Контролирането на чесъна

За радост, по нашите географски ширини - по-южняшките, чесънът не е само подправка. Докато средно и североевропрйците са сдържани към чесновия аромат и вкус с по 1-2 скилидки на определени ястия, то ние подправяме почти всяко блюдо често и с по 2-3 скилидки чесън на човек.

Обичаме силно пикантния вкус и мирис на тази зеленчукова култура – една от най-старите на света. Ползваме го и пресен, и узрял, хапваме го и по най-здарвословния начин – напълно суров, а и на туршия със също толкова полезната естествена ферментация. На всичкото отгоре чесънът не е никак нахален, не натрапва задължително силния си мирис и вкус, поддава се лесно на контролиране.

За най-деликатен аромат може само да се натрие съдът за готвене с чесън. Или да се запържат леко в мазнина цели скилидки чесън, които след това да се изхвърлят и да се продължи готвенето в тази мазнина без него, но с останалите му следи.

За да стане чесънът по-малко осезаем, а и по-лесно смилаем, може да се премахне центърът на всяка скилидка – зародишът. Или пък да се накиснат обелените скилидки в прясно мляко за няколко часа преди употребата им.

Чесънът може и да се изпече като цяла глава без да се бели. Резултатът е удивително сладък вкус с мек аромат.

Както и да се използва чесънът, единственият начин да стане наистина агресивен и непоносим, е да бъде препържен. Никога не трябва да се слага в прекалено гореща мазнина или пък да се пържи прекалено дълго – най-много до светло златисто. Трябват му секунди до минутка-две, защото изгаря бързо и развива остра, неприятна миризма.