва хора. Сталин казва следното на Рузвелт, който се е страхувал американците да не дадат много жертви при превземането на Берлин: „Вие давайте оръжие, а аз ще дам нещо повече – кръв. Сталин много добре е знаел как да постигне целите си, защото е бил уверен, че без Червената армия САЩ не могат да постигнат нищо", разкри историкът.

"Важно е да се отбележи, че във Втората световна война Европа воюва не срещу СССР и Сталин, а заедно с тях срещу нацистка Германия. И Сталин се съюзи с „гнилия“ Запад, а антикомунистът Чърчил пръв нарече Сталин „велик“. Трябва да оценяваме събитията от гледна точка на онази епоха, а не от днешната, която е политически конюнктурна", коментира още изследователят, който има няколко книги, посветени на Втората световна война.

Чърчил и Рузвелт на масата на преговорите

"Във Втората световна война сме свидетели на една парадоксална коалиция – съюз между болшевишка Русия на Сталин със западните демократи – англосаксонските сили Съединените щати, Великобритания. Това е война не само между нациите, но и между идеологиите. Въпреки нея се стига до един тесен съюз. С името на един фюрер те наричат цялата коалиция – с името на Хитлер. По този начин тези три велики сили, независимо, че Съветският съюз се различава коренно като обществено-политическо и стопанска система, те намериха общите интереси за разделянето на света, за техния нов ред. Когато се каже нов ред, се разбира преди всичко за Хитлер, който често повтаря фразата в речите си, както и „жизнено пространство”, каза още акад. Георги Марков.