Леле, Натали Трифонова пропя опера. Само Боби Лазаров да не затанцува балет
Тук всеки се занимава с онова, от което има най-малка представа, за което не е учил, няма капка талант и което дори не му доставя удоволствие
О, щастие за почитателите на класическата музика, о, триумф на бароковите норми на композицията, о, наслада за ритъма, тембъра, динамиката и хармонията. Към стройните редици на оперното изкуство вече принадлежи и синоптичката Натали Трифонова, която ще направи своя дългоочакван дебют на сцената на пловдивската опера.
Много интересен е и анонсът на въпросното културно мероприятие, който в дебилната стилистика на евтините клозетни книжлета за лично усъвършенстване гордо ни събщава, че ще видим блондинката да „излиза от зоната си на комфорт“. Много се радвам, за това дългокрако изкушение, но искам само да попитам – някой интересува ли се от зоната на комфорт на зрителите?
Дали малцината българи, които все още знаят как се купува билет за опера, как се връзва вратовръзка и различават Едуард Елгар от Еди Казасян заслужават да гледат от сцената трътката на Натали, която всяка вечер им я предоставя безплатно в хола? Какво следва след тази трансформация? Борислав Лазаров да си обуе цвички и да размята 130-те си кила в „Лебедово езеро“? Станислава Цалова да награби фагот и да се запъти към филхармонията? Дядо Минчо Празников да излезе от пенсия и да се включи в експерименталния театър на моралния изказ на Иван Добчев?
Ще си позволя да прескоча половин век възраст, половин метър ръст и малка доза талант, които ме делят от Уди Алън и ще перифразирам епистоларното му разказче „Ако импресионистите бяха зъболекари“. Ако не сте запознати с историята, там Винсент ван Гог открива дентална клиника и се жалва на брат си Тео от еснафщината на зъботехника си Сезан, ренгеновите снимки на Дега и кривите мостове на Жорж Сьора.
Ако вечният нюйоркчанин можеше да дойде тук и за ден, щеше да намери почва за такива сатирични върхове, че никакво #MeToo нямаше да посмее да го закача. Защото тук всеки се занимава ексклузивно с онова, от което има най-малка представа, за което не е учил, няма капка талант и което дори не му доставя удоволствие.
Най-големите мърлячи се грижат за чистотата, най-простите гимнастички учат на достойнство и морал, най-корумпираните борят държавното статукво, най-пияните карат, най-дебелите препоръчват кето диети, най-долните курви са стожери на християнското семейство, най-жалките и сбъркани путиноидни неандерталци са евродепутати. Е, тогава как Натали Трифонова да не запее „Мадам Бътерфлай“ или Джилда от „Риголето“?
Нямам нищо против момичето, но новото й амплоа е олицетворение на цялата ни обществена парадигма – тези с най-малък принос към колективното битие са най-кресливи и диктуват дневния ред ако не на обществото, то поне на медиите. Дали ще са джендъри или първобитни хомофоби, вегани или пазители на „Мариците“, нагли бакшиши или алчни полицаи, е без значение. Вместо да си налягат парцалите, маргиналите и некадърниците изискват и заповядват, получават поле за изява и неограничено ефирно време, оплакват се и заплашват, поставят условия и диктуват правила.
А колко простичко и приятно щеше да е, ако всеки правеше просто онова, за което го бива? Разбира се, на онези, от които нищо не става, все ще им намерим някоя синекура да не умрат от глад. Нали сме социална държава? Я като футболни съдии, я като депутати, ще успеем да ги изхраним.
